Определение № 507 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1098/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. А. М. чрез адв.И. Ч. срещу решение № 2425 от 6.11.19г.по в.гр.дело № 5095/18г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 3902 от 15.08.18г.по гр.дело № 229/17г.на Благоевградския окръжен съд. С него е отхвърлен иска,предявен от А. А. М. против Р. Г. П. за присъждане на сумата 834 436.35 лв, на основание чл.357 вр.с чл.361 ЗЗД. Касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими към спорния предмет доводи и възражения на страните; 2. Какви са действителните отношения между страните и покриват ли същите белезите на договор за гражданско дружество или друг вид наименован или ненаименован договор. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Р. П. чрез адв.А. А.- Т. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че страните по делото живеят в [населено място] и се познават отдавна.Установено е,че печелившият фиш като залог за участие в 33 тираж на играта „Тото 2 – 6 от 42“на Българския спортен тотализатор, е пуснат в тото пункт в[жк], Б., като залогът е направен от ответника Р. П..На 2.05.17г.същият е подал заявление до ДП“Б.“ за изплащане на печалба в размер на сумата 1 663 872.70 лв, с приложена квитанция №[ЕИК], издадена от тото пункта,в който е депозиран печелившия залог.Установено е още,че към 16.03.18г.ДП „Б.“ е изплатило на ответника част от печалбата – сума в размер на 800 000 лв, като след тази дата неизплатената част от сумата ще му бъде превеждана по банков път – ежемесечно сума от по 30 000 лв и сума от 23 872.70 лв като последна вноска,платима в срок до 30.09.20г.За установяване действителните отношения между страните по делото са разпитани две групи свидетели, които разкриват различна фактическа обстановка.Според първата група свидетели /М. Р., К. Я., И. З./ страните играели съвместно Е. и участвали в игри на спортния тотализатор, като си делели парите за фишовете.След печалбата от П. от 33 –тия тираж на тотоиграта „6 от 42“, той спрял да посещава дома на М. и се укривал.След време се върнал и започнал да прави подаръци на компанията, която се събирала при ищеца, а на него подарил джип.Другата група свидетели / Д. В., М. Г., С. Р., В. И./ отричат наличието на приятелски отношения между страните.Твърдят, че ответникът редовно участвал в спортния тотализатор и не пропускал тираж, като играел с постоянни числа,свързани с рожденни дати на близките му,и отричат тезата за съвместно участие на двете страни. Установено е още,че след получаване на печалбата ответникът е влошил здравословното си състояние.Бил хоспитализиран в хирургично отделение със съмнение за преплитане на червата,а след това за времето от 22.06.17г.- 22.09.17г.бил настанен за принудително лечение поради алкохолна зависимост. От назначената психолого- психиатрична експертиза е установено задоволително състояние на ответника във времето преди печалбата, алкохолна интоксикация в периода след това и възстановяване на психичния статус след проведено лечение. При тези данни въззивният съд е направил извод, че в случая не е доказано наличието на договор за гражданско дружество между страните, при който договор стопанският резултат, който се цели със съвместната дейност, е определяем при сключването му и престациите на участниците са еквивалентни.Ето защо, няма и неизпълнено задължение,произтичащо от устно сключен граждански договор. Същевременно е посочено, че съгласно правилата на Спортния тотализатор печалбата се предоставя на лице,приносител на печеливш фиш,без да се изследва съвпадението на това лице с участник в играта, саморъчно попълнил игрален фиш, поради което няма неоснователно обогатяване, ако лицето, осребрило печалба, не е съставител на печелившата комбинация Настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване на възивното решение не следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички допустими към спорния предмет доводи и възражения на страните.Отговорът на този въпрос произтича от закона – чл.236 ал.2 вр.с чл.273 ГПК и неспазването му поражда основанието по чл.281 т.3 ГПК.Характеристиката на правен такъв този въпрос би имал,в случай че въззивният съд е отрекъл задължението си по чл.236 ал.2 вр.с чл.272 ГПК и е мотивирал това свое становище,както и ако във въззивната жалба,респ.в отговора по чл.287 ГПК,страната е направила конкретни правни искания,доводи и възражения,които са били напълно игнорирани от въззивния съд.Исканията, доводите и възраженията би следвало да са съответстващи на спецификата на въззивното производство – чл.266 вр.с чл.269 ГПК. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил релевираните във въззивната жалба доводи и възражения във връзка с преценката на свидетелските показания и е изложил правни съображения. Не съставлява противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК такова обсъждане от въззивния съд на доводите и възраженията на страната,каквото тя счита за неправилно.В този случай би било налице необоснованост или процесуална незаконосъобразност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото ,когато законите са непълни ,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. Начинът по който е формулиран въпросът: „Какви са действителните отношения между страните и покриват ли същите белезите на договор за гражданско дружество или друг вид наименован или ненаименован договор“ е по съществото на конкретния спор.Посочването на предмета на делото не е общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Следва да се отбележи,че по въпроса за правната характеристика на договора за дружество по чл.357 ГПК е налице трайна практика на ВКС.Например, в р.№ 286/9.06.09г.по гр.д.№ 715/08г.на 2-ро г.о. е посочено, че за доказване сключването на договор за дружество по чл.357 ЗЗД не е необходимо спазване на писмена форма,но следва да се установи по несъмнен начин съгласието на страните по делото да обединят своята дейност за постигане на общата стопанска цел,както и участието им в нея, за да се породят и съответните права и задължения на съдружниците. Като е приел, че не е доказано неизпълнено задължение, произтичащо от устно сключен граждански договор, въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Както бе посочено, оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване,а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 1500 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.