Определение № 60324 от 15.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1688/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по постъпили частни касационни жалби от Л. В. П. и Д. В. П., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 50 от 12.05.2021 г. по ч.т.д.№ 327/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено протоколно определение от 11.03.2021 г. по т.д. № 199/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на пълномощника на ответниците за възстановяване на срока за подаване на отговор на допълнителната искова молба. В частните касационни жалби се излагат идентични доводи за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното определение, въз основа на които се претендира неговата отмяна. Към всяка от частните жалби е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в което се поставят следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: 1/ Налице ли е надлежно връчване на съобщение от страна на съда, направено само и единствено чрез проекто-доклада, връчен на страните по делото, в който не е указано, че се връща съответният документ /отговор на искова молба/, а само се прави неясна констатация; 2/ Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът е приел, че е настъпила преклузията по чл. 64, ал. 3 ГПК, тъй като страната не е подала молба за възстановяване на срока, след като е получила проекто-доклада по делото, който се обявява за окончателен едва в първото открито съдебно заседание по делото; 3/ Налице ли е преклузия по чл. 64, ал. 3 ГПК, след като съдът не е изпратил съобщение до страната, в което да съобщи за наличие на процесуално действие, извършено след изтичане на установения в закона срок и може ли да бъде направено уведомление /съобщаване/ чрез проекто-доклада по делото. Поддържа се, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, според която преклузиите изтичат след обявяване на проекто-доклада за окончателен. В подкрепа на горното се сочат решения на ВКС по гр.д.№ 859/2020 г. на ІV г.о. и по т.д.№ 2009/2019 г. на ІІ т.о. Евентуално се излага, че въпросът за спазването на съдопроизводствените правила при връчване на съобщения /уведомления/ до страните чрез проекто-доклад има съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Постъпил е писмен отговор от насрещната страна - УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД [населено място], чрез процесуален пълномощник, със становище за недопустимост, липса на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователност на частните жалби. Като съобрази данните по делото и доводите на страните, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното: Частните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, поради което са процесуално допустими. За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, при липса на спор по отношение на фактите, съставът на АС - Пловдив е приел, че ответниците са узнали за пропускането на срока за подаване на съответния отговор с получаване на препис от определението на съда от 22.01.2021 г., постановено на основание чл. 374 вр. чл. 140 ГПК, което е станало на 26.02.2021 г. В посоченото определение се съдържа изрична констатация, че ответниците не са депозирали допълнителни отговори в указания законоустановен срок, който е изтекъл на 13.01.2021 г. Тъй като искането за възстановяване на същия е направено с писмена молба в първото проведено открито съдебно заседание на 11.03.2021 г., въззивният съд е достигнал до извода, че не е спазен едноседмичният срок на чл. 64, ал. 3 ГПК и на това основание искането по чл. 64 ГПК правилно е било оставено без разглеждане от първоинстанционния съд. Съдът е приел, че доводите относно функциите на проекто-доклада са ирелевантни спрямо узнаването за пропуснатите срокове за отговор на допълнителната искова молба, както и че в случая не липсва съобщение за пропускането на срока. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения: На първо място, формулираните от частните жалбоподатели въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК - да имат правен характер, доколкото са обусловени от съответните факти и обстоятелства по делото, такива, каквито ги виждат засегнатите страни, респективно са пряко относими към правилността на обжалвания акт. Последната, съгласно задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не попада в предмета на селективното производство, приложимо и в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. На следващо място, дори да бъдат преформулирани и обобщени, следва да се посочи, че по спорните въпроси е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, според която редовното връчване на определението на съда по чл. 140 ГПК, съдържащо констатации относно процесуалното поведение на ответника по осъществяване на правата му по чл. 131 ГПК, поставя и началото на течението на срока по чл. 64, ал. 3 ГПК /в този смисъл - определение № 367/19.06.2009 г. по ч.т.д.№ 319/2009 г. на І т.о., определение № 133/23.02.2012 г. по ч.т.д.№ 102/2012 г. на І т.о. и др./. Определението на въззивния съд съответства на практиката на ВКС, поради което отсъстват и допълнителните селективни предпоставки за достъп до касация, на които частните жалбоподатели се позовават. На последно място, жалбоподателите неоснователно приравняват определението по чл. 374 вр. чл. 140 ГПК с проекто-доклада по делото и от това черпят доводи за достъп до касация, напълно неотносими към предмета на конкретния процесуалноправен спор. С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение