Определение № 1046 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 526/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Колект БГ“ АД чрез адв. В., с вх. № 20007/22.11.2023 г. по регистъра на Окръжен съд – Бургас против разпореждане № 3914 от 22.11.2023 г. по гр. д. № 705/2023 г. на Окръжен съд – Бургас. С последното е върната касационна жалба вх. № 12509/14.07.2023г., подадена от „Колект БГ“ АД против въззивно решение № 700/13.06.2023 г. по горното гр. дело по описа на окръжния съд. Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения. За да върне подадената от „Колект БГ“ АД касационна жалба съдът е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като е постановено по предявен от дружеството иск с правно основание чл. 403, ал. 1, пр. 3 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД с цена на иска от 5000 лева, посочена от ищеца. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК извън обхвата на касационния контрол попадат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. В разглеждания случай въззивното решение е постановено по осъдителен иск за заплащане на сума, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на допуснато обезпечение с цена на иска, посочена в исковата молба от 5 000 лева. В първото съдебно заседание по делото въпросът за цената на иска не е повдигнат съгласно правилото на чл. 70, ал. 1 ГПК. След този момент посочената от ищеца или определената от съда, в случай на несъответствие между указаната и действителната, цена, не може да бъде променяна, освен при изменение на иска. Ето защо, цената на предявения по настоящото дело иск е останала непроменена – т. е. 5 000 лева. Производството по такива спорове е двуинстанционно. В случая постановеното въззивно решение е окончателно, а касационният контрол е недопустим. Затова връщането на касационната жалба на подателя ѝ от въззивния съд е процесуално законосъобразен акт, който следва да се потвърди. Изцяло неоснователни са доводите в частната жалба за допустимост на касационния контрол, тъй като според страната съгласно практиката на ВКС, цената на иска следва да е поне 5 000 лева, а не над 5 000 лева. В определенията на които жалбоподателят се позовава, се застъпва изложеното по-горе становище, че съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева. При очертания предмет на спора (жалба срещу разпореждане на въззивен съд за връщане на касационна жалба) и характера на производството пред касационния съд поставения в жалбата правен въпрос е без правно значение и не следва да се обсъжда. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,