Определение № 2413 от 09.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 509/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. М. /малолетна/, чрез назначения й особен представител адв. Р. И. против въззивно решение № 159 от 07.11.2022 г., постановено по в.гр.д. № 204/2022 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение от 03.01.2021 г. на Окръжен съд Добрич по гр.д. № 736/2019 г., с което по иск с правно основание чл.62, ал.2 СК, предявен от Г. Н. Й., е признато за установено, че Р. Т. М. не е баща на роденото от Г. Н. Й. на 09.06.2019 г. дете М. Р. М.. Въззивното решение е постановено по реда на чл.284 ГПК – след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от друг състав с дадени задължителни указания за изслушване на съдебно – медицинска експертиза. Касаторът обжалва решението като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото съдът служебно не е предприел действия по събиране на доказателства, опровергаващи в достатъчна степен презумпцията за бащинство, след като е приел, че допусната Д. експертиза не може да бъде проведена. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросът необходимо ли е изслушването на Д. – експертиза в производството по оспорване на бащинство на основание чл.62, ал.2 СК при липса на представена от страните медицинска документация, като се поддържа, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 103 от 12.10.2016 г. по гр.д. № 1371/2016 г. на ВКС, III г.о. и т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК. Ответната страна по жалбата – Г. Н. Й., чрез адв. С. е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, в който изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на изложените в жалбата доводи за неправилност на въззивното решение. След връщане на делото от касационната инстанция и в изпълнение на дадените в отменителното решение задължителни указания, въззивният съд е назначил Д.-експертиза, заключение по която не е изготвено поради невъзможността вписаният като биологичен баща Р. М. да бъде открит и призован за явяване за даване на кръвна проба. Въззивният съд е приел, че това обстоятелство не може да бъде вменено във вина на въззиваемата Г. Й.-майка, нито да бъде противопоставено на интереса на детето от установяване действителния му биологичен произход от бащата, предпоставка за което е опровергаване на вписания такъв в съставения акт за раждане. От съвкупния анализ на събраните по делото единствено гласни доказателства относно биологичната връзка дете-баща, съдът е приел за безспорно установено, че считано от 2007 г. майката и въззиваемият Р. М. са във фактическа раздяла и от този момент живеят в различни държави, трайно не поддържат контакти, като такъв липсва и между въззиваемия и общото им дете Т., а от 2016 г. и към датата на раждането на детето М. /09.06.2019 г./ въззиваемата Г. Й. живее на семейни начала с друг мъж, който приема и манифестира, че е негов биологичен баща. Според въззивният съд тези обстоятелства сочат на извод за доказана липса на какъвто и да било интимен контакт между бившите съпрузи най-малко поне за периода след 2016 г., като този момент е много преди вероятния период на зачеване, което от своя страна изключва възможността детето М. да е заченато от Р. М.. Ето защо, съдът е приел, че това обстоятелство е достатъчно да опровергае презумпцията за бащинство по чл.61, ал.1 СК, независимо от липсата на проведено по делото изследване на Д. профилите на детето и вписания като негов баща въззиваем. Посочено е, че този извод не би могъл да бъде разколебан или опроверган при евентуално представяне на медицинската документация относно бременността на майката и раждането на детето М., евентуално от провеждането на акушеро-гинекологична експертиза относно вероятния период на зачеване, именно поради приетия за доказан факт – липса на интимен контакт повече от две години преди раждането на детето. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния уточнен от ВКС с оглед изложеното в обстоятелствената част на жалбата въпрос: Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере и писмени доказателства, които да опровергават в достатъчна степен презумпцията за бащинство, след като допусната Д. експертиза не може да бъде проведена поради отсъствието от Република България на вписания като биологичен баща на детето и липсата на данни за известен адрес в чужбина, за да се провери дали въззивният съд е действал в противоречие с разясненията, дадени в т.1 и т.3 на ТР №1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Държавна такса не се дължи от особения представител на касатора. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,