Определение № 341 от 06.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Х. против решение № 360/23.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 561/2015 г. от състав на Окръжен съд – Добрич. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Съдът е приел, че ищеца е придобил процесното ремарке, че то е оставено/без значение дали на основание или без основание/ в имота на ответника, който отрича съществуването му по причина, че го е върнал, като на 25.07.2009 г. го е предал на лице, упълномощено при това от трето лице, а не от собственика му, да го получи. От доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че липсват обаче данни лицето, което е приело ремаркето да е овластено да стори това от чие да е име, а още по малко от името на собственика, в който единствено случай ответника би се освободил от отговорност. С оглед тежестта от доказването на този факт, съдът е приел, че собственикът не е упълномощавал третото лице да получава от негово име процесното ремарке. Съдът е приел, че ответникът без правно основание е задържал в имота ремаркето, възползвал се е от отделни части от него като ремаркето не съществува, респ. ответникът не може да го върне защото го е предал другиму, следва да заплати неговата равностойност, която според вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза възлиза на 4 300лева. В изложението на касационните основания, представено към касационната жалба не се съдържа правен въпрос, който да е бил разрешен от въззивния съд при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В изложението се излагат твърдения за неправилност на постановеното въззивно решение, като касаторът изрично се позовава на разпоредбата на чл.281 ГПК, твърдейки неправилност на решението и необоснованост, като негови пороци. Тези пороци на въззивното решение не са относими към производството по чл.288 ГПК, доколкото неправилността, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон /каквито доводи има в изложението на касационните основания/, не са сред касационните основания, обуславящи допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Тяхното евентуално наличие следва да се преценява едва след като са налице основания за допустимост на обжалването, при разглеждането на касационната жалба по същество. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състава на ВКС