Определение № 1114 от 03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4211/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. К. и М. Д. К., двамата от [населено място], чрез адв. А. Б., срещу Решение № 50/27.03.2013 г., постановено по въззивно гражданско дело № 51/2013 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено Решение № 41/05.12.2012 г. по гр.д. № 282/2011 г. на ОС Силистра, в частта му с която предявеният от Б. С. К. и С. М. В. срещу Г. И. К. и М. Д. К., иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД е уважен и е постановено разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размера на 5/6 ид. части, обективиран в нот. акт № *** том *, нот. дело № 362/9* г. на СРС. В останалата си част първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо досежно претендираното разваляне на същия договор до размера на 1/6 ид. част и е прекратено производството по делото. За да постанови решението си, като уважи иска за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, съобразявайки настъпилото наследствено правоприемство, съдът е приел, че от 2009 г. прехвърлителите и приобретателите са престанали да живеят в едно домакинство, като от този момент срещите им са били инцидентни и уговорените грижи и издръжка не са били престирани от задължените лица. След смъртта на наследодателя на ответниците Д. М. К., починал на 17.06.2011 г. и след последвалата смърт на наследодателя на ищците М. Д. К., починал на 30.09.2011г., изпълнението по договора било изцяло преустановено от страна на Г. К., лично и в качеството й на наследник и М. Д. К. – в качеството му на наследник на Д. К. /негов баща/. Съдът е счел, че жалбоподателите са неизправна страна по договора и като не са трансформирали задължението си за издръжка и гледане в парично, съобразявайки личните права на страните и правата им по силата на настъпилото наследствено правоприемство, е постановил разваляне на алеаторния договор до размера на 5/6 ид. части и прекратяване на производството по делото поради липса на активна процесуална легитимация на ищците да искат прекратяване на договорната връзка за останалата 1/6 ид.част. Като основания за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите сочат, че са налице предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответниците по жалбата са депозирали писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК, в който изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл.284 ал.1 и 2 от ГПК. К. в изложението си не са посочили кой е материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е постановил атакувания резултат. Твърдението, че съдът се е произнесъл по „съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси”, които са „решени в противоречие с практиката на ВКС” и са „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, защото „едва ли има съдебен акт, по който, след като има неправилно произнасяне по т.1, да не се наложи произнасяне на ВКС” – е твърде общо, неконкретно и не аргументирано. Липсват доводи за обосноваване на посочените основания за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК. Противоречието със закона е касационно оплакване по смисъла на чл.281 ГПК, но то в случая също е бланкетно. Проверката за правилност на въззивното решение съдът извършва след допускане на касационното обжалване, при произнасяне по основанията в касационната жалба, което става с решението в производство по чл.290 – 293 ГПК. Проверката по чл.288 ГПК е по изложените от страната основания за допускане на самото касационно обжалване. Както е разяснено с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в изложението по чл.280 ал.1 ГПК следва да бъде ясно и точно посочен от касатора правния въпрос, или въпроси, при чието разрешаване въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение и чието разрешаване се налага чрез допускане на касационното обжалване, поради някои от предпоставките по т.1, т.2 и т.3 от ал.1 на чл.280 ГПК. К. съд може само да доуточни или конкретизира въпросите, но не и сам да ги определя и формулира, или да ги извлича от съдържанието на касационната жалба. Както се посочи, в разглеждания случай жалбоподателят не е посочил конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280 ал.1 т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменение в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не са посочени обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които да се е произнесъл въззивния съд, нито са изложени релевантни доводи в посочените насоки, поради което следва да се приеме, че и това основание за допускане касационно обжалване не е налице. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че включените в наследствената маса права, в т.ч. правото да се иска развалянето на договор, се притежават от наследниците съобразно дела им от наследството и всеки от наследниците е процесуално легитимиран да упражни от свои име само своите, но не и правата на други наследници. Дали приобретателите на имота – настоящи касатори са установили изпълнение на задълженията по вид, обем и качество съобразно уговорената по договора престация е въпрос по съществото на спора, който не подлежи на анализ в производството по допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното, касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Поради това и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение