Определение № 4960 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител П. О. – гл. инспектор при ТД – Варна на Kомисията съответно против решение № 212 от 15.12.2023 г. по гр. д. № 432/2023 г. на Апелативен съд – Варна и решение № 16 от 16.02.2024 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 ГПК.

Ответниците Д. И. С. и Д. П. С. съответно чрез адв. Г. и адв. Т. са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С него те считат, че липсват предпоставки за достъп до касация и по двете касационни жалби на Комисията и изразяват становище за тяхната неоснователност.

Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

Предмет на едната жалба е решение № 212 от 15.12.2023 г. по горното гр. дело, с което е потвърдено решение № 260008/20.07.2023 г. по гр. д. № 468/2018 г. на Окръжен съд – Добрич в частите, с които са отхвърлени предявените от Комисията срещу Д. И. С. и Д. П. С. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а именно: недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ дворно място от 300 кв. м., с идентификатор ..., пристройка с идентификатор ... с площ от 18 кв. м. и надстройка с идентификатор ... с площ от 118. 44 кв. м., представляваща идеална част от имот, целият с площ от 708 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ... с площ от 805 кв.м., находящ се в [населено място], местност „Г. Б.“, ведно с подобренията и приращенията в него; полуремарке „Беналу“, модел „ЕТ32 П38Ь“, рег. [рег.номер на МПС]; сумата от 5 000 лв., представляваща стойност на отчуждени дружествени дялове от капитала на „Конкорд 2“ ЕООД като са присъдени разноски на ответниците, а в полза на бюджета на съдебна власт по сметка на съда и дължимата за производството държавна такса съгласно чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ (сега със заглавие ЗОНПИ).

Предмет на другата (втората) касационна жалба е решение № 16 от 16.02.2024 г. по цитираното гр. д. на АС – Варна, с което по реда на чл. 250 ГПК е допълнено постановеното по спора основно въззивно решение като е потвърдено първоинстанционното решение на окръжния съд в частите, с които са отхвърлени исковете на Комисията срещу ответниците С. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а именно: сума в размер на 3 986. 64 лв., представляващ предоставен от Д. С. през 2009 г. и невърнат в проверявания период заем на „Стрелец ДС“ ЕООД и сума в размер на 1 075. 62 лв., представляващ предоставен от Д. С. през 2011 г. и невърнат в проверявания период заем на „Агроком В. Търново“ ЕООД.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Д., вх. № УВ-1584/24.07.2013 г. за повдигнато обвинение срещу ответника Д. С. за извършено от него престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6, предл. 2 и т. 7 НК - че като управител на дружество избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 30 926. 86 лв.; че престъпното деяние попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ (отм.); че с протокол № от 25.07.2013 г. Комисията е образувала проверка по чл. 21 ЗОПДНПИ (отм.) срещу С. и свързаните с него лица, чийто период е от 25.07.2003 г. до 25.07.2013 г. Установено е, че проверяваното лице е бил в брак с ответницата Д. П. С. през проверявания период (бракът е сключен на 01.12.1997 г. и е прекратен с развод с решение № 76/23.10.2013 г. по гр. д. № 3826/2013 г. на РС – Добрич). Въз основа на констатациите от проверката с решение № 290 от 31.05.2018 г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл. 60 ЗОПДНПИ(отм.) е взето и решение за предявяване на настоящите искове.

Инстанцията по същество е приела, че основните спорни въпроси по делото се отнасят до проверката налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ), обуславящо правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от ответниците имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка какво се включва в понятието „имущество“ съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от закона; участват ли в преценката за несъответствие равностойността (направените разходи) на придобитото, но отчуждено имущество; кои от получените от ответниците суми са такива със законен произход и следва да участват в анализа на получените от тях доходи. При отговора на тези въпроси въззивният съд се е позовал на задължителните постановки на ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК, според които на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Развил е доводи, че получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобито и в последствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получени при отчуждаването му суми, в случай, че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ, същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, както и не подлежат на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и в последствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето към края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Посочено е също, че според трайната съдебна практика при преценката за това налице ли е несъответствие по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) на първо място следва да бъде направен извод за наличието в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с горния тълкувателен акт разрешения и само ако между наличното в края на проверявания период имущество и имуществото, притежавано в началото на периода е налице превишение в размер на 150 000 лв., то при отчитане и на направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. Втората съдебна инстанция е извършила анализ на имущественото състояние на ответниците в началото на проверявания период (25.07.2003 г.) и в неговия край (25.07.2013 г.), в резултат на което е приела, че в началото на периода имуществото им е възлизало на стойност 14 539. 39 лв., а наличното в края му имущество е в размер на 231 129. 85 лв. (изчисленията са формирани от сбора от придобивните цени на недвижимите имоти - според нотариалните актове и договора за придобиване на общинска земя, договор за покупко-продажба на МПС, стойността на СМР за изграждането на изграждането на пристройката и надстройката в имот с двуетажна жилищна сграда в ПИ с идентификатор 72624.615.3520 и наличните суми по банковите сметки на ответниците). Установено е, че разликата между наличното в началото на изследвания период и края му имущество възлиза на 216 590. 55 лв., т. е. налице е превишение в притежаваното от проверяваното лице и свързаните с него лица имущество в края на периода спрямо имущественото им състояние в началото на периода, което представлява значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Направен е решаващ извод, че в стойността на имуществото не следва да се включват направените през проверявания период от ответниците вноски по банкови сметки, всичките неналични в края на проверявания период, както и допълнителни парични вноски в дружества, които са станали част от имуществото на последните. Същите следва да се отнесат в графа разходи. За неоснователен е счетен доводът на Комисията, че получените по банкови сметки суми от трети лица (в размер на 442 708. 94 лв.), които не са налични към края на проверявания период, следва да вземат предвид при формиране на релевантното несъответствие. Въз основа на съпоставка на стойността на придобитото през проверявания период от ответниците имущество и нетния им доход за това календарно време съдът е приел, че не е налице несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. § 1, т. 3 от ДР, поради което отсъства необходимата предпоставка за възникване правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество.

Развити са съображения, че към доходите на ответниците се включват следните суми: 1/ 66 954. 81 лв. – доходи от трудовите им възнаграждения (32 190. 71 лв.), обезщетения и социални помощи (28 020. 77 лв.), продажба на дружествени дялове (5 500 лв.), от продажба на наследствен имот (1 243. 33 лв.); 2/ 27 232 лева - представляваща разликата между цената на която са придобити 5 земеделски имота (13 560 лв.) и тази, на която същите са отчуждени през 2009 г. (40 792 лв.), както и 3/ сумата от 442 708. 94 лв., представляваща постъпили по банкова сметка на ответника С. суми от трети лица, които са определени съгласно правилото на § 1, т. 2 ДР ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). Изтъкнато е, че основният критерий е изискването за законност на доходите, т. е. те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Без значение е начинът на получаване на паричните средства – в брой, превод по сметка в банка и др. Меродавно за преценката дали даден доход/приход е законен е основанието за неговото получаване. Самото основание може да страда от порок, който да води до неговата нищожност, унищожаемост, относителна или висяща недействителност. В тези случаи обаче получаването на дохода няма да е лишено от основание с оглед целите на ЗПКОНПИ, стига порокът да не се дължи на забранени от закона действия на лицето или да е от такова естество, че всяко лице може да се позове на него. Ето защо, въззивният съд е приел, че при липса на наведени твърдения от Комисията получените по банковите сметки на Д. С. вноски от трети лица да са придобити чрез осъществяване на забранена от закона дейност, то макар относно основанието за получаването на тези суми да не са ангажирани доказателства, не може да се направи обоснован извод, че те съставляват незаконен доход. Счетено е, че същите не могат да бъдат отнесени в графа „разходи“, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за какво са разходвани и в какво са вложени същите, поради което е прието, че те следва да бъдат включени в доходите по см. на § 1, т. 2 ДР на ЗПКОНПИ на ответниците за проверявяния период. Така последните е изчислено да възлизат на общата сума от 536 535, 75 лева (66 954. 81 лв. + 27 232 лв. + 442 708. 94 лв.) Разходите на ответниците за периода 25.07.2003 г. – 25.07.2013 г. са определени общо на 192 321. 34 лв. (113 280. 68 лв., съставляващи обичайни и извънредни разходи, вкл. за платени данъци и такси + 79 040. 66 лв., съставляващи предоставени от ответника С. заеми на трети лица в проверявания период). Обобщено е, че доходите на ответниците за релевантния период значително надхвърлят приходите – с 344 215 лв., т. е. това е нетния им доход съгласно § 1, т. 8 ДР на ЗПКОНПИ. С оглед на този факт е направен решаващ извод, че не е налице релевантното несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) вр. § 1, т. 3 от ДР като необходима материалноправна предпоставка за възникване на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (към жалбата срещу основното решение) жалбоподателят поставя правни въпроси, който твърди да са обуславящи изхода по делото и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросите имат следното съдържание:

„1. Следва ли при определяне на несъответствието да се вземе предвид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, спрямо установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер?“

2. „При извършения анализ трябва ли съдът да посочи стойност на значителното несъответствие съгласно §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ?“

3. „Ще бъде ли обективен и цялостен икономическия анализ за проверявания период, ако в него не са включени средствата, потребени/изразходвани от ответниците, в това число и постъпили по банкови сметки суми от трети лица?“.

Сочи се и очевидна неправилност на основното въззивно решение като предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Питанията по изложението към жалбата срещу решението за допълване на основното решение са поставени за разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като обуславящи изхода на спора и по които липсва формирана съдебна практика на ВКС.

Тези въпроси са следните (по съдържание се припокриват):

1. „Допустимо ли е да се изключат от имуществото на проверяваното лице предоставени и невърнати в края на периода заеми/допълнителни парични вноски в търговски дружества?“

2. „Подлежат ли на отнемане предоставените и невърнати заемни средства?“

И тук се поддържа основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 с доводи за очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт.

Касационен контрол и по двете жалби не следва да се допуска.

По начина на своето формулиране, поставените първи и трети въпроси от изложението към жалбата срещу основното решение на въззивния съд не удовлетворяват общия селективен критерий, тъй като не притежават характеристиката на правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото по смисъла на разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те са предпоставени от становището на Комисията, че при ответниците е налице необосновано превишение в имуществото им към края на проверявания период, за придобиването на което не е установен законен източник на доходи (поради недостиг на средства) и това превишение надхвърля с най – малко 150 000 лв. общата стойност на нетния им доход за това време; че въззивният съд е възприел неправилен метод за определяне на релевантното несъответствие, доколкото доходите на проверяваното лице и на бившата му съпруга за изследвания период след приспадане на извършените обичайни и извънредни разходи са недостатъчни за придобиване на имуществото и поради това нетният доход в този период не съответства на придобитото от тях имущество; че за да е обективен и цялостен извършеният от решаващия състав анализ на икономическите показатели, релевантни към преценката за наличието на значително несъответствие следва да се включат и отчитат паричните средства, преминали през банковите сметки на проверяваното лице (в частност, наредени от трети лица преводи на суми по банкова сметка на ответника С.), но неналични към края на изследвания период, защото са потребени или изразходвани. Питания, поставени с оглед становище на страната по правилността на въззивното решение и изразяващи несъгласие с там направените изводи, обусловили постановения правен резултат, не съставляват основания за допускане на касационен контрол. Те са касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче са относими при разглеждане на жалбата по същество (по чл. 290 ГПК), но не и в производството по селектирането й (по чл. 288 ГПК), предпоставки за което липсват.

Освен изложеното, ще следва да се изтъкне и следното.

По въпросите, попадащи в приложно поле на § 1, т. 3 и т. 4 ДР на ЗПКОНПИ

(понастоящем ЗОПНИ) е прието ТР № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. С него е разяснено, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателния акт е изтъкнато също, че на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобито налично имущество, респ. не подлежат на отнемане доход, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Предмет на отнемане могат да са налични парични средства, които са налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 от ЗПКОНПИ, тъй като законът не предвижда такава възможност. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. н. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най - малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него.

Не може да се уважи искането за достъп до касация и по втория повдигнат въпрос. Той също не осъществява общо основание, тъй като непосочването цифром на стойността на значителното несъответствие съгласно §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ от въззивния съд не е обуславящо за изхода по делото. В обжалваното решение е прието, че не е налице твърдяното от ищцовата комисия значително несъответствие, което е достатъчно за решаващия извод, че искът за отнемане на незаконно придобитото имущество от ответниците е неоснователен и поради отхвърлен. А съдържанието на разглежданото релевантно понятие е дефинирано с нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) – т.е. касае се за размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Освен това, разпоредбата на § 1, т. 3 от закона е ясна и безпротиворечива, и не се нуждае от тълкуване (така постановките по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а по приложението й е постановена задължителна за съобразяване съдебна практика на ВКС, опредметена с цитираното по – горе тълкувателен акт, с което въззивното решение е съобразено. Затова отсъства и поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросите от изложението към втората касационна жалба също не обосновават допустимост на обжалването.

В обобщен вид питанията се отнасят до правната възможност да бъдат отнети в полза на държавата паричните суми, предоставени от ответника С. в заем на трети лица в изследвания период, както и такива, направени от него за допълнителни парични вноски в търговски дружества, в които е съдружник в хипотезата, когато те не са му върнати в края на проверявания период.

Тези въпроси не са обусловили правната воля на съда по обжалваното решение, тъй като по тях липсват изложени аргументи и развити съображения. Непоставянето на релевантен правен въпрос само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК.

Неоснователно е и искането за допускане на касационен контрол, поради поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение – чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените от страната аргументи в подкрепа на искането за селектиране на жалбата на така релевираното основание не могат да бъдат споделени и да обусловят достъпа до касация.

В заключение, не са обосновани предпоставки в приложно поле на заявените селективни основания и не може да се допусне касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.