Определение № 1903 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4409/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Т. – Л. и Т. И. Л. – Т. против решение № 145/29.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 156/2024 г. от състав на Окръжен съд – Монтана. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е потвърдено решение на първоинстанционен съд, с което е определен режим на лични отношения между ищцата и нейната внучка – дъщеря на ответниците по делото. Съдът е приел, че се установяват лоши отношения между страните по делото, които са на база имуществени отношения, като след обсъждане на събраните по делото доказателства – свидетелски показания и социален доклад е приел, че с оглед интереса на детето, за него е добре да осъществява режим на лични отношения с баба си, поради което е счел, че искът е основателен, като и определения от районен съд режим на лични отношения съответства на интереса на детето и е потвърдил постановеното в този смисъл решение. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до значимите за основателността на иска факти и излагане на правни изводи по тях. Твърди се противоречие с практиката на ВКС по този въпрос. Съдът е изложил подробни мотиви относно фактите по спора, в т.ч. и наведените от ответниците доказателства, като е изложил и правни изводи в тази насока, поради което не се е отклонил от практиката на ВКС по така поставения правен въпрос. При постановяване на решението си, въззивния съд е посочил, че именно интереса на детето налага същото да осъществява режим на лични отношения със своята баба, като водещ в тази насока е именно интереса на детето, в каквато насока е и практиката на ВКС по въпроса, поставен от касаторите относно съобразяване интереса на детето при подобен вид спорове. Липсата на допуснато от съда противоречие по поставените правни въпроси с практиката на ВКС по тях, води и до лиса на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че решението е и очевидно неправилно – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК, като очевидната неправилност се обосновава с необсъждането на част от доказателствата по делото, което, по съображения изложени по-горе не е обосновано от данните по делото. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС