Определение № 705 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 528/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. П., чрез процесуален пълномощник, против решение № 2363 от 30.10.2019 г., постановено по в. гр. д. № 185/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав. Решението се обжалва в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д.№ 4045/2017 г. по описа на СГС, ГО, 13 състав в частта за уважаване на иска на касатора за разликата над 57 000 лв. до присъдените 117 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 31.08.2016 г., въззивният съд е постановил решение, с което е отхвърлил предявения срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск за посочената разлика; както и в частта, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на същия иск за разликата над 117 000 лв. до претендираните 200 000 лв. В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, за което се развиват подробни съображения. Поддържа се, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението е несправедливо занижен. Моли се решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде изцяло уважен, ведно с лихви и разноски. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Навежда се, че решението в обжалваните части е очевидно неправилно, като апелативният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, като същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага се в тази връзка, че съдът не е преценил правилно в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от пострадалия телесни увреждания и трайните последици от тях, не е съобразил размерът на присъденото обезщетение със социално-икономическите условия в страната, в резултат на което е присъдил обезщетение, което не е в съответствие с постоянно нарастващите размери на обезщетения, присъждани от съдилищата в сходни случаи. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор с срока по чл.287 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жабата. Претендира разноски. Третото лице – помагач на ответника В. Е. Н. не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок за обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд, за да достигне до обжалвания краен резултат, е преценил в съвкупност всички събрани по делото доказателства за обема на вредите и тяхното отражение върху личността и бита на касатора, като е обсъдил обективно и задълбочено заключенията по двете съдебно-медицински експертизи, съдебно-психологическата експертиза, писмените и гласните доказателства. Посочил е, че обезщетението се търси за вреди - болки и страдания във връзка с обездвижването на ищеца за срок от около 3 г., който е бил 62-годишен към момента на ПТП, т.е. в активна и трудоспособна възраст. Съобразил е моментът на увреждането през 2016 г. и в тази връзка – икономическата конюнктура и инфлационните процеси; както и обстоятелството, че в резултат на ПТП на ищеца са причинени три средни телесни повреди и няколко леки: многофрагментна закрита фрактура на дясна бедрена кост, открита многофрагментна фрактура на лява голямопищялна кост, фрактура на тазовия пръстен с разкъсване на лонната връзка, свързваща срамните и седалищните кости, сътресение на мозъка, контузия с охлузване в дясна челна област. Отчетени са досега претърпените от ищеца осем сложни и болезнени операции. Преценена е тежестта на настъпилите усложнения, а именно - дясната бедрена кост не е зараснала, налице е възпалителен процес /остеомиелит/ на бедрената кост, който предпоставя нови оперативни интервенции, съответно изброени; фрактурата на левия голям пищял е зараснала неправилно, което е променило конфигурацията на лявата колянна става и в същата няма никакав обем на движения, съответно левият долен крайник е в изправена позиция и е невъзможно извършването на флексия /това патологично състояние подлежи на корекция, чрез поставяне на изкуствена колянна става, което все още не е извършено/; на лявата подбедрица има фистула, отделяща гноевиден секрет с данни за възпаление на костта. Съдът е взел предвид, че пострадалият ищец, с оглед тежките увреди на костите му, се придвижва с инвалидна количка или патерици, а оздравителният процес е все още незавършен. Ищецът изпитва силна емоционална лабилност, потиснатост, безпокойство, затваряне в себе си, изолиране от останалите, високо ниво на стрес, импулсивен и раздразнителен е, чувствителността му е изострена. Същевременно съдът е отчел, че установените по делото паралелни заболявания и лечението, проведено в Клиниката по ангиология и съдова хирургия при УМБАЛ “Национална кардиологична болница” ЕАД София, не се намират в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, а се дължат на системно съдово заболяване, предизвикало остра тромбоза и гангрена на палеца на левия крак. Затова съдът е преценил, че последните четири хоспитализации не следва да се отчитат при определяне обема на вредоносните последици от произшествието. Съдът е съобразил също, че в резултат от последното ищецът е бил лишен за дълъг период от време, както и понастоящем от възможността да води нормален личен и социален живот, включително да работи и да подпомага финансово семейството си. При тези мотиви съставът на въззивния съд е намерил за справедливо и еквивалентно на търпените от ищеца неимуществени вреди обезщетение в размер на 140 000 лв., от които е приспаднал платените от страна на Фонда 83 000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. На първо място, не се установят основанията за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. В случая касаторът не е формулирал никакви правни въпроси, които да са разрешени от съда в сочените от него хипотези на т.1 и т.3. Излагат се само оплаквания за неправилност – основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, които не са идентични с основанията за селектиране на касационната жалба. Сп. задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, правилността на въззивния акт е извън проверката, която касационният съд прави съобразно критериите на чл.280 ал.1 ГПК, като ВКС няма правомощия да извежда и сам да формулира правен въпрос, непосочен от касатора, от неговите оплаквания срещу правилността на обжалвания акт. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, обусловил решаващата правна воля на съда и съответно изхода по конкретния материалноправен спор, е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка на въззивното решение. На следващо място, не се установява и наличието на самостоятелното селективно основание на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт. Както вече се посочи, доводите за неправилност по см. на чл.281 т.3 ГПК са извън предмета на настоящото производство по чл.288 ГПК. Те могат да обусловят допускане до касационно обжалване поради очевидността си, ако се изразяват в превратно /контра легем/ прилагане на закона или ако представляват особено грубо нарушение на правилата на формалната логика, като при всички случаи горните характеристики следва да са установими единствено и изцяло от съдържанието на въззивното решение, без да се налага извършване на преценка на доводите на страните и доказателствата по делото. Такива особено груби нарушения, касаещи законосъобразността и обосноваността на акта, нито се сочат от страната, нито се установяват от съда. Поради неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски, а именно – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение