Определение № 1969 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3604/2024 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Й. А. М., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Г. К. срещу решение № 95/22.05.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 100/2024 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло отхвърлителното първоинстанционно решение № 365/13.11.2023 г. по гр. дело № 75/2022 г. на Старозагорския окръжен съд и вместо него е постановено отнемане в полза на държавата, на основание чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗОНПИ, от ответника-касатор Й. М. на следното (подробно описано) имущество: дворно място с площ 620 кв.м, за което е отреден УПИ 1-92 в кв. 24 по плана на [населено място], общ. К., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. и избено помещение с площ 15 кв.м.; товарен автомобил форд-транзит с peг. [рег.номер на МПС], лек автомобил ВАЗ-21102 с peг. [рег.номер на МПС], лек автомобил киа-каренс с peг. [рег.номер на МПС], лек автомобил порше-кайен-С с peг. [рег.номер на МПС], лек автомобил рено-уинд с peг. [рег.номер на МПС] и лек автомобил мазда-323 с peг. [рег.номер на МПС], като последният автомобил – в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), е отнет и от другата ответница Л. А. Б.; в тежест на двамата ответници са възложени разноски и държавна такса по делото. Касационната жалба на ответника Й. М. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на същото, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответника М., също чрез адв. К., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) при частично оттегляне на исковата претенция от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), следва ли ищецът да заяви изрично и ясно твърденията си относно претендираните от него приходи, разходи, имущество на проверяваното лице и твърдяното несъответствие; 2) следва ли да се приема в ущърб на проверяваното лице-ответник и да се правят изводи в негова вреда, в случаите, в които третото лице не разполага с писмени документи, като доказателство за извършена престация; 3) следва ли да се приема в ущърб на проверяваното лице-ответник и да се правят изводи в негова вреда, в случаите, в които третото лице-роднина не разполага с писмени документи, като доказателство за извършено дарение; 4) допустимо ли е в производството по чл. 153 от ЗОНПИ да се извършва анализ на възможностите на третото лице за предоставяне на средства на ответниците; 5) следва ли да участва при формиране на несъответствието в имущественото състояние на ответника имущество, което не е налично в края на проверявания период; 6) следва ли когато се установява несъответствието в имуществото на ответника да се изследва целият проверяван период общо, а не несъответствието да се установява година за година; 7) следва ли да се включва в приходната част и в имуществото на проверяваното лице имущество, което към края на периода е негодно – бракувано, обезценено, повредено; и 8) допустимо ли е в съдебното производство по ЗОНПИ съдът да изисква от ответника да доказва чрез представяне на писмен договор твърденията си за сключен договор за заем, ако същият е на цена над 5 000 лв., така също и да изисква писмени доказателства за сключване на договор за възлагане с трето лице за закупуване на имущество, при условие, че тези трети на производството лица са се явили и са свидетелствали пред съда за тези факти. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил четвъртия правен въпрос в противоречие с решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, петия въпрос – в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС и шестия въпрос – в противоречие с решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Жалбоподателят сочи и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че първите три правни въпроса били от съществено значение за точното прилагане на закона, а последните два въпроса имали значение за развитието на правото, но без да излага съображения в тази насока. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като в тази връзка препраща към общите си касационни оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 от ГПК. Необжалвалата въззивното решение ответница Л. Б., като необходим другар на касатора Й. М., следва служебно да бъде конституирана от съда и в касационното производство, съгласно намиращите приложение и в него разпоредби на чл. 265, ал. 2, във вр. с чл. 216, ал. 2 от ГПК и във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2 от ЗОНПИ. Насрещната страна – ищецът КОНПИ, чрез процесуалния си пълномощник държ. инспектор Р. И., в отговора на касационната жалба излага становище да не се допуска касационното обжалване, както и съображения за основателност на исковете и за неоснователност на жалбата. По наведените от жалбоподателя М. основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, след подробен анализ на относимите доказателства и доводите на страните, апелативният съд е приел, че към началото на проверявания период – 13.12.2009 г., касторът-ответник е притежавал имущество на обща стойност 12 207.14 лв., а към края на периода – 13.12.2019 г., имуществото на двамата ответници е било на обща стойност 146 290.97 лв.; респ. – приел е, че разликата между имотното състояние на ответниците в началото и в края на проверявания период е в размер 134 083.83 лв. (=146 290.97–12 207.14). Също след подробно обсъждане на относимите доказателства, доводите и възраженията на страните относно релевантните обстоятелства, и при направен анализ на приходите и разходите на ответниците през проверявания период, при извършената съпоставка на същите по години, съдът е намерил за установено следното: За периода 13.12.2009 г. - 31.12.2009 г. ответниците нямат получени приходи, като се установяват разходи в размер 313.40 лв., респ. – отрицателно салдо в размер на тази сума, но съдът е приел, че ответникът е притежавал достатъчно пари в брой към началото на проверявания период, за да заплати разходите в този размер. За всички останали години от проверявания период въззивният съд е приел за установено отрицателно салдо, както следва: за 2010 г. – 6 991.49 лв. (приходи 1 955.83 лв. и разходи 8 947.32 лв.), за 2011 г. – 6 048.85 лв. (приходи 1 191.57 лв. и разходи 7 240.42 лв.), за 2012 г. – 10 971.78 лв. (приходи 7 000 лв. и разходи 17 971.78 лв.), за 2013 г. – 10 551.70 лв. (приходи 16 290.45 лв. и разходи 26 841.70 лв.), за 2014 г. – 12 049.71 лв. (приходи 13 440 лв. и разходи 25 489.71 лв.), за 2015 г. – 10 915.45 лв. (не са установени приходи, а разходите са 10 915.45 лв.), за 2016 г. – 5 216.47 лв. (приходи 39 496.44 лв. и разходи 44 712.91 лв.), за 2017 г. – 45 125.54 лв. (не са установени приходи, а разходите са 45 125.54 лв.), за 2018 г. – 19 480.61 лв. (приходи 68 390 лв. и разходи 87 870.61 лв.) и за 2019 г. – 16 253.25 лв. (приходи 6 008.50 лв. и разходи 22 261.75 лв. В обобщение въззивният съд е приел, че общият нетен доход на ответниците за проверявания период е отрицателен – 143 604.85 лв. Приел и че през проверявания период имуществото на ответниците е нараснало със сумата 134 083.83 лв., представляваща разликата между имуществото им в началото и в края на проверявания период, както и че е налице несъответствие в имуществото на ответниците, изчислено като разлика между нарастването на имуществото им през проверявания период и реализирания от тях за същия период нетен доход, а именно – в размер 277 688.68 лв. (=134 083.83–(–143 604.85)=134 083.83+143 604.85). Приел е и че това несъответствие е значително по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, тъй като надвишава сумата 150 000 лв. С оглед това, съдът е достигнал и до извод, че може да се направи обосновано предположение по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗОНПИ, че наличното в края на проверявания период имущество на ответниците, е незаконно придобито. След извършена съпоставка между установените по делото приходи на ответника М. към момента на придобиване на всяка от процесните по делото вещи, въззивният съд е приел, че към момента на придобиването на всяка от тях ответникът не е разполагал със средства с установен законен произход, с които е могъл да придобие тези вещи, поради което съдът е формирал и изводи, че всяка от тези процесни вещи – недвижимия имот в [населено място], товарния автомобил форд-транзит и леките автомобили ВАЗ-21102, киа-каренс, порше-кайен и рено-уинд, подлежи на отнемане в полза на държавата; по същите съображения и до същия извод съдът е достигнал и по отношение на придобития в режим на СИО от двамата ответници, процесен лек автомобил мазда-323. В мотивите към въззивното решение апелативният съд не е обсъждал и не е давал разрешение на първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос, респ. – този въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. И при извършената служебна преценка настоящият съдебен състав намира, че направеният пред първата инстанция от комисията-ищец частичен отказ от иска (а не оттегляне, както се сочи във въпроса) не е повлиял на редовността на исковата молба, респ. – този процесуалноправен въпрос не е от значение и за (не)допустимостта на обжалваното въззивно решение (т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), като не са налице и други основания по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване поради вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение. Не е налице и сочената от касатора очевидна неправилност на същото, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като от текста на самото решение (мотиви и диспозитив) не се установява очевидно и тежко нарушение на материалния или процесуалния закон, нито очевидно и грубо противоречие с правилата на формалната логика. Както вече беше посочено, относно това основание за допускане на касационното обжалване, жалбоподателят препраща към общите си касационни оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 от ГПК, които в случая не сочат на квалифицираната форма на неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Шестият правен въпрос, поставен от касатора, също не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд не е установявал несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, „година за година“, каквато е постановката на въпроса, а е формирал извода си за него при изследване на целия проверяван период. Възприетият от съда подход при формирането на този извод – изследване на нетния доход на ответниците за всяка отделна година от този период, а оттам – и за целия такъв, нито е от значение за изхода на правния спор по делото, нито пък е в противоречие с посоченото във връзка с този въпрос от касатора, решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, поради което не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице и по отношение на четвъртия правен въпрос, на който въззивният съд е възприел положителен отговор, което е в съответствие, а не в противоречие с посоченото от касатора във връзка с този въпрос, решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е разяснено следното: В производството по 153 и сл. от ЗОНПИ съдът следва да допусне и събере и да обсъди в решението си всички посочени от страните доказателства, допустими по ГПК, които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците на финансиране, респ. – на нетния доход и на значителното несъответствие, по смисъла на § 1, т.т. 2, 3 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както и за установяване на начина на придобиване на всяко отделно процесно имущество, за възможностите и разполагаемите средства на приобретателя-ответник с оглед конкретния придобивен способ. Това се отнася и за случаите, когато ответникът твърди, че е разполагал със средства, които са му предоставени от трето за спора лице. В тези случаи съдът следва да допусне, събере и анализира поотделно и в тяхната съвкупност всички посочени от страните допустими доказателства, които установяват или изключват конкретно извършено предоставяне на средства, включително – дали третото лице действително е разполагало с такива средства, за да ги предостави на ответника. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съгласно която, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Горното разрешение, възприето в практиката на ВКС, формирана още при действието на ЗОПДИППД (отм.), която е актуална и при действието на ЗОНПИ, дава отговор и на втория, третия и осмия процесуалноправни въпроси, поставени от страна на касатора, поради което по отношение на тях не е налице наведената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), още повече, че жалбоподателят не излага никакви съображения в тази насока, а единствено бланкетно поддържа, че тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Петият и седмият материалноправни въпроси, поставени от касатора, взаимно се припокриват по смисъл – вторият от тези въпроси съставлява частна хипотеза на първия. Обобщени и уточнени (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), същите се свеждат до следния материалноправен въпрос: представлява ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и участва ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, имущество, което не е налично в края на проверявания период, и конкретно –имущество, което към този момент е негодно и бракувано. Въззивният съд е възприел положителен отговор на този въпрос, като при формирането на решаващия си извод по делото за размера на несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, е включил в имуществото на ответниците процесните леки автомобили ВАЗ-21102 и мазда-323, излагайки следните съображения: Установил е, че процесният лек автомобил ВАЗ-21102 е придобит от касатора-ответник на 04.03.2014 г. в движение, както и че на 20.03.2018 г. регистрацията му в КАТ е прекратена служебно поради липса на задължителна застраховка „гражданска отговорност“, а на 09.10.2018 г. е подадено заявление за прекратяване на регистрацията, и поради унищожаване на автомобила. Съдът е намерил за основателно възражението на ответника, че превозното средство е бракувано и с прекратена регистрация към края на проверявания период – 13.12.2019 г., но предвид установените по делото обстоятелства, че автомобилът е наличен, макар и в състояние, негодно за ползването му по предназначение, и се съхранява в частен имот, въззивният съд е приел, че той следва да участва в анализа като налично имущество в патримониума на ответника към края на проверявания период. Приел е също, че за определяне стойността на наличното имущество в края на проверявания период е релевантна оценката към момента на придобиването му, респ. – пазарната цена на автомобила към тази дата, в размер 1 700 лв. Относно процесния лек автомобил мазда-323 съдът е установил, че същият е придобит на 07.08.2018 г., по време на брака на двамата ответници – в режим на СИО, както и че скоро след това – на 09.10.2018 г., е прекратена и неговата регистрация в КАТ и са върнати регистрационните му табели, като и това превозно средство се съхранява в частен имот, а с оглед това му състояние оценителната експертизата определя пазарна цена за него към момента на предявяването на иска в размер на 300 лв. Съдът е приел, че тази стойност е релевантна за цената на иска, но в анализа на несъответствието, в имуществото на ответниците тази вещ следва да участва със своята стойност по пазарни цени към момента на придобиването й, в размер 1 000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че с така изложените съображения въззивният съд е разрешил обобщения и уточнен по-горе материалноправен въпрос, в противоречие с разясненията, дадени в края на мотивите към т. 2 от ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, в които е прието следното: В тежест на КОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период. Не е в тежест на последните да доказват, че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но впоследствие то или някаква част от него липсва, освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина, или е отчуждено по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Видно от изложеното, сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане, поради което и не подлежат на отнемане. В заключение, при така установеното противоречие между въззивното решение и актуалната задължителна практика на ВКС, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: представлява ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и участва ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, имущество, което не е налично в края на проверявания период, и конкретно –имущество, което към този момент е негодно и бракувано. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ответник следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 742 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение