Определение № 40 от 01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2925/2020 г.

Образувано по касационна жалба вх. № 263465/06.08.2020 год. на М. Г. И. от [населено място], заявена чрез адв. М. Н. АК В. срещу въззивно Решение № 817 от 25.06.2020 год. по В.гр.д. № 183/2020 год. на ОС-Варна, постановено по иск за собственост в производство по чл.124, ал.1 ГПК. С касационнта жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, основание за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК. Наведените доводи за неправилност са в насока, че е налице непроизнасяне по съществото на спора по заявения отрицателен установителен иск за собственост, заместен е предмета на спора като съдът се е произнесъл за правото на собственост на ищеца. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 и 3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и тази на имота, който се твърди, че е придобита от ищеца ? “ с довод, че е налице противоречие с мотивите на Решение № 123 от 16.04.2009 год. по гр.д.№ 3394/2007 год. на ВКС – 3 г.отд. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Т. К. Т. и Д. Н. Т. чрез адв. Н. Г. – АК В., с който се оспорват наведените доводи както по отношение на искането за допускане на касационното обжалване, така и досежно довдите по основателността на жалбата. Претендират се разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на релевираните доводи за допускане на касационно обжалване и като съобрази ограниченията за касационен контрол, установени в чл. 280, ал. 3 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу обжалваем съдебен акт - решение на въззивен съд постановено в производство по спор за собственост, поради което същата е процесуално допустима. С посоченото решение, окръжният съд като въззивна инстанция в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция, с което заявеният отрицателен установителен иск срещу М. Е. Б., Я. Г. Д., Е. Г. Д. и М. Г. И. е уважен като е прието за установено, че същите не са собственици на ПИ с идентификатор *** с площ от 479 кв.м., находящ се в [населено място], с.о. “М. р., Б. ч. - Д.“ местността „Л.“, при посочените граници на имота, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ответниците не са взели становище по иска, а ангажираните доказателства не установяват, че имат право на собственост на имота, като ищците са доказали правото си на собственост на процесния недвижим имот. След преценка на наведеното основание за допускане на касационното обжалване в контекста на изискванията на разпоредбата чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК и съобрази представената съдебна практика, както и задължителната такава по см. на ТР № 8/2012 год., прието на 27.11.2013 год. от ОСГТК на ВКС за отрицателния установителен иск, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по изведения от защитата на касатора правен въпрос. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати пропорционална държавна такса равна на тази, платена за въззивното обжалване която в случая е 220.74 лв. ( двеста и двадесет и 0.74 лв. ). Таксата следва да се заплати в седмичен срок по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението за заплащане на ДТ, касационното производство ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия