Определение № 345 от 08.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 399/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо А-161/16.02.2012 год. на Н. Д. А. от [населено място], област М. чрез адв. К. Б.- АК М. срещу Решение от 05.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 200/2011 год. на ОС-Монтана, с частта, с която е отменено решението на първата инстанция за разликата над 2 612.30лв. и за тази сума е осъден да заплати обезщетение, ведно със законната лихва и разноски по делото. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК е отменил частично до размер на сумата 2 612.30 лв. решението на районния съд, в частта, с което е отхвърлен иска на И. Н. С. заявен на основание чл. 59 ЗЗД за сумата 5555 лв., за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за времето 15.11.2006 година до 05.01.2009 година и е постановил ново, с което искът в отменената част е уважен в размер на сумата 2 612.30 лв. С касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по материално-правния въпрос: за да се присъди равностойността на една движима вещ, следва ли същата да е погинала с довод, че изразеното от въззивния съд становище е обратно на Решение Nо 19 от 10.02.2004 година на АС-Пловдив по гр.д. Nо 825.2003 година и Решение Nо 14 от 19.03.2001 година по гр.д. Nо 5/2001 година на АС-Бургас – въпросът неотносм към изхода на спора, тъй като по делото е разрешен влязло в сила решение по гр.д. Nо 1044/2006 година на РС-Монтана. Допустимостта по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа по въпроса- ако е погинала една движима вещ, то нейното ползване възможно ли е след погиването, произнесен в смисъл, обратен на Решение Nо 82 от 16. 03. 2011 година по гр.д. Nо 688/2011 година на ВКС-I отд., Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с довод, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроса за възможността да се уважи иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетения за ползата, от която е лишен собственикът на движима вещ, без преки доказателства за ползването и след като с влязло в сила решение е присъдена равностойността на вещта, а искът за ревандикация е отхвърлен, произнесено от въззивения съд в противоречие с Решение Nо 1419 от 09.10.2008 година по хр.д. Nо 1584/2000 г. на ОС-Пловдив, ТО и Решение Nо 704 от 18.01.2010 година по гр.д. Nо 2328/2008 година на ВКС- II отд. С самостоятелна касационна жалба вх. Nо А-364/30.03.2012 година И. Н. С. от [населено място], чрез адв. Г. Ц. –АК М. обжалва и иска да се отмени Решение от 05.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 200/2011 год. на ОС-Монтана, с частта, с което е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за връщане на трактор ТК-80,отдаден под наем на Н. А.. С касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, а не чл. 280 ал.1 т.1 ГПК след като страната се повозава на незадължителна съдебна практика, с довод, че постановеното решение на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС по приложение на чл. 233 ЗЗД относно задължението на наемателя да върне вещта на наемодателя, позовавайки се на Решение Nо 223 от 30.04.1995 г. по гр.д. Nо 630/94 год. на ВС, 5-членен състав, Решение Nо 1590 от 03.10.1995 година по гр.д. Nо 2634/1994 год. на ВС-V отд., Решение Nо 355 от 5.02.1960 год. по гр.д.Nо 9425/1959 год. на ВС-I отд. и др. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не са подадени писмен отговори от съответните ответници по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК, намира: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 283 ГПК и отговарящи на изискването за гражданско дело, с цена на иска над 5000 лв. Съдът след преценка на изведените материално-правни и процесуални въпроси, в контекста на предмета на спора и произнесеното от въззивния съд решение, намира, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване само по касационната жалба на Н. Д. А.. Съдът приема, че изведеният въпрос ако една движима вещ е погинала, то възможно ли е нейното ползване след погиването, произнесен в смисъл, обратен на Решение Nо 82 от 16. 03. 2011 година по гр.д. Nо 688/2011 година на ВКС-I отд. и изведеният въпрос за възможността да се уважи иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетения за ползата, от която е лишен собственикът на движима вещ, без преки доказателства за ползването и след като с влязло в сила решение е присъдена равностойността на вещта, а искът за ревандикация е отхвърлен, произнесен от въззивения съд в противоречие с Решение Nо 1419 от 09.10.2008 година по гр.д. Nо 1584/2000 г. на ОС-Пловдив, ТО и Решение Nо 704 от 18.01.2010 година по гр.д. Nо 2328/2008 година на ВКС- II отд., обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т 2 ГПК. По изведения материално-правен въпрос: за да се присъди равностойността на една движима вещ, следва ли същата да е погинала с довод, че изразеното от въззивния съд становище е обратно на Решение Nо 19 от 10.02.2004 година на АС-Пловдив по гр.д. Nо 825.2003 година и Решение Nо 14 от 19.03.2001 година по гр.д. Nо 5/2001 година на АС-Бургас, не може да се допусне касационното обжалване, поради това, че по делото спорът за присъждане равностойността на спорната движима вещ - ТРАКТОР ТК-80 е разрешен влязло в сила решение по гр.д. Nо 1044/2006 година на РС-Монтана. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на И. Н. С. по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като от данните по делото не може да бъде направен извод, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие на посочената от касатора незадължителна по своя характер практиката на ВС по приложение на чл. 233 ЗЗД относно задължението на наемателя да върне вещта на наемодателя. Дадените разрешения с Решение Nо 223 от 30.04.1995 г. по гр.д. Nо 630/94 год. на ВС, 5-членен състав, Решение Nо 1590 от 03.10.1995 година по гр.д. Nо 2634/1994 год. на ВС-V отд., Решение Nо 355 от 5.02.1960 год. по гр.д.Nо 9425/1959 год. на ВС-I отд. и др. предпоставят връщане на вещта, дадена на ответника наемодател по силата на наемно правоотношение след прекратяването му само и доколкото вещта съществува и не е погинала в резултат на неправилна експлоатация или амортизация. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, която в конкретния случай е в размер на сумата 100 лв./ сто/, вносима в седмичен срок от съобщението по страната по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия