Определение № 227 от 08.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4844/2019 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Производството e образувано по касационна жалба от Н. И. Т., С. Н. Т., В. Л. Т. и Е. К. Т. срещу въззивно решение № 224 от 05.08.2019 г. по възз. гр. д. № 235 /2018 г. на Кюстендилски окръжен съд, поправено по реда на чл.247,ал.1 от ГПК с решение № 260 от 15.10.2019 г. по същото дело, с което е отменено решение № 184 от 19.04.2018 г. по гр. д. № 2271/2017 г. на Районен съд Дупница и вместо него е постановено друго решение, с което срещу жалбоподателите са уважени искове на Б. Й. Т. по чл.109 ЗС и чл.59 от ЗЗД – жалбоподателите са осъдени да преустановят преминаването си през УПИ Х.-...., ...., кв. ...., по регулационния план на [населено място], [община] и да заплатят на ищеца обезщетение за неоснователно ползване на собствения му недвижим имот за периода от 01.11.2012 г. до 01.11.2017 г. Ответникът по жалбата Б. Й. Т. твърди в отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално твърди, че касационната жалба е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск по чл.109 ЗС, в което е разгледан спор за собственост върху недвижим имот, за което не съществува ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Спорът е дали частта, през която преминават ответниците – разширена пътека с ширина около 3 м, е част от имота на ищеца. Въззивният съд е установил противоречие между отразеното в представените по делото скици за имота на ищеца, в които той е посочен като парцел със същата площ, но в някои от тях е отразено придаване на места по регулация, а в други не е отразено наличието на придаваеми места, е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза (нататък и СТЕ), а после и повторна СТЕ със задачи да проследят регулационната история на имота и дали процесната площ е придадена към имота на ищеца и от какъв имот, в какъв размер и по какъв план. След приемане на заключенията и въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесното място, през което минават ответниците без основание за това. Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на ответниците, че към парцела са придадени 125 кв.м. пространство, предвидени като път за достъп до имота. От приетите от въззивния съд заключения на съдебно-техническите експертизи въззивният съд е приел, че по делото не е установено придаване на части към имотите на ищеца с номера 236 и 237, за които е отреден един парцел. За имота (парцела) няма издаван официален административен акт за придаване на места от път, регулационната линия по плановете от 1937 г. и 1964 г. се препокрива. Поради което въззивният съд е приел, че пътеката, през която минават ответниците, е собственост на ищеца и искът по чл.109 ЗС е основателен и като последица от това е основателен и искът за обезщетение. (Въззивният съд е приел, че спорната реална част е част от имотите на ищеца, за които е отреден парцел, а не е му е придадена по регулация от други имоти, поради което не се поставя въпросът дали регулацията е приложена за процесната реална част). Като основания за допускане на касационното обжалване, жалбоподателите извеждат правни въпроси, свързани в няколко групи, някои от които са в различни варианти: · Процесуалноправни: свързани с правомощията на въззивния съд да излиза извън предмета на наведените в жалбата основания, без наведени доводи във въззивната жалба да събира нови доказателства и да приема за установена различна фактическа обстановка от приетата от първоинстанционния съд? Въззивният съд не е излязъл извън наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на въззивното решение, а е разгледал спорния между страните въпрос дали ищецът е собственик на частта от имота, през която преминават ответниците (разгледал е възражението на ответниците срещу основателността на исковете) и на какво основание. От тези въпроси е обуславящ въпросът дали въззивният съд има правомощия да допуска служебно съдебни експертизи (без направено искане от страните) за изясняване на регулационния статут на част от дворно място, по който има спор между страните и който е от значение за делото. Въззивният съд е разрешил този въпрос в съответствие с приетото в т.3, а и в т.1 от посоченото от жалбоподателите ТР № 1 /9.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение – допуснал е съдебно-технически експертизи, необходими за приложението на императивни материалноправни норми, на които са се позовали жалбоподателите (за изясняване на въпросите дали спорната площ е част от собствения на ищеца имот, дали е придадена към него по регулация, съответно дали регулацията е приложена), в тези случаи въззивният съд може да установи и различни факти от първоинстанционния. · Материално-правни въпроси, свързани с придаването на части към дворни места, свързани с прилагането на регулацията (със значението на завладяването и заплащането на придаваемите части) и с доказателствата за придаването по регулация. Те са свързани с фактически твърдения на жалбоподателите (ответници по исковете), на които те основават защитната си теза, които не са установени по делото от въззивния съд. Въпросите не са обуславящи, тъй като въззивният съд е установил, че процесната част от дворното място на ищеца не е придадена по регулация (а е част от двата имота на ищеца, за които с отреден парцел). · Процесуалноправни въпроси, свързани със задълженията на въззивния съд да обсъжда доказателствата и да мотивира решението си, по-конкретно при установяване на противоречия между писмени доказателства и заключения на вещи лица. Въпросите са обуславящи, но не са разрешени от въззивния съд както твърдят жалбоподателите, а в съответствие с установената практика. Както беше посочено, въззивният съд е назначил служебно съдебно-технически експертизи след преценка и установяване на противоречие в отразеното в представените като доказателства по делото скици на процесния имот, заключенията са изготвени въз основа на преценка от вещите лица на регулационните планове (въз основа на които се издават скиците) и на всички събрани по делото доказателства и въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е изложил мотиви за установените от тях релевантни факти. · Жалбоподателите се позовават и на разпоредбата на чл.280,ал.2 от ГПК - очевидна неправилност, предвидена като основание за допускане на касационно обжалване, без да излагат отделни аргументи за нея. При запознаване със съдебното решение, настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано. Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на насрещната страна Б. Й. Т. за заплащане на направените разноски за процесуално представителство в размер на 400 лева съгласно представения списък на разноските, е основателно и доказано с представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното, съдът