Определение № 3300 от 28.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4140/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „Огнянов“ ЕООД, чрез адвокат И. Симеонов за изменение на решение № 11449/24.10.2024 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 4140/2024 г. в частта за разноските. Молителят счита, че следва да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, направени в касационното производство по договор за правна защита и съдействие от 25.03.2024 г., тъй като възнаграждението е заплатено в брой и този факт е отразен в представения по делото договор съгласно тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.6/2012 на ОСГТК на ВКС. В молбата е посочено, че съдът неправилно е определил размера на материалния интерес, за който е отхвърлена жалбата от 18 236.29 лева. Счита, че съобразно обжалвания материален интерес в касационното производство, жалбата е отхвърлена за сумата от 4 936.06 лева и съобразно този изход от делото следва да бъдат определени разноските. Молителят поддържа, че следва да му се присъдят и разноските, направени в производството по адм. дело № 9215/2023 г. Искането е за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът – кмет на община Крумовград не е изразил становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване на съдебното решение, което е необжалваемо съгласно чл. 223 АПК и при представен по делото списък на разноските по чл. 80, ал. 1 ГПК съгласно т. 9 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С решение № 11449/24.10.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 4140/2024 г. е отменено решение № 352/11.03.2024 г. на Административен съд – Кърджали, постановено по адм. дело № 231/2023 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Огнянов“ ЕООД срещу мълчалив отказ на орган по приходите при община Крумовград, мълчаливо потвърден от кмета на общината за отписване на задължения на дружеството за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства и съответните лихви за периода 2007 г. – 2015 г. като погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 и 2 ДОПК по искане вх. № 26-00-66/02.02.2023 г., както и в частта на присъдените в полза на община Крумовград разноски за сумата над 2 181.82 лева и вместо него е постановена отмяна на мълчалив отказ на орган по приходите при община Крумовград, мълчаливо потвърден от кмета на общината за отписване на задължения на „Огнянов“ ЕООД, гр. Крумовград за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства и съответните лихви за периода 2007 г. – 2015 г. като погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 и 2 ДОПК по искане вх. № 26-00-66/02.02.2023 г. Със същото решение преписката е изпратена на органа по приходите по чл. 4, ал.1 ЗМДТ в община Крумовград за произнасяне с изрично волеизявление по искането на „Огнянов“ ЕООД вх. № 26-00-66/02.02.2023 г. за отписване на задължения за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства и съответните лихви за периода 2007 г. – 2015 г. като погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 и 2 ДОПК при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е оставено в сила. С решението в полза на „Огнянов“ ЕООД са присъдени съдебни разноски в общ размер на 274.41 лева за платена държавна такса съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба от 34 301.23 лева. Посочените в списъка по чл. 80 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение не са присъдени, тъй като не са изпълнени условията на т. 4 от договора за правна защита и съдействие. Основателни са доводите на молителя, че договорът за правна защита и съдействие от 25.03.2024 г. служи като разписка за платеното в брой адвокатско възнаграждение от 5 400 лева съгласно тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.6/2012 на ОСГТК на ВКС. Искането за присъждане на тези разноски е направено своевременно и е доказано, поради което следва да бъде уважено, като се изменени решението в частта за разноските и се присъди сумата 3 486.19 лева, която съответства на материалния интерес за който е уважена касационната жалба. Неправилно и в противоречие с изложеното в касационната жалба молителят счита, че обжалваният материален интерес в касационното производство включва и сумата 5 330.50 лева задължения за 2016 г., в която част първоинстанционното решение не е обжалвано. Тази сума не е включена в общия размер на обжалвания материален интерес, който е послужил за определяне на разноските за касационното производство. Материалният интерес, за който е отхвърлена касационната жалба е формиран не само от сумата 4 936.06 лева задължения за ДНИ и ТБО и съответните лихви за 2017 г., но и от задълженията за данък върху превозните средства за излезли от употреба МПС, подробно описани в касационната жалба. Искането за присъждане на разноски за производството по адм. дело № 9215/2023 на основание чл. 226, ал. 3 АПК е основателно по отношение на разноските за държавна такса, чието плащане е доказано по делото. Плащането на адвокатското възнаграждение, посочено в списъка по чл. 80 ГПК от 2 660 лева не е доказано, тъй като представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 02.08.2023 г. не съдържа волеизявление на страните, че служи като разписка за платената в брой сума. Поради това следва да се присъдят само разноски за държавна такса в размер на 96.83 лева, съобразно материалния интерес, за който е уважена касационната жалба. С оглед на изложеното решението следва да се измени в частта на присъдените в полза на „Огнянов“ ЕООД разноски, като се увеличи размерът им от 274.41 лева за касационното производство на 3 857.43 лева за двете съдебни инстанции. Водим от горното,Върховният административен съд, първо отделение,