Определение № 60371 от 04.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3971/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. Й. срещу решение № 265115 от 28.07.2021 г. по в.гр.д.№ 6517 от 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 36005 от 08.02.2020 г. по гр.д.№ 68973 от 2018 г. на Софийския районен съд, ГО, 161 състав за отхвърляне на предявения от В. Д. Й. срещу Е. Н. П. иск с правно основание чл.42, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 от Закона за наследството за прогласяване на нищожност на саморъчно универсално завещание от 29.03.2007 г. на К. Г. М., починал на 05.08.2018 г., в полза на Е. Н. П..

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като противоречащо на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и противоречие с практика на ВКС- т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д.№ 3972 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 216 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 87 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 240 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 3944 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 124 от 21.12.2020 г. по гр.д.№ 4444 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г.о./ по следните въпроси:

1. Необсъждането на всички доказателства по делото и възражения на въззиваемата страна води ли до необоснованост на решението на въззивния съд ?

2. Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение че във въззивната жалба се съдържа оплакване на погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза ?

3. Кои са предпоставките за допускане на допълнително заключение или за повторна тройна съдебно-графическа експертиза?

Освен това се твърди, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В писмен отговор от 04.10.2021 г. ответницата по жалбата Е. Н. П. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.42 ЗН, въззивният съд е приел, че саморъчното завещание от 29.03.2007 г. е написано и подписано от завещателя К. Г. М.. До този извод съдът е стигнал въз основа на събраните по делото доказателства- заключения на една единична и две тройни съдебно-графически експертизи, които са единодушни относно авторството на завещанието. В решението си въззивният съд изрично е посочил, че на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, а отделно е обсъдил доводите на ищцата за неправилност на първоинстанционното решение във въззивната й жалба. Приел е, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното в жалбата процесуално нарушение относно недопускането на допълнителна експертиза, доколкото представените по делото и приети заключения на три експертизи са били пълни, ясни и обосновани и не възниква съмнение относно тяхната правилност. Приел е и че правилно първоинстнационният съд е обсъдил заключенията на тези експертизи в съвкупност със останалите събрани по делото писмени и гласни доказатаелства.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси, поради следното:

1. Първият поставен правен въпрос /Необсъждането на всички доказателства по делото и възражения на въззиваемата страна води ли до необоснованост на решението на въззивния съд ?/ е неотносим към конкретното дело, по което въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото /в случая чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, което съгласно чл.272 ГПК е допустимо/, а отделно е обсъдил всички доводи за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба. Липсата на нарочни мотиви на въззивния съд относно показанията на свидетеля В. Г. не води до неправилност и необоснованост на въззивното решение, тъй като показанията на този свидетел напълно потвърждават категоричния извод на вещите лица, че завещанието е било написано и подписано лично от завещателя К. М., а обстоятелството, дали завещанието е написано наведнъж или различни части от него са били написани в различни части на деня /каквото е било евентуалното предположение на в.л.Л. Г./, е без значение за неговата действителност: в чл.25, ал.1 ЗН няма изискване саморъчното завещание да е написано наведнъж, достатъчно е да е написано и подписано лично от завещателя в рамките на посочения в това завещание ден.

2. По втория поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение че във въззивната жалба се съдържа оплакване на погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза ?/ няма противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС. Съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен служебно да допусне експертиза, когато тя е необходима за приложението на императивна материалноправна норма или когато във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Напълно в съответствие с приетото в това тълкувателно решение, въззивният съд е отказал да допусне нова /допълнителна или повторна/ съдебно-графическа експертиза, тъй като тя не е била необходима за приложението на императивна материалноправна норма, нито първата инстанция е допуснала процесуално нарушение на чл.201 ГПК при недопускането на трета по ред допълнителна/повторна експертиза по единствения релевантен за спора въпрос: дали завещанието от 29.03.2007 г. е било написано и подписано от завещателя К. М.. Това е така, тъй като приетите от първоинстанционния съд заключения на съдебно-графически експертизи не са били нито непълни, нито неясни, нито необосновани, нито възниква съмнение за тяхната правилност. Освен това, в резултат на недопускането на поредна експертиза делото не е останало неизяснено от фактическа страна, нито изводите на първоинстанционния съд са необосновани.

3. По третия поставен въпрос /Кои са предпоставките за допускане на допълнително заключение или за повторна тройна съдебно-графическа експертиза?/ не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпроса не е налице неяснота в правната уредба /разпоредбата на чл.201 ГПК е достатъчно ясна/, а и има последователна и непротиворечива практика на ВКС /например решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр.д.№ 1083 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат промяна на тази практика.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.42 ЗН, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за наследството и на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Неоснователно е твърдението на касаторката, че въззивното решение е очевидно неправилно, като постановено при особено съществено нарушение на основополагащи принципи и правила на гражданското съдопроизводство, поради което граничи с отказ от правосъдие. Както бе посочено по-горе, въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при отказа си да допусне поредна експертиза за авторството на саморъчното завещание на К. М. и при мотивиране на решението си чрез обсъждане на доказателствата и съдържащите се във въззивната жалба и отговора на жалбата доводи и възражения на страните.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение