Определение № 446 от 13.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2270/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. С. и от „Енте Сървисес“ ЕООД срещу решение № 990 от 28.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 626/ 2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 5214/ 23.12.2024 г., постановено по гр.д. № 11319/ 2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК е прогласен за недействителен договор за цесия, сключен на 03.11.2022 г., между „Енте Сървисес“ ЕООД, като цедент, и С. П. С., като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свое вземане към „Интерстрой България“ ООД в размер на 55 026, 79 лв. срещу заплащане на цена в размер на 9 500 лв. Ответникът по касация Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и съобрази данните по делото, намира следното: В чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че с нея е въведено ограничение за касационно обжалване на решенията, постановени от въззивния съд, за което са използвани два критерия. Първият от тях е видът на делото с оглед на неговия предмет - дали е гражданско, или търговско дело. Вторият от тях е цената на предявения иск, който е предмет на разглеждане по конкретното дело. Ето защо за да се отговори на въпроса дали решението на окръжния съд, срещу което е подадена касационна жалба, подлежи на касационно обжалване, първо трябва да се определи вида на делото, по което то е постановено въз основа на неговия предмет. В Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г., постановено по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, са дадени задължителни указания за това кои дела трябва да се определят като търговски, като е посочено, че такива са и делата, които са посочени като търговски спорове в чл. 365 ГПК. Съгласно чл. 365, т. 1 ТЗ търговски е спорът, имащ за предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, поради което делото, образувано за разглеждане на такъв спор, следва да се определи като търговско. При съобразяване на обстоятелствената част на исковата молба и заявения в нея петитум, е видно, че предмет на разглеждане в производството е конститутивен иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК за обявяване за относително недействителен спрямо държавата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 03.11.2022 г., между „Енте Сървисес“ ЕООД, като цедент, и С. П. С., като цесионер. Съгласно направената с исковата молба индивидуализация на договора за цесия, предмет на иска, той е сключен на страната на цедента от търговското дружество „Енте Сървисес“ ЕООД. Това означава, че едната от страните по този договор е търговец. При прилагане спрямо договора на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че той е свързан с упражняваното от търговеца занятие, поради което следва да се квалифицира като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, като за това е без значение дали и насрещната страна по него е търговец или не. Следователно спорът, с който съдът е сезиран, има за предмет потестативното право, което възниква за държавата да поиска от съда да обяви за относително недействителна спрямо нея на една търговска сделка, поради което той следва да се определи като търговски съгласно чл. 365, т. 1 ТЗ, с настоящото дело, образувано за неговото разглеждане, като търговско дело. Доколкото съгласно твърденията на ищеца другата страна по договора за цесия, който е предмет на предявения конститутивен иск, е физическото лице С. П. С., трябва да се посочи, че от съдържанието на този договор не може да се направи извод, че с неговото сключване това лице е действало с цел удовлетворяване на свои лични потребности, които са извън рамките на търговската му или професионалната му дейност. Това не следва и от вида на имущественото право, което физическото лице придобива по силата на договора за цесия, което е вземане за възнаграждение по договор за изработка. Естеството на това право не предполага с неговото притежание да се задоволяват лични потребности. С оглед на това физическото лице, което е страна по договора за цесия, не би могло да има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП в отношенията, породени от тази сделка и спрямо делото, образувано за разглеждане на иска за обявяване на нейната относителна недействителност, не намира приложение чл. 113 ГПК и то не може да се определи като гражданско. След като настоящото дело, по което е постановено обжалваното въззивно решение, има характера на търговско, то на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК това решение ще подлежи на касационно обжалване само ако цената на иска, който е негов предмет, е над 20 000 лв. Цената на предявения в процеса конститутивен иск за обявяване на относителната недействителност на договор за цесия се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и е в размер на стойността на договора. Въпросът за това каква е стойността на договора за цесия, който е предмет на исковете, посочени в чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, въз основа на която се определя тяхната цена, е разгледан в практиката на ВКС – в Определение № 790 от 18.11.2013 г. по ч.т.д. № 2946/2013 г. по описа на ВКС, І т.о., Определение № 205 от 02.07.2020 г. по ч.т.д. № 892/2020 г. по описа на ВКС, І т.о. и Определение № 887 от 27.10.2013 г. по ч.т.д. № 2688/2022 г. по описа на ВКС, І т.о. В тези актове е прието, че когато предмет на предявен иск от вида на тези, посочени в чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, е възмезден договор за цесия, по който насрещната престация на цесионера към цедента е заплащане на продажна цена за прехвърленото вземане, стойността на договора и оттам цената на иска се определя от уговорената продажна цена. В исковата молба се сочи, че договорът за цесия, който се иска да бъде обявен за недействителен спрямо държавата, е възмезден, тъй като в него е уговорено, че цедентът прехвърля на цесионера вземане на стойност от 55 026, 79 лв. срещу получаване на цена за това в размер на 9 500 лв. Стойността на този възмезден договор се определя от стойността на продажната цена за прехвърленото вземане и е 9 500 лв. На тази сума възлиза и цената на предявения конститутивен иск чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. Тя е под установения в закона минимален праг за достъп до касация на въззивни решения по търговски дела. С оглед на това решението на Окръжен съд – Пловдив, постановено по този иск, не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски се следват на ответника по касация, който е направил искане за тяхното присъждане. Те са в размер на 76, 69 евро - възнаграждение за защита от юрисконсулт в касационното производство, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение