Определение № 3721 от 24.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2024 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от Д. Т. Х., чрез адвокат Д. П., срещу определение №304/06.02.2024г. по ч.г.д.№264/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №15355/15.12.2023г. по г.д.№9020/2023г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на определение №12098/13.10.2023г. по г.д.№9020/2023г. в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалния закон. Претендира за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде изменено определението на първостепенния съд в частта за разноските, като в полза на ищцата бъдат присъдени направените разходи за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна „Розета Пропъртис“ ООД не е депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В същото е направено искане за допускане на обжалването по следните правни въпроси: Има ли ищецът право на разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на иска, ако с извън процесуалното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето е извършено поради новонастъпили (след подаване на исковата молба) обстоятелства? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с формираната практика на ВКС, обективирана в определение №4167/27.10.2022г. по ч.г.д.№3684/2022г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение №60417/17.11.2021г. по ч.т.д.№1853/2021г. на ІІ т.о.; определение №277/14.05.2014г. по ч.г.д.№2432/2014г. на І г.о.; определение №595/22.11.2017г. по ч.т.д.№2217/2017г. на ВКС, І т.о.; определение №843/17.11.2014г. по ч.г.д.№6176/2014г. на ІV г.о. Претендира се обжалването да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В изложението са поставени и въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1/ Има ли ищецът право на разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на иска, ако с извън процесуалното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето е извършено поради ново настъпили (след подаването на исковата молба) обстоятелства, при положение, че оттеглянето на иска е извършено на етап от производството, в който исковата молба не е била вписана и не е била внесена държавна такса по нея?; 2/ Ако след завеждане на делото с предмет иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, окончателният договор бъде сключен доброволно и извънсъдебно, обусловено ли е правото на ищеца на разноски при прекратяване на делото от етапа, на който се намира производството, респ. от това дали исковата молба е вписана и дали е внесена дължимата държавна такса по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД?; 3/ В случай на спор относно разноските, образуван по молба по чл.248 от ГПК, след като делото с предмет материалноправния спор е прекратено поради оттегляне на иска на етап, предхождащ размяната на книжа по делото, следва ли съдът да съобщи за исканото допълване в частта за разноските на другата страна, съгласно изискването на чл.248, ал.2 от ГПК, респ. да връчи екземпляр от частната жалба срещу определението в частта за разноските на другата страна и по този начин да конституира същата като страна по делото?; 4/ Налице ли е пречка пред присъждане на разноски в полза на ищеца в случай на оттегляне на иска, предявен с нередовна искова молба, и от значение ли е при тази преценка в какво се изразяват допуснатите нередовности?. Твърди се, че тези въпроси са обуславящи правните изводи на въззивния съд, същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по тях не е налице формирана практика на ВКС. За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил определение №15355/15.12.2023г. по г.д.№9020/2023г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на ищцата Д. Т. Х. за изменение на определение №12098/13.10.2023г. по г.д.№9020/2023г. в частта за разноските, като ѝ бъде присъдена сумата от 4 400лв. – разходи за адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът приел, че производството пред първостепенния съд било образувано по искова молба от Д. Т. Х. против „Розета Пропъртис“ ООД, с която бил предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на подробно описан недвижим имот, както и иск с правно основание чл.92 от ЗЗД. С разпореждане от 31.08.2023г. съдът оставил производството по делото без движение за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, за което на ищцата били дадени подробни указания. На 20.09.2023г. (в срока за изпълнение) ищцата направила изявление за оттегляне на предявения иск, тъй като на 14.09.2023г., след образуване на производството по делото, собствеността върху процесния недвижим имот била прехвърлена. С молба от 23.10.2023г. ищцата поискала изменение на определението за прекратяване на производството, по реда на чл.248 от ГПК, с присъждане на направените по делото разноски, съобразно отправеното искане при оттегляне на иска, представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им. Въз основа на така установеното въззивният съд приел, че към момента на прекратяване на производството, исковата молба е била нередовна и препис от нея не е изпращан на ответника, поради което същият не бил конституиран като страна, съответно не дължи разноски на насрещната страна. Изложил, че в конкретния случай от значение е единствено обстоятелството, че процесуално правоотношение между ответното дружество и съда не е възникнало, поради което не са налице основания за осъждането му. Посочил, че съгласно установената практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът на иска са извършени поради ново настъпили обстоятелства (след подаване на исковата молба), ищецът има право на направените разноски, но в посочените съдебни актове оттеглянето или отказът са били предприети при редовно предявени искове и в двустранни производства. Намерил за неоснователен довода, че е без значение дали оттеглянето е направено по нередовна искова молба, тъй като страната е можело да не направи исканите от съда уточнения, което да доведе до прекратяване на производството по делото, в който случай разноските ще останат за ищеца. В допълнение посочил, че цитираните в жалбата определения на ВКС дават разширително тълкуване на разпоредбите на чл.78, ал.2 и ал.4 от ГПК, поради което последващо разширяване на това тълкуване е недопустимо. По тези съображения потвърдил обжалваното първоинстанционно определение. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: Поставеният въпрос „Има ли ищецът право на разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на иска, ако с извън процесуалното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето е извършено поради новонастъпили (след подаване на исковата молба) обстоятелства?“ е неотносим към мотивите на въззивния съд и не е обуславящ правните му изводи, поради което по отношение на него не е налице първата предпоставка за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1 от ГПК. При постановяване на обжалваното определение съдът е приел, че разноски на ищеца не се следват, тъй като препис от исковата молба не е бил връчен на ответника по делото, съответно не е било възникнало процесуално правоотношение с него, като не е обсъждал причините за образуване, респ. за прекратяване на производството свързани с поведението на страните. Не е налице основание за допускане на обжалването и по поставените въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Същите са свързани с възникване на отговорността за разноски при оттегляне на иска, обусловено от поведението на насрещната страна, преди отстраняване нередовностите на исковата молба; има ли значение вида на тези нередовности за разпределението на отговорността за разноски, както и за характера на производството по чл.248 от ГПК. В трайно установената съдебна практика по приложение на правилата за разпределение на разноските в исковото производство (чл.78 от ГПК) е предвидено, че при прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. При разпределение отговорността за разноските при прекратяване на делото от значение е причината за образуването му и дали същата не се дължи на поведението на някоя от страните, но след като производството е станало двустранно с връчване на препис от исковата молба. Посочената практика на ВКС е приложима и в настоящия случай, доколкото по делото, предвид липсата на двустранност на производството, не са налице данни дали страните по предварителния договор са сключили окончателния договор въз основа на инициираното от ищеца производство по чл. 19, ал.3 ЗЗД или същото е резултат от тяхното извън процесуално поведение. Изложеното обосновава извод за липса на предвидените в ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на соченото от страната основание. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 от ГПК основания за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,