Определение № 5099 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2752/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агро – Бел 2001“ ЕООД, представлявано от адв. П. С., срещу онази част от Решение № 33/03.02.2026 г. по в. гр. д. № 967/2025 г. на Окръжен съд – Плевен, в която след като е отменено Решение № 76/30.05.2025 г. по гр. д. № 146/2024 г. по описа на Районен съд – Никопол, са отхвърлени предявеният от касатора срещу М. Л. Т. обратен частичен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв. от вземане в общ размер 130 805 лв ., представляваща обезщетение за причинени вреди от виновно неизпълнение на задълженията на ответника по удостоверяване подпис върху частен документ, както и предявеният от касатора срещу Община Гулянци обратен частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за плащане на сумата от 10 000 лв. от вземане в общ размер 130 805 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от виновно неизпълнение на задълженията по удостоверяване подпис върху частен документ от страна на М. Л. Т., на когото ответната община е възложила работата.

Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която след като е отменено първоинстанционното решение, е уважен предявеният от „Агро - Бел 2001“ ЕООД срещу Л. Д. И. обратен осъдителен иск с правно основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 5 112, 91 евро – частичен иск от вземане в общ размер от 66 879, 53 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди при сключване на договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт №*, т. , рег. № *, нот. д. № ** от ***** г., на нотариус И. А. - Д. с рег. № **** на НК, поради липса на представителна власт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2023 г., до окончателното изплащане на дълга.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Според касатора неправилно въззивният съд отказал да възприме тезата му, че ответникът Т. проявил небрежност и самонадеяност, заверявайки пълномощно за разпореждане с недвижим имот от непознато лице, чиято самоличност не е имал възможност да установи надлежно, вместо да откаже да извърши нотариалната услуга. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Община Гулянци е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Насрещната по касационната жалба страна М. Л. Т. не е депозирал отговор.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

При постановяване на въззивното решение окръжният съд е установил, че като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която: е уважен предявен от В. Л. Л. срещу Л. Д. И. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, извършена с пълномощно с рег. № 870/29.09.2023 г., удостоверяващ подписа, и рег. № 871/29.09.2023 г., удостоверяващ съдържанието, на завеждащия нотариалната служба при Община Гулянци - М. Т. (секретар), поради липса на съгласие; е уважен предявеният от В. Л. Л. срещу „Агро - Бел 2001“ ЕООД иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № *, т. *, рег. № *, н. д. № * от * г., на нотариус И. А. - Д. с рег. № *** на НК, поради сключването му чрез мним представител - Л. Д. И., действал от нейно име без представителна власт; и е уважен предявеният от В. Л. Л. срещу „Агро - Бел 2001“ ЕООД ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик и за осъждане на дружеството да й предаде владението на шест поземлени имота, подробно описани в решението.

Въззивното производство било образувано по въззивна жалба „Агро Бел 2001“ ЕООД, на чиято страна при условията на чл. 219, ал. 1 ГПК като трети лица-помагачи по ревандикационния иск били конституирани Л. Д. И., М. Л. Т. и Община Гулянци, срещу онази част от първоинстанционното решение, в която претенциите на дружеството по предявените от него срещу Л. Д. И., М. Л. Т. и Община Гулянци обратни частични искове били отхвърлени.

Окръжният съд приел, че е сезиран с три субективно съединени обратни иска, всеки предявен в размер от 10 000 лв., част от вземане в общ размер 130 805 лв., както следва – срещу Л. И. – иск по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, срещу М. Т. – иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, и срещу Община Гулянци – иск по чл. 49 ЗЗД за отговорност на работодател за вреди, причинени при изпълнение на възложената на Т. работа.

Зачитайки формираната с първоинстанционното решение сила на пресъдено нещо по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно установено, че при сключване на договора за покупко-продажба Л. И. действал като представител на В. Л. Л. без да има представителна власт, както и че по негова банкова сметка дружеството „Агро - Бел 2001“ ЕООД, което било добросъвестно, превело продажната цена за имотите от 130 805 лева. Установената причинна връзка между вредите и извършените без представителна власт действия въззивният съд приел за достатъчни за уважаване на иска по чл. 42, ал. 1 ЗЗД срещу мнимия представител Л. И.. В тази част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.

Окръжният съд е посочил, че за успешното провеждане на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 73 ЗННД срещу М. Т. в тежест на ищеца било да докаже виновно противоправно поведение (действие или бездействие) на ответника, от което пряко да е претърпял вреди. Възпроизвел е правопораждащите претенцията на дружество фактически твърдения, че ответникът М. Т. в качеството си на секретар на Община Гулянци е извършил нарушение, изразяващо се в официално удостоверяване на неистински подпис на упълномощителя. По делото безспорно било установено: че М. Т. заверил пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 870/29.09.2023 г., съобразно което на Л. И. били предоставени права да извърши разпореждане с имотите, собственост на В. Л.; че подписът на пълномощното не е бил положен от В. Л., а пълномощното било обявено с влязло в сила решение за нищожно поради липса на съгласие на упълномощителя.

Изложени са съображения, че задълженията на секретаря във връзка със заверката на подпис се изчерпвали с това да провери самоличността и дееспособността на явилото се лице, както и да удостовери, че на посочената дата пред него се е явил упълномощителят и в негово присъствие е изписал лично пълното си име и е положил или потвърдил подписа си. По делото липсвали данни относно самоличността на лицето, което се е явило на 29.09.2023 г. в Община Гулянци за заверка на процесното пълномощно, изписало е трите имена и е положило подпис, представяйки се за упълномощителя В. Л.. Позовавайки се на показанията на свидетеля Н., специалист в отдел „Гражданска регистрация“ в Община Гулянци, според които в общината е идвала жена за заверка на пълномощно, секретарят Т. прочел текста на пълномощното и я е попитал дали разбира смисъла му и след утвърдителен отговор тя го подписала, а свидетелката отразила в регистъра извършените заверки, въззивният съд посочил, че по делото липсвали доказателства ответникът да не е извършил проверка на редовен от външна страна документ за самоличност на явилото се като упълномощител лице, данните в който да не съответстват на описаните в пълномощното. Неустановено било да е извършена неприсъствена заверка на пълномощното - без в общината да се е явило лице, което да е изписало пълното си име и да е положило или потвърдило подписа си. Окръжният съд е допълнил, че за разлика от нотариусите, помощник - нотариусите и съдиите по вписванията в случаите на заместване по чл. 48 ал. 1 ЗННД, служителите в общината, независимо, че изпълняват тези нотариални функции, изразяващи се в удостоверяване на подписите на частни документи, нямат достъп до Националната база данни население и до „Национален регистър на българските лични документи“. Приел е, че извършената формална проверка на документа за самоличност на лицето, чийто подпис заверява, както и изчитането на документа, който то подписва, и полагането на подписа пред него изчерпват дължимото по закон поведение за извършване на заверката, а вредите, които дружеството е претърпяло, не са от упълномощителната сделка, а от сключения след това договор за покупко-продажба, тъй като вещно - транслативен ефект упълномощителната сдека нямала. Отделно от това посочил, че вредите настъпвали едва след като висящата недействителност по чл. 42 ал. 2 ЗЗД стане окончателна и се обяви, защото съществувала възможност сключеният без представителна власт договор да бъде потвърден от действителния носител на правата.

При тези мотиви исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 73 ЗННД и чл. 49 ЗЗД са отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „Какъв е разумът на чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) с оглед изискването за правна сигурност на нотариалните удостоверявания?“;

2. „Какъв е обемът на дължимата грижа за осигуряване на правна сигурност на нотариалното удостоверяване на изявление от непознато лице в производството по чл. 83 ЗННД?“;

3. „Носят ли длъжностните лица по чл. 83 ЗННД отговорност при неистинско нотариално удостоверяване на изявления на непознати заявители във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот?“.

Касаторът моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС по повдигнатите въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поставените от касатора първи и трети въпрос не отговарят на общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК да са с обуславящ изводите на въззивния съд характер. Тези въпроси са общи, теоретични и без връзка с мотивите на обжалваното решение, а отговорите на същите изискват обсъждане на множество хипотези. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд не е отрекъл възможността длъжностните лица по чл. 83 ЗННД да носят отговорност при неистинско нотариално удостоверяване на изявления на заявител, а е приел, че липсва противоправност в поведението на ответника Т., както и причинна връзка между него и вредите, настъпили за дружеството – купувач. След като отговорите на въпросите не биха се отразили на крайния резултат, те не покриват изискванията за обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в точка 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и по тях не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на правилността му.

То е изключено и по въпроса за обема на дължимата грижа за осигуряване на правна сигурност на нотариалното удостоверяване на изявление от непознато лице в производството по чл. 83 ЗННД, който е обсъждан от въззивния съд. Не е налице обаче соченото допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, с приложението на която въззивният съд е мотивирал крайните си изводи, както и когато е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на промяна, защото е неправилна, или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или в обществените условия. В случая нито една от тези хипотези не е налице. Нормата на чл. 83 ЗННД не е нито непълна, нито неясна, а по прилагане на законовите правила за удостоверяване на подпис и съдържание на пълномощно по чл. 37 ЗЗД, разписани в чл. 578, ал. 4 и ал. 5 чл. 579, ал. 2, чл. 580, и чл. 582 - 585, чл. 589, ал. 2 и ал. 3 и чл. 590 ГПК, е създадена богата практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана.

По изложените съображения касационното обжалване на въззивния акт в обжалваните части не следва да се допуска.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,