Определение № 1358 от 02.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2135/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] срещу решение № 81/01.07.2024 г. по в.т.д. № 89/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7/14.02.2024 г. по т.д. № 20/2023 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на И. А. – С. Л., представляван от своята майка и законен представител А. - С. М. Л., разликата над сумата от 25 000 лв. до сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и разликата над сумата от 800 лв. до сумата от 1600 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 09.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът И. А. – С. Л., представляван от своята майка и законен представител А. - С. М. Л., оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл само относно справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, предвид липсата на обжалване от застрахователя на изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността му, както и предвид извънсъдебното изплащане на ищеца на част от присъденото обезщетение. По спорния по делото въпрос съдът е обсъдил заключенията на съдебно – медицинската и съдебно – психиатричната експертизи, както и събраните свидетелски показания. Приел е, че вследствие ПТП от 09.10.2022 г. ищецът е получил телесни увреждания - счупване на бедрената кост и табията на подбедрицата на десния крак, довели до затруднение на движенията на десния крак за около 4-5 месеца. Отчел е възрастта на детето към датата на инцидента – 11 години и 8 месеца; проведеното оперативно лечение на бедрото – кръвна репозиция с поставяне на метална остеосинтеза с метална плака, както и консервативното лечение на дясната подбедрица; продължителността на болничния престой – 8 дни; обстоятелството, че пострадалият е бил с имобилизиран десен крак за срок повече от 2 месеца, след което се е придвижвал с проходилка за възрастни и около 2 месеца с патерици. Съобразил е продължителността на търпените болки – същите са били много силно изразени непосредствено след травмата и предоперативно, като постепенно са намалели след проведеното оперативно лечение и имобилизацията на подколенницата, както и обстоятелството, че ищецът е приемал обезболяващи медикаменти в продължителен период от време. Посочил е, че година след инцидента възстановителният период не е приключил, както и необходимостта от оперативна интервенция по премахване на остеосинтезата, водеща до нови болки, страдания и двигателни ограничения. Взел е предвид, че уврежданията са засегнали сериозно ежедневието и социалния живот на пострадалия – в продължителен период от време не е могъл да се обслужва самостоятелно, откъснал се е от обичайните си занимания, изолирал се е от приятелите си, не е ходил на училище, което е наложило преповтарянето на 5 клас, останалите деца са го обиждали и са му се подигравали заради накуцването, както и че е преживял посттравматично стресово разстройство. Отчел е също икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, като е съобразил лимитите на застрахователно покритие, минималната работна заплата през 2022 г. и средната работна заплата за четвъртото тримесечие на 2022 г., както и съдебната практика по сходни казуси. С оглед на тези съображения апелативният съд е заключил, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е определеното от първоинстанционния съд и възлизащо в размер на 50 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност, като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП?“; 2. „При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“; 3. „Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено – икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение на размера на обезщетението?“. По първите два въпроса е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по първия и втория въпроси касаторът се позовава на ППВС № 4/23.12.1968 г. други решения на ВКС, по всички въпроси въвежда и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позоваването на очевидна неправилност е мотивирано с определения от съда висок размер на обезщетението при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост. Първият въпрос не обуславя общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за изхода на делото и не кореспондира с мотивите на въззивното решение. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г., в противоречие с което касаторът твърди, че въпросът е разрешен, доходите на пострадалия следва да се използват като критерий при определяне на обезщетение за претърпени имуществени вреди в контекста на намалена или загубена работоспособност в резултат на непозволено увреждане, какъвто не е настоящият случай. Съобразяването на икономическите параметри от загубата на работоспособност при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е изведено като изискване и в практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК. Задължителната и непротиворечива съдебна практика разграничава имуществените от неимуществените вреди с оглед засегнатите от увреждането блага на пострадалия и съответно при определяне на обезщетенията се отчитат различни факти и обстоятелства, относими към размера и вида на конкретните вреди. Или с поставения въпрос касаторът цели обстоятелствата, относими към определяне на обезщетението за имуществени вреди, да се считат за релевантни и за това за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдалия вследствие телесни увреждания. В случая посочването на тези критерии от касатора не съответства на обстоятелствата по делото с оглед възрастта на пострадалия, който е малолетен, поради което въпросът не е от значение за спора. Вторият и третият въпроси следва да бъдат разгледани заедно, доколкото са свързани с приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на делинквента. По въпроса е формирана задължителна съдебна практика на ВС – ППВС № 4/23.12.1968 г., както и постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2979/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 130/09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, II т.о. и много други, съгласно която понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, възрастта на пострадалия, намаляването на работоспособността. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая, въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като ги е съобразил след подробно обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Изследвал е тежестта и вида на уврежданията и как същите са се отразили върху физическото и психическото здраве на пострадалия, върху неговия емоционален и социален живот; съобразил е възрастта на пострадалия, интензитета на претърпените болки и страдания, проведеното лечение и неговата продължителност, продължителността на възстановителния период, както и необходимостта от последваща оперативна интервенция по премахване на остеосинтезата, водеща до нови болки, страдания и двигателни ограничения. Противно на твърдението на касатора, че лимитите на застраховане и обществено – икономическите и социални условия в страната не са взети предвид, въззивният съд е съобразил и тези обстоятелства при определяне на справедливото обезщетение. Изразеното чрез поставените въпроси несъгласие с фактическите изводи на съда по своята същност представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение. Преценката на правнорелевантните факти и обстоятелства към определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди касае правилността на обжалваното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. При наличие на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не е налице и хипотезата на „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да се констатира без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Такива пороци са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая, обжалваното решение не разкрива никой от изброените тежки пороци, като касаторът аргументира очевидната неправилност на решението с доводи, идентични на тези, с които поддържа наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не би могло, без анализ на релевантните за спора обстоятелства, да се приеме за явно необоснован изводът на въззивния съд относно определения размер на справедливото обезщетение. По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд