Определение № 3523 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Найдекова против Определение № 9821/10.11.2023 г., постановено по административно дело № 10024/2021 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу отказ на Заместник министъра на правосъдието да образува изпълнително дело в изпълнение на Решение № 12649/23.10.2017 г., постановено по административно дело № 6382/2017 г. на Върховния административен съд, и производството по делото е прекратено. При условията на алтернативност се подържат няколко искания: 1)искане да се обяви нищожността на обжалваното определение, като е изложен довод, че е постановено от родово некомпетентен съд, и че е налице висящо и дублиращо се с настоящето производство, производство по административно дело № 10010/2021 г.; 2) в случай, че не се приеме, че обжалваното определение е нищожно иска се да бъде обявено за недопустимо и да се обезсили; 3) евентуално, ако се приеме, че не е нищожно и недопустимо, счита същото за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопризводствените правила. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата по административно дело № 10010/2021 г. на Второ отделение на Върховния административен съд, като се излагат доводи за неправилно приложение на закона. Към жалбата е приложено и становище на частната жалбоподателка, както и искане за сезиране на Конституционния съд. Ответната страна – Заместник министъра на правосъдието не взема становище по реда и в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е отказ да се образува изпълнително производство на Министъра на правосъдието в качеството му на орган по принудителното изпълнение по чл. 271, ал.1, т.1 от АПК, обективиран в писмо № 94-Д-142/15.07.2021г. на Заместник министъра на правосъдието. За да прекрати производството по делото и да остави без разглеждане жалбата, съдът е приел на основание чл. 159, т. 1 от АПК същата за недопустима, като подадена при липса на годен за оспорване акт - писмо на орган, който не е орган по изпълнението, което се търси. Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията, че обжалваното определение е нищожно. Пороците, водещи до нищожност на съдебния акт, са неизпълнени изисквания за неговата валидност. Нищожни са тези съдебни актове, които страдат от най-тежките пороци, свързани с формиране на волята на съдебния състав, тоест недостатъци във връзка с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителната му власт да разрешава съдебни спорове, с формата или с пълната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Такива недостатъци не са констатирани от настоящата съдебна инстанция. Неоснователни са твърденията за това, че обжалваното определение е постановено от родово некомпетентен съд, и че е налице висящо и дублиращо се с настоящето производство, друго съдебно производство. Именно с влязло в сила Определение № 10378/13.10.2021 г. по административно дело № 10010/2021 г. по описа на Второ отделение на Върховен административен съд е констатирано, че делото не е родово подсъдно на Върховен административен съд и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК делото е изпратено по компетентност на Административен съд – София град. Неоснователно е и твърдението за недопустимост на оспорения съдебен акт. Недопустимостта е тежък порок в резултат на неизпълнение от страна на съда на задължението му служебно да провери редовността и допустимостта на жалбата с която е сезиран, включително родовата и местната подсъдност на спора. В случая постановеният съдебен акт не е недопустим, тъй като същият е постановен от компетентния за това съдебен орган при спазване правилата за местна и родова подсъдност и първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на това, с което е сезиран, а именно отказ да се образува изпълнително производство от Министъра на правосъдието в качеството му на орган по принудителното изпълнение по чл. 271, ал.1, т.1 АПК, обективиран в писмо № 94-Д-142/15.07.2021г. на Заместник-министъра на правосъдието. Първостепенният съд е постановил правилно и обосновано определение, като не е допуснал нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Процесното административно производство е започнало с молба до Министъра на правосъдието с peг. № 94-Д-142/10.06.2021 г., в качеството му на орган по принудителното изпълнение по чл. 271, ал.1, т.1 АПК да образува изпълнително производство за изпълнение на влязло в сила съдебно решение по административно дело № 6382/2017 г. на Върховния административен съд. С писмо от 05.07.2021 г. Найдекова е уведомена от страна на Заместник-министъра на правосъдието, че не може да влезе в орган на изпълнението и не следва да се образува изпълнително производство. С решението на петчленния състав на Върховен административен съд, чието изпълнение е поискано, е отменено протоколно решение №10/23.07.2016 г. на Съвета на Нотариусите на Нотариалната камара, с което е постановен отказ по заявление № 814/09.06.2016 г., подадено от Д. Найдекова за вписването й в Регистъра на Нотариалната камара като нотариус, класиран за съдебен район Районен съд – Пловдив, на основание влязла в сила Заповед № СД -05-114 от 25.06.2015 г. на Министъра на правосъдието, и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Последвал е и още един отказ на Съвета на нотариусите приет с решение от 25.06.2017 г., като същото е обявено за нищожно с влязло в сила решение на Върховен административен съд по административно дело № 5900/2020 г. По делото е приложено и последващо решение на Съвета на нотариусите по протокол 8 от 25.06.2021 г., с което за трети път е постановен отказ да се изпълни решението на съда за вписване на лицето в Нотариалната камара. Съгласно разпоредбата на чл. 267 АПК на изпълнение по реда на дял пети от АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон, а според чл. 268 АПК изпълнителни основания са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове, решения, определения и разпореждания на административните съдилища, споразумения пред административните органи или пред съда. Орган по изпълнението според чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК за изпълнение срещу граждани и организации е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. Когато изпълнението е насочено срещу административен орган, орган по изпълнението е съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението – чл. 271, ал. 1, т. 2 АПК. Настоящият състав счита, че спорният въпрос в случая е не дали и как е изпълнено решението на Върховен административен съд, а дали Министърът на правосъдието се явява орган на изпълнение по чл. 271, ал. 1, т.1 АПК и дължи ли този орган изпълнение по посоченото отменително съдебно решение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая Министърът на правосъдието не е орган по изпълнението, което се търси. Министърът на правосъдието е издал заповед, с която нарежда Д. Найдекова да бъде вписана в регистъра на нотариусите, тоест е изпълнил своята част от сложния фактически състав на процедурата по чл. 14 ЗННД. В неизпълнение на съдебното решение се явява Съветът на нотариусите, който именно е органът, който следва да извърши вписването в регистъра на Нотариалната камера съгласно разпоредбата на чл. 14 ЗННД. Необходимите последващи действия по изпълнение на влязлото в сила решение на петчленен състав на Върховния административен съд се дължат и са възложени на Съвета на нотариусите. С оглед изложеното, следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК не е приложима в случая, доколкото административен орган може да бъде орган по изпълнението единствено и само тогава, когато се води производство по изпълнение срещу граждани и организации, каквото процесното не е. Търси се защита срещу неизпълнение на административен орган, какъвто е Съветът на нотариусите в процедурата по чл. 14 ЗННД, тоест е приложима разпоредбата на чл. 271, ал. 1, т. 2 АПК, следователно надлежен орган по изпълнението е съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. В настоящият случай Министърът на правосъдието нито е длъжник на изпълнението, нито е орган на изпълнението, което обуславя недопустимост на подадената пред административния съд жалба. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното определение е постановено при правилно приложение на закона и не страда от сочените пороци, следва да бъде оставено в сила. В частната жалба се съдържа искане, на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, да се спре производството по делото и да се внесе въпрос до Конституционния съд за противоконституционност на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. В искането не се сочи несъответствие между конкретна разпоредба от този закон и Конституцията, което възпрепятства настоящия съд да установи каквато и да е необходимост от сезиране на Конституционния съд с оглед правилното решаване на настоящия спор. В този смисъл искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното Върховният административен съд, състав на Второ отделение