Определение № 209 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4263/2018 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана за краткост по-долу Комисията, чрез процесуалния представител главен инспектор И. против въззивно определение № 579 от 26.09.2018г. по в.ч.гр.д. № 479 по описа за 2018г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 25.07.2018г. по гр.д.№ 152/2016г. на ОС Разград за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Мотивите на съда са, че срокът по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ за проверка е преклузивен и съдебното производството е образувано след изтичането му. Този срок, броен от датата на постъпване на уведомлението в Комисията, е започнал да тече от 27.11.2014г. и в законово установеният едногодишен срок, решение от Комисията за образуване на производство не е взето. Извършените от нея действия след този срок, съдът е приел като такива след прекратяване на правомощията й, поради което е счел, че те не произвеждат действие. Решаващият си извод е обосновал с обстоятелството, че се касае за специално санкционно производство, предоставящо разширени правомощия на Комисията, с които неблагоприятно се въздейства върху правната сфера на проверяваното лице. Съгласно установената практика на ЕСПЧ всяко ограничаване на ползването или придобиването на имущество трябва да отговаря на критериите за законоустановеност, необходимост от постигане на легитимна цел и порпорционалност. Не е допустимо държавен орган да разполага със възможност за вмешателство при упражняване на конституционно гарантирани права /каквото е правото на собственост/ без ограничения във времето. Доколкото срокът е преклузивен и процесуален, съдът следи за спазването му служебно. В изложението си частният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по поставен въпрос за характера на срока по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ Отделно се позовава и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Пред вид обстоятелството, че поставеният въпрос за характера на срока беше предмет на висящото т.д.№ 1/2018г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав, с определение № 402 от 21.11.2018г., спря производството по делото на основание чл.229 т.4 ГПК. На 4.06.2020г. беше обявено горепосоченото Тълкувателно решение, което налага възобновяване производството по делото. Съгласно същото - изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Така даденото разрешение на поставеният от касатора въпрос е в противоречие с приетото от въззивния съд, което налага да се допусне касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Липсата на произнасяне по съществото на спора изключва възможността на настоящият съдебен състав да разреши въпроса, поради което следва да се отмени постановения въззивен акт /съответно и на потвърдения с него акт/, като делото се върне на първата инстанция за разглеждане и произнасяне по искането на Комисията за отнемане на процесното имущество на стойност 576 659.97лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд