Определение № 209 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 371/2012 г.

Производството е по чл. 288, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от С. Д. С. касационна жалба срещу решение от 01.02.2012 г. по гр. д. № 2837/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е допуснато извършване на съдебна делба между касатора и Б. Д. Т. на самостоятелен обект в сграда с идентиф. 56784.520.256.1.55 по КК и КР на [населено място] апартамент с площ от 98.30 кв. м., таван № 23 с площ от 8.43 кв. м. и мазе № 22 с площ от 2.63 кв. м. и припадащите му се 1.490 % ид. части от общите части на сградата при равни права. К. довод е за необоснованост на извода на съда, че имотът е съсобствен. Твърдението е, че при постановяване на решението не е обсъден доводът на касатора за придобиване правото на собственост върху частите от имота на другия съделител на основание давностно владение. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението по разрешените с него въпроси носи ли владелецът доказателствена тежест за установяване, че е променил държането на имота за другиго във владението му за себе си или се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС до оборването й от страната, на която се противопоставя владението. На съдът е служебно известно, че поради противоречиво решаване от състави на ВКС, ГК на въпроса за приложение нормата на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобственици на недвижим имот, когато съсобствеността е възникнала от различен от наследяването правопораждащ факт, е образувано тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. На основание чл. 292 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателното дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.