Определение № 60296 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2021 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, чрез юрисконсулт С. Р., срещу въззивно решение № 260361/10.03.2021 г. по гр. д. № 3130/2020 г. на Пловдивския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл.109 ЗС касаторът е осъден да преустанови неправомерните действия, с които пречи на упражняване на правото на собственост на ЕТ „Иватом – Иван Марчоков“ – И. Т. М., върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.515.405.1.10, находящ се в сграда с идентификатор 00702.515.405.1, представляващ жилище, апартамент, ведно с прилежащите 4,161 % ид. ч. от общите части на сградата, находяща се в ПИ с идентификатор 00702.515.405 по кадастралната карта на гр. Асеновград, като премахне монтираните електромерни табла и средствата за търговско измерване на абонати от адрес: ул. „Шести януари“, ситуирани в основата, в общите части на сградата. В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателят поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС: „основателен ли е иск по чл.109 ЗС в случаите, когато действията на ответника, с които е осъществено преченето, са възложени от ищеца“. Твърди се противоречие с ТР № 4/06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът по касация ЕТ „Иватом – Иван Марчоков“, чрез процесуалния си представител, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Ищецът е изложил твърдения, че е собственик на апартамент 00702.515.405.1.10, ведно със съответни идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата, както и на идеални части от имот с идентификатор 00702.515.405, върху който същата е построена. Във входа на жилищната сграда ответникът монтирал електромерно табло ТЕМО и находящите се в него уреди, които били предназначени да измерват електрическа енергия, доставяна до обекти, намиращи се в жилищна сграда, построена в съседния поземлен имот 00702.515.1. Поставянето на тези средства за търговско измерване било извършено от ответното дружество, въпреки че то нямало право да ги разположи на това място съгласно чл.120 от ЗЕ. Съоръженията ограничавали правото му на собственост, тъй като препятствали поставянето на външна входна врата на жилищната сграда, която да се заключва, което позволявало достъп на несобственици в нея. Освен това е изтъкнал, че при валежи водата навлизала във входа, като достигала до електрическото табло и създавала опасност за всички живеещи в него и от възникване на пожар. Ответникът е оспорвал иска. Поддържал е, че на 03.06.2013 г. ищецът, в качеството му на собственик на УПИ ІІІ-2,4, кв.80 е подал молба за преместване на съществуващи съоръжения – електрически табла и кабелен разпределителен шкаф на съседна съществуваща сграда, във връзка със строежа на жилищна сграда, която ще се строи на калкан със съществуваща постройка. Изместването се налагало, тъй като на самия калкан били монтирани електрически табла на съществуваща сграда и същите пречели на извършване на строителни дейности. Ответникът извършил така поисканото преместване, но ищецът отказал да заплати разноските за същото на стойност 3 263,40 лева. Съоръженията са се намирали на място, определено съгласно нормативната уредба и касаещите ги строителни книжа, а преместването им било поискано и предизвикано от ищеца, поради което ответникът не бил извършил действия, с които да е създал пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца, а той сам създал пречки за себе си, като съзнателно, по своя воля, поискал да бъде ограничено или възпрепятствано упражняването на правото му на собственост. По делото е установено, че ищецът е собственик на посочения в исковата молба самостоятелен обект в сграда в сграда с идентификатор 00702.515.405.1, като в общите части на сградата е монтирано електромерно табло ТЕМО и находящите се в него уреди, предназначени да измерват електрическа енергия, доставяна до обекти, намиращи се в жилищна сграда, построена в съседния ПИ 00702.515.1. Сградите в двата съседни имота са построени от ищеца, който с молба от 03.06.2013 г. е поискал изместване на поставено ел. табло на жилищна сграда, намираща се на ул. •••, тъй като в качеството си на собственик на УПИ ІІІ-2,4, за който има издадено разрешение за строеж, не може да реализира строежа, който е на калкан, поради наличието на ел. таблото на калканната стена. Ответникът е извършил поисканото преместване, като с влязло в сила решение по гр. д. № 2192/2018 г. на РС – Асеновград е признато съществуването на вземане в полза на дружеството срещу едноличния търговец за сумата 3 263,40 лв. – стойността на материали за преместване на съществуващи съоръжения, част от електроразпределителната мрежа, за които е издадена фактура от 25.07.2013 г. От заключението на повторната съдебно-техническа експертиза се установява, че в коридора на сградата, находяща се в ПИ с КИ № 00702.515.405 /на ул. „Марица“ № 15/ са монтирани едно електромерно табло с осем секции със средства за търговско измерване и едно електромерно табло с шест секции със средства за търговско измерване на трети лица. Електромерното табло с електромери, отчитащи потреблението на ел. енергията от собственици и обитаващи имоти в сградата в ПИ № 00702.515.405, е монтирано до входа на коридора на дясната страна на фасадата на имота, а монтираните електромерни табла със средства за търговско измерване във входа на горната сграда обслужват съседната сграда, находяща се в ПИ № 00702.515.1 с адрес: ул. •••. Същите са проектирани да бъдат монтирани на имотната граница /договор от 2009 г. и проект- ел. схема ТЕМО/. Не е технически невъзможно да бъдат преместени. При тези факти първоинстанционният съд е приел, че монтираното електромерно табло в общите части на сградата не само пречи на упражняване на правото на собственост на ищеца, но и начина на реализиране на неговото преместване е технически неправилен и поставя на реален риск живота, здравето и имуществото на собствениците в сградата. Във връзка с възраженията на ответника е посочил, че осъществяване строежа и на двете сгради от ищеца, както и преместване на таблото по негово искане, не променя извода, че първоначално то не е било поставено на мястото, определено му от проекта и строителните книжа. Освен това същото не само пречи на ищеца, а и представлява реален риск за живота и здравето на собствениците на обекти в сградата. Съдът е счел за неоснователни възраженията на ответника, че единствено действията и волята на ищеца са причина да се стигне до това противоправно положение, от една страна поради недоказаност на фактите, че именно ищецът е посочил мястото, на което да се измести таблото, както и че същото е изградено законосъобразно – съгласно установените норми в ЗЕ и Наредба № 1/27.05.2010 г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради и сключените между страните договори. Независимо от това е посочил, че именно ответното дружество следва да съблюдава законосъобразността на поставяне на електромерни табла и уреди за търговско измерване и условията за безопасното им ползване, тъй като потребителят нито има възможността едностранно да определя мястото на поставянето им, нито е длъжен да притежава специални знания и умения за изпълнение на тази специфична и високорискова дейност. Поради това за неоснователно е прието възражението на ответника, че неговите действия са резултат от поведението на ищеца, който по този начин се е съгласил с наложеното му ограничение на правото на собственост, доколкото нормативната уредба, техническите книжа и посоченото в договора създават задължение за ответника да изпълни задълженията си добросъвестно и по начин, несъздаващ опасност за потребителите. В обобщение е посочил, че с действията си ответникът е създал противоправно състояние, което следва да бъде премахнато. Въззивният съд е препратил към изводите на първоинстанционния, като е изложил и съображения, свързани с оплакванията във въззивната жалба. Съгласно разпоредбите на чл.120, ал.1 и ал.2 от Закона за енергетиката, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване, разположени до или на границата на имота на клиента, като границата на собственост върху електрически съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл.116, ал.7 от закона и на правилата по чл.83, ал.1, т.6 от него. Посочената в законовата разпоредба наредба е Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от ДКЕВР /обн., ДВ, бр. 31/44.04.2014 г., в сила от същата дата/. Относно мястото на електромерните табла, които съгласно чл. 29, ал.8 от Наредбата са собственост на оператора на разпределителната мрежа и се поддържат от и за негова сметка, следва да бъдат спазвани изискванията на алинеи 5 и 7 от Наредбата - електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. Доказано е, че ответното дружество е монтирало таблото, обслужващо потребители от друг обект /сграда/. Налице е нарушение на изискванията, посочени по-горе в закона и наредбата относно мястото на монтиране на електромерното табло. Несъмнено е, че никой етажен собственик не е длъжен да търпи наличието на електрически съоръжения в общите части на сградата, които обслужват трети лица и които освен това са източник на опасност. Последното се установява и от заключението на екпертизата, според която съоръженията са ситуирани в основата на сградата под нивото на терена на улицата, по начин, създаващ условие за събиране на количества дъждовна вода при валежи и създаващ опасност за предизвикване на протичане на електричество в пространството пред входа на сградата. За неоснователно е счел възражението на ответника за липса на отговорност от негова страна поради обстоятелството, че мястото, на което се намирало понастоящем таблото, било посочено от ищеца. Посочил е, че монтажът на електромерните табла се извършва на място, определено от оператора на разпределителната мрежа, което е и логично, защото не може да се очаква или да се изисква от потребителя да разполага с необходимите знания, изискващи се за осъществяването на тази високо рискова дейност. Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не се разкрива противоречие на обжалваното въззивно решение с ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, според което двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. В случая същите са налице. В мотивите на тълкувателното решение се обръща внимание, че преценката кои въздействия са по-големи от обикновените /по смисъла на чл.50 ЗС/ и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Дадени са няколко примера за такива въздействия: първо, когато ответникът осъществява пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и без да има облигационно, вещно или сервитутно право за това; второ, когато са нарушени строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени за осигуряване възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в населено място или част от него. В настоящата хипотеза по безспорен начин е установено, че монтирането по този начин на електромерното табло застрашава живота и здравето на етажните собственици. Не може да се приеме, че неоснователното действие и смущаването правото на собственост, е резултат от дадено от самия ищец съгласие. Налице е единствено изразена от него воля за преместване на таблото от фасадата на сградата. Обжалваното въззивно решение съответства и на възприетото в решение № 75/25.03.2013 г. по гр. д. № 864/2012 г. на ВКС, първо г. о., в което е дадено тълкуване на понятията „граница на собственост върху електрическите съоръжения и „граница на имота на потребителя“ във връзка с монтирането на електромерните табла. Прието е, че първото се отнася до тази граница на електрическите съоръжения, от която започва и свършва собствеността върху съоръженията, а второто – до границите на недвижимия имот, собственост на потребител /клиент/, до който се доставя електроенергия. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ средствата за търговско измерване на доставяната електрическа енергия е собственост на оператора /на електропреносната мрежа или на електроразпределителната мрежа/ и се разполага до или на границата на имота на потребителя /сега клиента/. Според чл.120, ал.2 от ЗЕ и чл.29, ал.1 Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи границата на собственост на измервателните уреди е изходящите клеми на средствата за търговско измерване. Електромерните табла се монтират до или на границата на имота на потребителя на място, определено от разпределителното предприятие /чл.29, ал.5 от цитираната наредба/. Разпределителното предприятие може да монтира електромерните табла в жилищни сгради, етажна собственост, на определено от него място в общите части на сградата /ал.6/ или на нейната фасада /ал.7 на горната разпоредба/. Следователно, когато се доставя електричество до сграда, която е етажна собственост и в случаите, когато тя е построена в съсобствено дворно място, електроразпределителното предприятие има право да монтира електромерни табла в общите части, включително и върху фасадата на сградата, която също е обща част, но в таблото могат да бъдат монтирани само електромерите на етажните собственици. Счетено е, че по тези съображения разпределителното предприятие има право да разполага в един имот средства за търговско измерване само за този имот. Прието е също така, че средства за търговско измерване на енергията, доставяна до други сгради, които се намират извън дворното място, е незаконосъобразно. Горното разрешение е приложимо и за настоящата хипотеза, при която средствата за търговско измерване на съседен обект са монтирани в процесния. В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски в настоящото производство в размер на 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение