Определение № 795 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4128/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от ЗК [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. В., срещу определение № 288 от 16.08.2013 г. на Софийски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 651/2013 г. Със същото се потвърждава определение № 310/03.06.2013 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване на съдебно решение № 38/15.03.2013 г. по гр. д. № 1 091/2012 г. по описа на КРС в частта за направените съдебни разноски, като неоснователна. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Ответникът по частната жалба – И. И. Ч. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Районен съд [населено място], но цената на иска е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол. Обжалвано е определение на РС [населено място], постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване на съдебно решение № 38/15.03.2013 г. по гр. д. № 1 091/2012 г. по описа на КРС в частта за направените съдебни разноски. Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 274, ал. 2 КЗ с цена 4 341 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение. Тъй като решението по делото не може да бъде обжалвано с касационна жалба предвид забраната на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и определенията по това дело. По изложените съображения частната касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Затова съдът не следва да се произнася и по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение