Определение № 60402 от 18.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2102/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 271524/02.04.2021 г. на К. С. Г., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. Г., срещу въззивно решение № 260255/22.02.2021 г. по гр. д. № 2948/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Следва ли при наличие на противоречия на фактическата обстановка въззивният съд да приеме, че постановеното първоинстанционно решение е решено при условията на същата фактическа обстановка, като изложи идентични правни изводи; 2. Въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички представени по делото доказателства, като изложи собствени фактически изводи при разрешаване на правния спор. Твърди се, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на решение № 283/2012 г. от 07.03.2013 г. по гр. д. № 387/2012 г. на ВКС, II г.о. и решение № 75/26.02.2010 г. по гр. д. № 395/2009 г. на ВКС, II г.о. Ответниците по касационната жалба – В. М. П. и Х. Д. П., [населено място], са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 260043/02.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1306/2019 г. на Районен съд – Карлово, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. С. Г. срещу В. М. П. и Х. Д. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните си действия, препятстващи упражняването в пълен обем правото на собственост на ищцата върху притежаваните от нея 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица] 1/2 идеална част от самостоятелен обект от сграда с идентификатор *****, с площ от 90 кв. м., прилежащи части: изба и таван и 1/3 идеална част от общите части на сградата, както и да бъдат осъдени ответниците да възстановят първоначалното състояние на общите части на сградата, като отворят официалния вход към дворното място и премахнат стълбите и остъклението, покрито с ламарина от изток. Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищцата К. Г. е собственик на идеални части от подробно индивидуализираните в исковата молба недвижими имоти. От строителната документация е установено, че ответниците П. са преустроили своите избени помещения в търговски обект, като са изградили и стълбище към него в дворното място, при наличие на учредено от праводателката на ищцата и от останалите съсобственици право на строеж, при издадено разрешение от общинските власти и одобрени строителни книжа. Преустройството е въведено в експлоатация. След като е обсъдил приетата техническа експертиза и свидетелските показания, въззивният съд е приел, че изграденото не съставлява неоснователно действие по отношение на собствеността на ищцата, като последната следва да търпи ограниченията, които нейният праводател сам е наложил на собствеността си. Неоснователно е твърдението, че фактическият състав по даване на съгласие не е завършен, тъй като съгласието не е вписано. По делото е останало недоказано обстоятелството, че затварянето на вратата от избените помещения към двора е извършено от ответниците. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първият въпрос не може да предпостави допускане касационно обжалване в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият се поставя във връзка с преценка фактите по делото и не може да послужи като правен въпрос по смисъла на посоченото ТР № 1/19.02.2010 г., обосноваващ прилагане на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Не може да се направи извод, че въззивното решение е постановено при противоречие във фактическата обстановка, установена от първоинстанционния и въззивния съд. Следва да се посочи, че в настоящото производство не може да се установи визираното противоречие, още повече, че касаторът не е конкретизирал в какво се изразява. Поставеният въпрос се свежда до касационно оплакване за необоснованост на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК, което обаче не може пряко да послужи да допускане касационно обжалване на решението. Процесуалноправният въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор също не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти, включително съдебно-техническата експертиза. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Предвид изложеното, следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски в размер на 860 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства за тяхното извършване. Предвид изхода на делото това искане се явява основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.