Определение № 1179 от 01.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 385/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу решение № 305/02.12.2022г. на ОС-Ямбол по в.гр.д.№ 383/2022г., с което е потвърдено решение №394/25.07.2022 г., постановено по гр.д. №754/2022 г. на РС-Ямбол и са отхвърлени исковете на касатора по чл. 422 от ГПК против В. Й. Ж. за признаване за установено, че в полза на ищеца съществува вземане, произтичащо от договор за издаването на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 72PKO-A-00632/ 17.10.2007 г. за следните суми: сумата от 1500,00 лв. - главница, сумата от 3387,25 лв. - договорна лихва, дължима на основание т. 7 от договора за кредитен лимит (овърдрафт) за периода 19.04.2009 г. до 12.03.2020 г., сумата от 7190,65 лв. - наказателна лихва, дължима на основание т. 8 от договора за кредитен лимит (овърдрафт) за периода от 19.04.2009 г. до 12.03.2020 г., сумата от 48,15 лв. - договорна лихва за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г., сумата от 379,78 лв.- договорна лихва, дължима на основание т. 7 от договора за кредитен лимит (овърдрафт) за периода 14.05.2020 г. до 21.06.2021 г., сумата от 66,00 лв.- непогасени разноски за връчване на покани чрез ЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата от 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, което вземане е предмет на Заповед №680/28.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1987/2021 г. на РС -Ямбол.

Касаторът поддържа, че решението е необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че вземанията му са погасени по давност, като изтъква, че съгласно чл. 3 от договора и чл. 36 от Общите условия, срокът за ползване на овърдрафта се подновява автоматично с една година, щом не е налице изявление за прекратяване по уговорения ред. Счита, че изводът на окръжния съд, че наличието на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем още през 2009г. и погасяване на вземането по давност са в противоречие с посочената от него практика на ВКС. Предвид горното претендира отмяна на решението и признаване за установено на вземането му в общ размер на сумата от 12 572,67 лв.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат тези по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 от ГПК и чл. 280, ал. 2 от ГПК – очевидна неправилност, като се поставя следния правен въпрос:

1. „При наличие на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на договор за овърдрафт, съдържащи се в Общите условия към него, следва ли да се приеме, че въпреки че кредиторът не се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, от момента, в който са били налице предпоставките за това, е започнала да тече погасителна давност?“, като твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с т.18 от ТР 4/2013г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК, както и решения № 50186/16.11.2022г. по гр.д.№4472/2021г. на ВКС, 3-то г.о. и №50173/13.10.2022г. по гр.д.№4674/2021г. на ВКС, 3то г.о.

Ответникът по касационната жалба – В. Й. Ж. оспорва същата чрез процесуалния си пълномощник – адв. К. по съображения, подробно изложени в отговора от 28.02.2023г., като претендира недопускане до касация и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, ОС –Ямбол е приел за безспорно, че страните по делото на 17.10.2007 г. са сключили договор № 72PKO-A-0632 за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, съгласно който банката предоставила на ответника банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1500 лв., усвояван с използване на картата, издадена към разплащателната сметка и погасяван според клаузите в ОУ. Приел е, че в чл. 3 от договора е предвидено, че срока му е до 17.10.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда на ОУ на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VIZA, а съгласно чл. 11 с подписването на договора картодържателят е декларирал, че са му били предоставени и е бил запознат с цитираните Общи условия. Въззивният съд е приел, че с изпратена от банката чрез ЧСИ с рег.№878 на КЧСИ до В. Й. Ж. покана, получена от последния на 10.03.2021 г., кредитополучателят е уведомен, че поради неизпълнение на договора за овърдрафт към 28.06.2020 г. задълженията му към банката са в общ размер на 12 420,42 лв., включващи главница в размер на 1500,00 лв. и непогасени лихви в общ размер на 10 920,42 лв., от които просрочени задължения в размер на 10 920,42 лв. - непогасена наказателна лихва за забава. ОС – Ямбол, кредитирайки заключението на изслушаната пред съда ССЕ, е приел, че от разрешения кредитен лимит в размер на 1500,00 лв., за периода 19.10.2007 г. - 17.04.2009 г. са изтеглени суми в брой на АТМ посредством кредитната карта в размер на общо 2 240,00 лв. Възприел е, че от движението по разплащателната сметка било видно, че са извършени погасителни вноски в размер на 1471,48 лв., с които били погасени следните задължения: изтеглени суми в брой на АТМ в размер на 746,00 лв., лихви в размер на 595,58 лв. и такси в размер на 129,90 лв. и към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 25.06.2021 г., размерът на дължимите суми по договор № 72PKO-A-0632/17.10.2007 г. е общо 12 494,31 лв., от които главница в размер на 1500,00 лв. (в т.ч. изтеглени и непогасени суми в размер на 1 494,00 лв., непогасен остатък в размер на 6,00 лв.), договорна лихва по чл.7 за периода 22.12.2009 г.- 21.06.2021 г. в размер на 6908,30 лв., наказателна лихва по чл. 8 за периода 07.01.2010 г.- 20.07.2015 г. в размер на 4019,17 лв., непогасени разноски за връчване на покана чрез ЧСИ рег. № 878 в размер на 66,00 лв. и законна лихва за периода 22.06.2021 г.- 23.06.2021 г. в размер на 0,84 лв. Въззивният съд е приел, че в съответствие и с практиката на ВКС /решение №38/26.03.2019 г. по т.д. №1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС/ е приложима по отношение на задължението за главницата по банков кредит общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. Приел е, че последното теглене е на 17.04.2009 г., а последното погасяване е на 23.08.2010 г. Ямболският окръжен съд е посочил, че са налице предпоставки ползваният овърдрафт да се превърне в предсрочно изискуем още през 2009 г. съгласно Общите условия на банката, която е следвало веднага да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, а не да прави това 11 години по-късно - на 10.03.2021 г., поради което банката не следва да черпи ползи от неправомерното си поведение и да претендира лихви за периоди, през които самата тя е в забава. С оглед горното е приел за неоснователни исковите претенции поради погасяването им по давност и е потвърдил решението на РС – Ямбол, препращайки към мотивите му.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Поставеният от касатора въпрос не отговаря на критериите по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Същият касае правилността на конкретните фактически изводи на съда за погасяване по давност на процесното вземане, които биха били предмет на проверка в производството по чл. 290 ГПК, но не и в селекционната фаза на касация. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 132/11.11.2011г. по т.д. № 648/2010г. на ВКС, 2 т.о. и мн. др., давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск, като при облигационните правоотношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно решение № 45/17.06.2020г. по т.д.№ 237/2019г. на ВКС, 2 т.о. и мн.др. актове на ВКС, в които се излагат мотиви за липса на периодичен характер на плащанията по договор за кредит и за приложението на общата 5-годишна давност спрямо главницата по кредита, се приема и че началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска, поради което такава не се явява датата на уговорения краен срок на договора. Макар в мотивите Ямболският окръжен съд да е посочил, че банката е могла да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем единадесет години преди да стори това през 2021г., то препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е потвърдил извода за неоснователност на исковете поради изтекла погасителна давност, съобразявайки се с това, че е изтекла петгодишна давност от падежа на дължимите суми, определен съгласно чл. I, т. 1, б. "з " от действащите към момента на сключване на процесния договор Общи условия, съгласно които за дата на падежа се счита всяко 5- то число от месеца, следващ този на усвояване на суми, включително отчитайки последното плащане от 23.08.2010г. като прекъсващо давността, от която дата до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 25.06.2021г. е изтекъл много повече от петгодишния давностен срок. Следователно въззивният съд не е приел, че давност тече от момента, в който са били налице предпоставките за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, а от изискуемостта му съобразно падежите при отчитане на спецификите на договора за кредит-овърдрафт, поради което така формулираният въпрос не се явява обуславящ решаващите мотиви на съда. Решението на ВКС, ГК, на противоречие с което се позовава касаторът, не следва да се приеме, че е по идентичен казус, тъй като в акта по гр.д. №4472/2021г., ВКС, 3г.о. не е обсъждан въпроса за изискуемостта на вноската по кредита-овърдрафт и началната дата на погасителната давност, а само автоматичното подновяване на договора по силата на чл. 36, т.1 от ОУ, което е мотивирало съдът да уважи иска по горепосоченото дело, но не противоречи на извода на Ямболския съд, че и при валидно действащ договор тече погасителна давност за дължимите в уговорения по приложимите ОУ падеж на вземанията.

ВКС намира при служебната проверка, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно, недопустимо или очевидно неправилно, на което основание се позовава касаторът. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените от касатора оплаквания за допуснати нарушения на закона и необоснованост на изводите на съда са относими към правилността на съдебния акт, но не представляват основание за допускане до касация поради очевидна неправилност.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва да се допуска до касация решението. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Ответникът е заявил искане за присъждане, като е представен договор за правна защита и съдействие с №96045, по който е отразено плащането като внесена в брой на сумата от 1530 лв. - адвокатско възнаграждение и същата следва да му се присъди.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.