Определение № 5864 от 16.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1685/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. К. и М. С. К., чрез адв. Д. Й., против решение № 145/09.01.2024 г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д. № 12805/2022 г. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 11372/19.10.2022 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 64215/2021 г., и като краен резултат е уважена молбата от Г. И. Д. с правно основание чл. 128 СК, в производство срещу Д. А. К. и М. С. К., като е определен режим на лични отношения на Г. И. Д. с малолетната й внучка Г. М. К., както следва: всяка трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, в присъствието на майката или на бащата за период от шест месеца след влизане на решението в сила, а след изтичането на този шестмесечен период - да вижда и взема детето всяка трета събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без присъствието на родител, както и пет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и на бащата. Касаторите твърдят, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят да се отмени решението на въззивния съд поради допуснати процесуални нарушения и неизготвяне на съдебно-психологична експертиза от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и изследване на личността, поведенческия модел, качества на бабата, на връзката между бабата и детето, при условие че съдът е длъжен служебно да следи за интересите на детето и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В изложението към касационната жалба касаторите поставят въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, които могат да бъдат обособени в две групи. Първата група касае материалноправни въпроси, за които се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са следните: 1/ Кои са критериите, по които следва да се води съдът при определяне на качествата на бабата за отглеждане и възпитание на детето и образованието може ли да се приеме като „качество“ или е изцяло друг критерия за уважаване на иска по чл. 128, ал. 1 от СК?; 2/ Степента на образование водещ критерий ли е при определяне на това дали е в интерес на детето да общува с бабата?; 3/ В случай, че са установени незадоволителни хигиенно-битови условия при бабата, следвало ли е съдът да определи срещите между бабата и детето да се осъществяват извън дома на бабата и задължително в присъствието на социален работник?; 4/ Може ли да се приеме, че съществува опасност или вреда, която може да бъде причинена на детето в случай, че прекарва време в жилище, в което са налице незадоволителни хигиенно-битови условия и ремонтни дейности? Сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 672/18.10.2010 г. по гр.д. № 914/2010 г., IV г.о. на ВКС, решение № 249/06.01.2020 г. по гр.д. №351/2019 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 110/20.02.2024 г. по гр. д. № 1372/2023 г. на III г.о. на ВКС, решение № 110 от 20.02.2024 г. по гр. д. № 1372 / 2023 г. на ВКС, III г.о. Втората група е от процесуалноправни въпроси и относно обстоятелствата, които следва да се съобразят от съда при определяне на конкретен режим, като за първият от тях се цитира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а за останалите се счита, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросите са: 1/ „Задължен ли е съдът служебно, въпреки изричният отказ на страните по делото, да събере доказателства за личностната, характеровата и психична годност на бабата да отглежда и възпитава детето? Твърди се противоречие с решение № 31/08.04.2020 г. по гр. д. № 2834/2019 г. на ВКС, III г.о., решение № 110/07.06.2019 г. по гр. д. № 4085/2018 г. на ВКС, III г.о., решение № 60270/21.01.2022 г. по гр. д. № 660/2021 г. на ВКС, IV г.о. 2/ Длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по същество на спора да обсъди отново и изцяло установената фактическа обстановка, ведно с всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в качеството си на втора инстанция по същество?; 3/ Съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила разглеждането на част от доказателствата по делото за сметка на останалите такива?; 4/ Когато някое доказателство не се кредитира или се приеме за недостоверно съдът следва ли да изложи подробни мотиви за това?; 5/ Имат ли значение за режима на лични отношения по чл. 128, ал. 1 СК възрастта на детето, нарушената емоционална връзка и прекъснатият за продължително време контакт между бабата и детето?; 6/ Кои са критериите, по които съдът определя дали бабата, респ. дядото могат да имат негативно влияние върху личността на детето?; 7/ При какви случаи не е в интерес на детето да общува с бабата, тъй като общуването би навредило на развитието и възпитанието на детето?; 8/ Има ли отношение към влиянието върху личността на детето липсата на способност на бабата да изслушва и уважава мнението на останалите, тормоза върху семейството, липсата на уважение към бащата на детето и липсата на самокритичност към собственото си поведение, незачитане на решенията на държавните институции? Към обосновката си за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК сочат, че е налице погрешна съдебна практика, след като на дядо, който има агресивно поведение към собствената си дъщеря се определя режим на контакти с внучката и след като в интерес на детето е да не общува с хора, които могат да навредят на развитието му и обективирана в решение № 79/10.06.2019 г., по гр.д. N9 187/2018 г., IV г.о. на ВКС, решение № 110/20.02.2024 г. по гр. д. № 1372/2023 г. на ВКС, III г.о. Касаторите се позовават също така на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба Г. И. Д., чрез адв. Г. Н., взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че молителката Г. И. Д. е баба на малолетното дете Г. М. К. по майчина линия, а ответниците – Д. К. и М. К. са негови родители. Обсъдил е депозирания в първоинстанционното производство социален доклад, както и социалния доклад, изготвен пред въззивната инстанция, от които е установил добри хигиенно-битови условия в дома на Д. в гр.С. и това, че е споделила, че се е грижила за детето Г. след раждането му и е поддържала контакти с него до септември 2021 г., като по този начин имало емоционална връзка между двете. По въззивната жалба на бабата Г. Д. срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата й за определяне на режим на лични контакти между нея и внучката й Г., въззивният съд е допуснал първоначално съдебно-психологична експертиза със задачи: каква е емоционалната привързаност на детето към бабата по майчина линия и какво е отношението на детето към бабата по майчина линия; какво е емоционалното състояние на детето, както и да изследва способността на бабата по майчина линия да се грижи за детето. Поискано е да се поставят допълнителни задачи и въззивният съд е допуснал комплексна съдебно психологична-психиатрична експертиза със допълнителни задачи: да се изследва психичното здраве на бабата по майчина линия; да се изследва емоционалното състояние на бабата по майчина линия- може ли същата да контролира действията си и да контролира и управлява емоциите си; да се изследва натрупала ли е бабата по майчина линия негативизъм към определени хора от нейното обкръжение и как би повлиял този негативизъм към отношенията с внучка й и да изследва може ли бабата по майчина линия да въздейства на детето Г. по негативен начин. Заключение по допусната експертиза не е изготвено, поради невнасяне на определения депозит. Въззивният съд е посочил в решението си, че при непредставяне на доказателства за внесен депозит може да приеме за доказани на основание чл. 161 ГПК следните обстоятелства, за които въззиваемите не са съдействали и са създали пречка за съдебно психологичната-психиатричната експертиза: че детето е емоционално привързано към бабата по майчина линия и има положително отношение към нея; че емоционалното състояние на детето е нормално за дете на неговата възраст; че бабата по майчина линия е способна да се грижи за детето и че в интерес на детето е да бъде определен режим на лични отношения с неговата баба по майчина линия. При изслушването на страните пред въззивната инстанция, същите са споделили за крайно влошените си отношения - молителката Г. Д.: че родителите не й позволяват да се вижда с внучката си, като обяснява това поведение с видените от нея следи от сексуално насилие върху детето, а от родителите на детето - Д. К. и М. К.: че бабата казва, че бащата имал сексуални отношения с детето, заплашва родителите и дебне детето. В тази връзка, независимо от съдържащите се взаимни обвинения в подадените от страните жалби и без да събира служебно други доказателства, въззивният съд е приел, че на бабата следва да бъде осигурена възможност за лични отношения с детето и това е в негов интерес. Посочил е, че същата притежава необходимите личностни качества и материални възможности за полагане на адекватни на нуждата на детето грижи при осъществяване на личните си контакти с него, и е определил режим на лични отношения с бабата, както следва: всяка трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, в присъствието на майката или на бащата за период от шест месеца след влизане на решението в сила, а след изтичането на този шестмесечен период - да вижда и взема детето всяка трета събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без присъствието на родител, както и пет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и на бащата. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във връзка с първия от поставените процесуалноправни въпроси и въпросите за обстоятелствата, които следва да се съобразят от съда при определяне на конкретен режим- въпроси пети и шести от изложението, които, обобщени от настоящата инстанция, се свеждат до въпросите: В производство по чл. 128, ал. 1 СК по какви критерии следва да се ръководи съдът при определяне на мерки за лични отношения между баба и малолетната й внучка и задължен ли е съдът да събере служебно доказателства, необходими за формиране на преценката му какъв е най-добрия интерес на детето? Въпросите са поставени в контекста на твърденията, че въззивният съд е следвало служебно, независимо от невнесената част от депозита от касаторите, да не заличава, а да допусне и изслуша комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза с въпроси за личностната, характеровата и психична годност на бабата да общува с детето и дали това общуване може да доведе до опасност за детето, с оглед на ниската му възраст и непознаване на бабата по майчина линия. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради вероятното му разрешаване в противоречие с разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г., с Тълкувателно решение № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с практиката на ВКС в посочените решения в изложението, както и служебно известна на съда практика на ВКС. Част от останалите повдигнати от касаторите въпроси не осъществяват общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили изхода на спора, а друга част от тях касаят правилността на въззивното решение, поради което на тях ще бъде даден отговор при постановяване на решението. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 1 от ТДТССГПК на касаторите следва да бъдат дадени указания в установения от закона срок от получаване на съобщението да представят по делото доказателство за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 25 лева. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,