Определение № 303 от 12.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2177/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агрозем-АВ“ ООД срещу решение №35 от 24.04.2019 г. по в.т.д.№47/2019 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №40 от 18.12.2018 г. по т.д.№48/2018 г. на ОС Ямбол, с което „Агрозем-АВ“ ООД е осъдено да заплати на „Агро еко био“ ЕООД сумата от 82 988.80 лв., дължимо, но незаплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги от 01.02.2012 г. по две фактури за календарните 2014 г. и 2015 г. и сумата от 8 298.88 лв., неустойка за забавено плащане на възнаграждението по двете фактури до датата на предявяване на иска. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Как следва да бъде изразено и оформено от страна на възложителя приемането на работата на консултанта по договор за консултантски услуги в случаите, когато страните по такъв договор не са договорили помежду си изрични правила относно реда и формата на това приемане и не са налице конклудентни действия на възложителя в тази насока. 2. Липсата на изрично или мълчаливо приемане на работата на консултанта от страна на възложителя може ли да се счита за съгласие с изработеното и за приемане на работата без възражения. 3. Следва ли полученото от страна на възложителя по договор за консултантски услуги плащания от трето на договора лице да се възприема като конклудентно действие, изразяващо и доказващо по недвусмислен начин приемане на предоставената консултация. Ответникът по касация - „Агро еко био” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове по чл.266 и чл.92 от ЗЗД за плащане на процесните суми за календарните 2014 г. и 2015 г., дължимо възнаграждение по чл.1 ал.1 т.3 и неустойка за забава по чл.9 от обвързващия страните договор за консултантски услуги, като вид договор за изработка, с предмет престация от ищеца на интелектуални усилия по прилагане изискванията за извършване на агро-екологични дейности, за да може възложителят ответник да отговаря на изискванията на направлението и да реализира като краен резултат от указваната услуга финансова помощ през целия 5 годишен период. Посочил е, че изпълнението на задълженията на консултанта за първата година от договора не е предмет на производството, но от въвеждането на факти за него в исковата молба и от доказателствата по делото е установил, че такова е налице и за него е извършено плащане от възложителя след представяне на фактурите, като страните не твърдят, че плащането е въз основа на подписан двустранен протокол. Позовавайки се на приетите по делото доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели е приел, че ответното дружество никога не е имало възражения нито по размера, нито по основанието, нито по качеството на предоставената от ищеца услуга, като не са съставяни приемо - предавателни протоколи за извършените консултации. Счел е, че причината за липса на такива протоколи е обстоятелството, че услугата е целогодишна, понякога с необходимост от бързо реагиране и на неопределени периоди от време, а и такива протоколи не са договорени. Изразил е становище, че през процесния период ищецът е изправна страна в правоотношението, като е безспорно установено изпращането от негова страна на актуална информация за участие в направлението, която неправилно възложителят твърди, че е общодостъпна и не представлява извършена дейност по изпълнение на договора. Посочил е, че от представената по делото електронна кореспонденция се констатира, че ищецът е уведомявал ответника по текущи въпроси относно участието в програмата – инструкции за очертаване на площите, заявени по направлението и бланки за попълване на Приложението по мярка 214, изменения на нормативните документи и напомняне за изпълнение в подаване на необходимите документи през 2014 г., напомняне за задължителните указания, които следва да бъдат спазвани по направлението и др. Приел е, че изрично в електронните съобщения до ответника е посочено от ищеца, че е на разположение на възложителя „ при въпроси и необходимост от разяснение или съдействие“, като предвид характеристиката на договорените услуги е счел, че е налице предоставяне от консултанта на разположение на възложителя постоянното му съдействие по въпроси за участие в Програмата или при поискване - даване на указания и информация по поставени от възложителя въпроси. В този смисъл и при липсата на твърдения и на ангажирани доказателства от ответника, че е поискал услуга от консултанта и тя не е била осигурена, е достигнал до извод, че консултантът-ищец е осъществил задълженията си по договора точно и добросъвестно, като възложената работа е надлежно извършена и е получила резултат за процесните години - финансиране по Програмата в направлението, за което е сключен консултантския договор. С оглед изложеното е приел, че се дължи договореното възнаграждение по чл.8 ал.1 т.2 за двете години /2014 и 2015/ по издадените за това фактури, както и че се дължи договорената в чл.9 от договора неустойка, в предвидения максимален размер от 10%, тъй като между страните е налице облигационната връзка по договора, налице е неизпълнение от възложителя на задължението за плащане на договореното възнаграждение без основателна причина, поради което това неизпълнение е виновно. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. На първо място въззивният съд не е изразявал становище, че плащането от трето за договора лице, следва да се възприеме като конклудентно действие, изразяващо и доказващо по недвусмислен начин приемане на предоставена от ищеца консултация, респективно третият въпрос, предпоставящ мотиви, каквито не са излагани в обжалваното решение, не е обусловил решаващата воля на съда и по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато. От друга страна както бе посочено, основните мотиви на въззивния съд, послужили за достигане на извод за дължимост в полза на ищеца на уговореното в договора възнаграждение за процесния период, са базирани на установеното по делото точно изпълнение на възложената на ищеца работа - качествено и в предвидения в договора обем и срок, и на липсата на каквито и да било възражения от страна на ответника, получил изпълнената без недостатъци и съобразно поръчката работа. В този смисъл касационно обжалване не може да се допусне и по останалите формулирани от касатора въпроси, тъй като въззивният съд се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС /наличието на която изключва поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, обективирана както в решение №5 от 15.03.2010 г. по т.д.№390/2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение според което, при договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа – чл.266, ал.1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането – 264, ал.2 ЗЗД, а липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора – чл.264, ал.3 ЗЗД, така и в решение №202 от 27.02.2015 г. по т.д.№4123/2013 на ВКС, ТК, Второ отделение, според което, разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа, като приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл.266, ал.1 от ЗЗД/. С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2 800 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,