Определение № 425 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 383/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК К. П. К. е подал е частна жалба срещу определение № 85 от 6.04.2011 г. по гр.д. № 360 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е върната касационна жалба вх. № 110 от 17.01.2011 г. срещу решение № 548 от 7.12.2010 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 749 от 2010 г. и е прекратено производството пред ВКС. В жалбата се подържа, че неправилно е определен обжалваемия интерес по данъчната оценка, която е значително по-ниска от действителната пазарна цена на имота. Представя оценителна експертиза, в която е посочено, че реалния материален интерес на жалбоподателя е 16 187 лв., каквато е днешната пазарна цена на недвижимия имот. Към жалбата е приложена частната експертно-оценителна експертиза, изготвена от инж. И.. Счита, че именно неправилно определената цена на имота е мотивирала съда да приема, че е налице разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Ответникът Л. В. И. е депозирал отговор по частната жалба, в който излага съображения по приложението на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, посочвайки, че се касае до норма, която не се нуждае от тълкуване предвид категорично посоченият начин на определяне на цената на иска. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК и разгледана по същество е неоснователна. Определението е правилно. Съгласно изменението на чл.280, ал.2 ГПК, обнародвано в ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска за граждански дела до 5000 лв. По настоящето дело е разгледан установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК чиято цена е определена в съответствие с разпоредбата на чл.55, ал.1, б. “в” ГПК /отм./ и е по-ниска от определения размер по новия процесуален закон. Селектирането на касационните жалби с оглед на размера от 5 000 лв. се извършва при съобразяване на цената на иска, която е била определена върху ¼ от данъчната оценка на имота съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, б. “б” ГПК/отм./, която разпоредба е действала по време на завеждането на делото. Ползването на пазарната цена при определянето на цената на иска е ставало само в случаите когато е липсвала данъчна оценка и възражения по цената на иска е следвало да бъдат направени най-късно в първото по делото заседание- чл.56, ал.1 ГПК/отм./. Промяна на цената на иска в хода на съдебното производство е недопустима. С депозирането на жалбата вх. № 110 от 17.01.2011 г. се създава висящност на делото пред касационната инстанция и разглеждането му следва да се извърши по новия процесуален ред по контрааргумент от разпоредбата на § 25 от “ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ” към Закона за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс, обн. В бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,