Определение № 457 от 18.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1755/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от А. М. П. частна жалба срещу определение № ІІІ-3249 от 17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 2349/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено определение на районен съд Ц. за спиране на принудителното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение № 250 от 30.08.2013 г., издадена на основание чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1274/2013 г. на Районен съд – Царево, и е оставена без уважение искането на П. за спиране принудителното изпълнение на същата заповед. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, но е недопустима тъй като има за предмет съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Подлежащите на касационно обжалване определения са посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК и при наличието предпоставките за допускане до касация по чл. 280 ал.1 ГПК. Обжалваното определение не попада в предметния обхват на нормата. В него се включват определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията, с които въззивната инстанция се произнася по реда на чл. 420 ал. 3 ГПК по частни жалби срещу определенията за спиране на принудителното изпълнение не попадат в нито една от двете категории определения, подлежащи на касационен контрол. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно определение е извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК определения, подлежащи на касационно обжалване, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.