Определение № 389 от 20.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 728/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. Е. К., Т. К. К., М. Д. Ш. и „Т.“ООД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 320/19.01.23 по в.т.д. № 12056/2022 г. на СГС, Втори Б възз.състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 02.09.2021 г., постановено по гр.д.№12912/20 г на СРС, 45 състав, поправено с решение от 02.09.2022 г по същото дело, с което са били отхвърлени исковете на касаторите срещу „ЕОС МАТРИКС.“ ЕООД ЕИК[ЕИК] и „Райфайзенбанк“АД / понастоящем с наименование: „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД / с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за обяваване нищожността на рамков договор за цесия от 03.01.2011 г и конкретен договор за цесия от 25.04.2012 г., сключен между „Райфайзенбанк.“ ЕАД /цедент/ и „ЕОС МАТРИКС ЕООД /цесионер/ в частта, с която цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по отношение на ищците, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 20.10.2011 г по ч.гр.д.№41419/11 г на СРС, 120 състав и изпълнителен лист от 18.11.2011 г по ч.гр.д.№41419/11 г на СРС, 120 състав, която нищожност се основава на неспазване на императивните разпоредби на чл.3 ал.2 ЗКИ и чл.2 ал.1 от Наредба №26 от 23.04.2009 г за финансовите институции на БНБ, както и в съответните части, с които: 1. е бил отхвърлен искът на Д. Е. К. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 1155,70 лева, платени без основание по нищожен рамков договор за цесия от 03.01.2011 г и конкретен договор за цесия от 25.04.2012 г, ведно със законната лихва от 09.03.2020 г до окончателното заплащане на сумата; 2.-е бил отхвърлен искът на Т. К. К. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да й заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 1475,52 лева платени без основание по нищожен рамков договор за цесия от 03.01.2011 г и конкретен договор за цесия от 25.04.2012 г, ведно със законната лихва от 09.03.2020 г до окончателното заплащане на сумата; Излагат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност при постановяване на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му. Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „ЕСО МАТРИКС“ ЕООД в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. От страна на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД не е представено писмено становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска по чл.26 ал.1, предл.първо ЗЗД е над 5 000 лева, намира, че касационната жалба по отношение на решението в тази част е допустима, редовна и подадена в срок. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта по осъдителните искове, решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, доколкото произнасянето по тях е обусловено от това по иска за нищожност. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил в мотивите следните съображения: Срещу ищците е била издадена в полза на „Райфайзенбанк“АД / понастоящем с наименование: „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД/ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 20.10.2011 г по ч.гр.д.№41419/11 г на СРС, 120 състав и изпълнителен лист от 18.11.2011 г по ч.гр.д.№41419/11 г на СРС ,за суми в общ размер на 16 181,09 лева. С рамков договор за цесия от 03.01.2011 г и конкретен договор за цесия от 25.04.2012 г. вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са прехвърлени от „Райфайзенбанк“ ЕАД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Събрани са суми по изп.дело №20127880400602 на ЧСИ от ищците Д. К. и Т. К. в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в претендираните с осъдителните искове размери. Според съда предявените искове за нищожност на цесията се основат на това, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не е имал право да извършва дейност по придобиване на вземания по кредити на банка. В случая, съгласно чл.3а ал.1 ЗКИ е било необходимо съответното лице да извършва дейността по занятие и тя да е съществена за него, като изискванията са кумулативни. Според въззивния съд релевантната дата, към която трябвало да се преценява действителността на процесната цесия е 25.04.2012 г, на която дата е бил сключен конкретният договор за цесия, който касае ищците. Цесионерът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е небанкова институция и към 25.04.2012 г не е било вписано в регистъра на БНБ за сключване по занятие на цесии и сделки-факторинг. Основният спор, според състава на СГС, е за това дали към датата на сключване между банката-кредитор на ищците и „ЕОС МАТРИКС “ ЕООД договор за цесия е съществувало основание за възникване на законово задължение последното да бъде вписано в регистъра на БНБ, съответно и след като това задължение не е било изпълнено, какви са последиците за процесната цесия /дали същата е нищожна/. Изложени са съображения, че приложимата редакция на чл.3а ал.3 ЗКИ във вр.чл.3 ал.2 ЗКИ препраща относно задължението за вписване на небанковите финансовите институции към съответния подзаконов акт - Наредба №26 от 23.04.2009 г за финансовите институции. В приложимата редакция на чл.3а от ЗКИ не е предвидено изрично, че дейността по придобиване на вземания и факторинг трябва да е „по занятие“, както и че тази дейност трябва да е „съществена“ за лицето. Според въззивния състав, не следвало единични или случайни сделки за придобиване на вземания да квалифицират един търговец като „финансова институция“ и да изискват вписването му като такава. Изрично е прието, че принципно цесията е допустима сделка по общата уредба на ЗЗД дори между физически лица-нетърговци. За сключването на такава сделка не се изисква регистрация на цесионера като финансова институция, освен ако не се извършва редовно и не формира достатъчно голяма част от търговската дейност. В случая, със самия факт на сключване на рамков договор за цесия от 03.01.2011 г „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е започнало да извършва дейност по покупка на вземания „по занятие“.Според съда, за да се приеме, че е възникнало задължение за вписване като финансова институция на дружеството, трябва процесната дейност по придобиване и събиране на вземания да е била основна дейност на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Съгласно чл.13 от Наредба №26 от 23.04.2009 г за финансовите институции /в приложимата първоначална редакция /, за финансовата институция е задължително относителният дял на дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 2, 6 - 8, 10 - 12 и по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКИ да е не по-малко от 50 на сто от общата дейност на юридическото лице съгласно финансовите отчети. Съотношението се изчислява на база нетни приходи от основна дейност спрямо приходи от общия обем дейност или балансовата стойност на актива, съответстващ на основната дейност, спрямо общата сума на активите. За новоучредено дружество съотношенията се изчисляват въз основа на данни за финансовите отчети за първите шест месеца дейност. При намаляване на съотношението по финансовата институция уведомява БНБ за това обстоятелство. Ако обстоятелството не е налице повече от 6 месеца, БНБ заличава финансовата институция от регистъра по своя инициатива, освен ако заличаването вече не е било поискано от финансовата институция. В случая, според въззивния съд, ищците не са ангажирали съдебно-счетоводна експертиза, чрез която да установят, че към релевантната дата „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е упражнявало дейността си в нарушение на чл.13 от Наредба №26 от 23.04.2009 г и че повече от 50 % от общата му дейност е била в област, която изисква вписване като финансова институция и тези факти не следват от представения по делото рамков договор, нито са ноторно известни. Следователно, само на това основание, съдът е счел, че исковете за нищожност поради противоречие със закона са недоказани и неоснователни, съответно такива са и осъдителните искове за неоснователно обогатяване. От съда са изложени и допълнителни съобажения за това, че административното задължение за вписване като финансова институция, дори да било налично и да не е било спазено, не може да доведе до нищожност на процесната цесия, доколкото придобиването на вземания е допустимо и по общата уредба на ЗЗД т.е. принципно могат да се извършват и без вписване като финансова институция. ЗКИ и Наредба №26 от 23.04.2009 г са допускали и допускат един търговец да извършва – по занятие и значителен обем - някои дейности от тези на финансовите институции без да е вписан в съответния регистър на БНБ. От това, според съда, следва, че санкцията за нарушаване на процесния регистрационен режим не би се отразило на валидността на сключените сделки. Целта и смисълът на съответните разпоредби в ЗКИ и Наредба №26 от 23.04.2009 г. са: БНБ и всички заинтересовани лица да са в известност за лицата, които реално функционират като финансови институции. Според съда, ако законът целеше пълна забрана за определени сделки от лица, които не са вписани като финансови институции, в него щеше да е уреден лицензионен режим и пълна забрана на нелицензирани лица да сключват подобни сделки В изложението по касационна жалба от страна на пълномощника на касатора на основанията, на които се претендира допускане на касационно обжалване се твърди наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1,т.1 ГПК по въпросите: 1. Неспазването от страна на цесионера на императивните нормативни изисквания на чл.3 ал.2 ЗКИ в приложимата редакция към датата на цесията на процесните вземания на банката срещу ищците в полза на ответното дружество и на чл.2 ал.1 от Наредба №26 /2009 на БНБ за финансовите институции води ли до нищожност на процесната цесия; 2. Налице ли е било изискване на закона една от дейностите по ЗКИ да е основна за дружеството -цесионер, за да е налице основание за вписването му в регистъра на БНБ 3. Следвало ли при сезиране с иск за нищожност на договора за цесия, съдът служебно да събира доказателства за това; 4. Следвало ли, при положение, че въззивният съд не възприема решаващите мотиви изложени в първоинстанционното решение, същият да изложи обосновано и мотивирано с какви правни съображения го потвърждава. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира, по така формулираните въпроси следното: Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от ТР на нормативно тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР, следва да се отчете следното: въпросите от изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК са изцяло по законосъобразността на обжалваното въззивно решение. Отговорът на тези въпроси предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение, с оглед преценка на съдържанието на съответните законови разпоредби с конкретните за спора факти и спазване на конкретните съдопроизводствени правила. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. Отделно от това така повдигнатите въпроси не съответстват на приетото от съда основание за отхвърляне на иска за нищожност на договора за цесия между банката-цедент и дружеството-цесионер а именно: първо-придобиването на вземания е допустимо по общата уредба на ЗЗД т.е. принципно могат да се извършват цесии и без вписване на цесионера като финансова институция и второ:въпреки че това, дали е било вписано дружеството -цесионер като такава институция в регистъра на БНБ, е без значение за действителността на самия договор за цесия, то не се установява и нарушение на чл.13 от Наредба №26 от 23.04.2009 г., тъй като не се доказва че повече от 50 % от общата дейност на цесионера е била в област, която изисква вписване като финансова институция. От изложеното следва, че формулираните от страна на касаторите въпроси не се явяват и обуславящи за неговия изход, тъй като съдът е решил спора не въз основа на техните отговори. Ето защо, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне по допълнителния селективен критерий по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК Разноски на ответника по КЖ следва да се присъдят в хипотезата на чл.78 ал.8 ГПК в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение, с оглед направеното искане за това в отговора на КЖ. С оглед изложеното, съдът