Определение № 3225 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3882/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/чрез държавен инспектор в ТД – Велико Търново,срещу решение №131 от 20.07.2022г по в.гр. д. № 183/2022 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното от Комисията въззивно решение на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение от 23.03.2022г по гр.д № 1886/2020г на Бургаски ОС, постановено в производство по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ. Отхвърлени са искове за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата на обща стойност 426 676,18лв от лицата А. А. Т.,Р. В. К. и М. А. Т.. Съгласно констатациите на въззивния съд, не е установено значително несъответствие по смисъла на пар.1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ между имуществото на ответниците и нетният им доход. Възприето е ,че същото е на стойност 113034,36лв. ,който извод съдилищата са основали на обстоятелството ,че постъпили за периода парични суми по банкови сметки на проверяваните лица не са налични в края на проверявания период и не се вземат предвид за определяне размера на несъответствието .В обжалваното решение е прието ,че не следва да се възприема метода за изчисляване на несъответствие с включване на неналични имущества, поддържан от Комисията. След като несъответствието е под размера, посочен в закона, искът е неоснователен. В жалбата на Комисията се застъпва тезата за неправилно приложение на закона във връзка с извода на въззивния съд, че преминалите през банкови сметки, но неналични към приключване на проверката парични суми, не подлежат на отнемане. В тази връзка, в приложеното изложение на първо място се поставя въпроса „Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства по банкови сметки, включително вноски, ако същите не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период ,респ към датата на предявяване на иска ?“. Сочат се предпоставките предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Оспорват се и възприети от съда за доказани твърдения на ответниците за определени суми, начислени в приходната част за проверявания преиод ,за преведена по банкова сметка сума от 15003,27лв и предоставени в брой парични средства от 10 000 лв от В. К.,баща на ответницата,без според касатора да е била установена финансовата възможност на последния. В изложение е формулиран въпрос, следва ли в процеса на отнемане на незаконно придобито имущество да се провежда доказване на възможностите на трети лица за предоставяне на парични средства, или е достатъчно доказване на получаването им, без да се изяснява произходът /източникът на тези средства ,като се изтъква основание по чл.280,ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с решение № 131 2012г по гр.д №755/2011г на Четвърто г.о на ВКС. С изтъкване на основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е формулиран въпрос следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата парична равностойност на внесените/получени пред проверявани период парични средства с неустановен законен източник ,в случай че те не са налични в края на проверявания период. В писмен отговор ответниците А. А. Т. ,Р. В. К. и М. А. Т. чрез пълномощник адв Ст.С. оспорват наличието на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.Изтъкват ,че изводите на съда за предоставени парични средства от бащата на ответницата са били преведени по банков път,общо приетите за получени от него дарения не са в голям размер, 25 000лева за целия проверяван период от десет години Предположение за незаконност на произхода им не може да бъде поддържано и е извън целите на закона .Подчертава се ,че съдът не е приел за установени твърденията на ответниците за получени заеми от трети лица,поради което въпросът в тази насока няма връзка със случая по делото и се поставя хипотетично. С определение №641 от 06.04.2023г на настоящия състав на ВКС производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК, до приключване на производството по тълк.дело №4/2021 г. на ОСГК на ВКС.Поради приключването му с постановяване на тълкувателно решение №4/2021 от 18.05.2023г., пречките за движението на настоящото дело са отпаднали и касационното производство е въобновено с определение №2365/2.08.2023г съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд,настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол на въззивното решение. Формулираните от касатора първи и трети въпрос по реда на изложението са обуславящи за изводите на съда в решаваща за изхода на делото насока и са намерили отговор с постановяването на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС, според задължителните разрешения на което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на Държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение е съобразено с горепосочените задължителни разрешения в тълкувателното решение Поради наличието на актуална задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не е осъществено релевираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1,т.3 ГПК по така постановия трети въпрос. Не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване и по втория формулиран в изложението въпрос. Допускане до касационно обжалване не може да се обосновава и оспорване на доказателствени изводи на съда,при извършена преценка по вътрешно убеждение на относими и допустими доказателства. Съгласно установената практика на ВКС ,кредитират се при съвкупна преценка на доказателствата свидетелстки показания, които са правдоподобни, житейски достоверни и се засвидетелстват обичайни отношения на подпомагане от родител ,както е подходил и въззивния съд.Комисията неправилно интерпретира част от мотивите на съда като изключващи необходимостта от доказване изобщо.За безспорно преведената по банков път сума, както в случая, указанията в решение № 131 2012г по гр.д №755/2011г на Четвърто г.о на ВКС не следва да се разбират в смисъл ,че незаконен характер на произхода им следва да се приеме от съда,доколкото не се опровергава от ответниците по иска чрез доказване.Водещи са принципите на законност и пропорционалност,както решаващо е изтъкнал и въззивния съд.Разясненията в изтъкнатото съдебно решение относно предмета на доказване са за случаи,при които ищцовата Комисия оспорва изобщо да са извършени твърдяните от проверяваните лица парични дарения в тяхна полза от лица,чиито източници на доходи са извън проверка по специалния закон.Цитираната от касатора съдебна практика не изкючва съобразяване на обстоятелства като установените по делото и противоречие не се обосновава. По настоящето дело са събрани,обсъдени и кредитирани доказателствата ,че през проверявания период бащата на ответницата В. К. е разполагал с възможността да преведе установените по размер свои парични средства от 15 000лева ,достоверен е и поводът за дарената сума от 10 000 лева в брой (50-годишен юбилей на неговата дъщеря) с произход на средствата спестявания от изплатената му при пенсиониране гратификация,приходи от селскостопанска дейност и земеделска работа през летния сезон. Засвидетествано е, че след пенсионирането си В. К. е бил активен, притежавал е земеделска техника, отглеждал е и е продавал земеделска продукция, получавал е и рента от земеделски земи.При тези решаващи съображения на съда не е налице противоречие на въззивното решение с изтъкваното решение № 131 2012г по гр.д №755/2011г на Четвърто г.о на ВКС по правен въпрос. Ответниците не са установили извършване на разноски за насоящата инстанция По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение