Определение № 2820 от 30.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1089/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. И. В. – М. против решение №757 от 11.12.2023г. по т.д.367/2023г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба –„Вишна арт“ ООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. А. В. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът В. – М., чрез пълномощника си – адв. Е.Л. – Т. е поддържал основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.Страната е очертала правния спор, изчерпващ се с редовното й получаване на поканата за ОС, взело атакуваните от нея решения. Разгледала е приетото от състава по отношение на фингирано връчване на поканата, като е посочила, че въззивният съд е цитирал и практика на ВКС в този смисъл. Така според нея, съдът се е произнесъл по въпросите – 1/“ Допустимо ли е уговаряне / предвиждане в дружествения договор на ООД на фикция за получаване на покана за провеждане на Общо събрание…“2/ „ Възможно ли е в дружествен договор на ООД да се предвиди / уговори фингирано връчване на покана за провеждане на ОС на съдружниците, без подобна фикция за получаване да е предвидена в закон?“, 3/ „ Следва ли уведомяването на съдружник за предстоящо Общо събрание на ООД да се счита за редовно, при условие, че поканата за Общото събрание е изпратена чрез телепоща пред Български пощи АД, която телепоща не е получена и е върната на изпращача като непотърсена ?“, 4/ „ Възможно ли е уведомяването на съдружник в ООД за предстоящо ОС да бъде основано на фикция, която не е предвидена в закон, дори и такава да е уговорена в дружествен договор?“, 5/ „Редовно свикано ли е ОС .., при което някой от съдружниците не е получил покана за предстоящото ОС лично…“, 6// обозначен отново като 5/ „ Изискването на чл.139,ал.1 от ТЗ поканата за предстоящо ОС на съдружниците в ООД да е получена от съдружник част от императивното съдържание на нормата ли е или може да бъде преодоляна с разпоредба в дружествения договор за фингирано връчване …“ 7/“ При връчване на покана на съдружник за предстоящо ОС на съдружниците в ООД във формата на телепоща допустима ли е хипотеза на фингирано връчване .. извън разпоредбите на процесуалния закон за връчване на книжа?“, 8/ „ Връчването на покана за Общо събрание на съдружниците по пощата в случаите в които не се извършава по реда на връчването на съдебни книжа / чл.35-58 ГПК/ и не се касае за връчване при отказ, изисква ли лично получаване на поканата от съдружника?“ и / „ Кои са допустимите изключения от личното връчване на поканата за ОС, при което поканата не е получена лично от съдружника, но последния се счита редовно уведомен за насроченото ОС ?“. Страната е заявила че, по така формулираните въпроси / без уточняване по кой от тях/ са разрешени в противоречие с конкретно изброени решения на ВКС по приложението на чл.139 ТЗ, като страната е обобщавала и извеждала фрагментарно от мотивите им разбирането, че уведомяването на съдружника съставлява действие по връчване на поканата в предвидения от закона ред и срок, като това че акцентът е върху факта на получаване на поканата, а не върху способа по който е станало това. Касаторът е разгледала и решението, на което се позовава въззивният съд, като е посочила, че и с него, съдът е допуснал противоречие, тъй като и в това решение се посочвало, че от значение бил факта на получаване на поканата. Страната е поддържала и основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК, като е поставила в тази връзка четири въпроса аналогични на първите девет. По основанието лаконично е отбелязала, че по тези въпроси нямало съдебна практика, а решението на ВКС / на което се е позовал въззивният съд/“ би допринесло за развитието на противоречаща на закона и правната сигурност съдебна практика, което не следва да се допуска“. Касаторът е поддържала и основание по чл.280, ал.2 ГПК, уточнено като „очевидна неправилност“, определена от нея с оплакването, че съдът бил цитирал решение на ВКС, което не съдържало подобни разрешения, а също така и това, че съдът прилагал в противоречие със закона института на правната фикция. Други доводи не са развити. Касаторът В. - М. не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. За да бъде обсъждано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, страната следва да формулира правен въпрос- свързан с предмета на спор и изведен от решаващите изводи на съда, довели до постановения, обжалван правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г. Така, в случая, поставените девет въпроса са с еднаква насоченост, както и някои от тях с покриващо се съдържание, изцяло отразяващи основния спор между странните – относно валидното връчване на покана за общото събрание на съдружниците на касатора. Дори и да бъде изведен въпрос в тази насока от тези посочени от касатора / той не ги е разграничил съобразно сочения допълнителен критерий а е обсъждал същият общо – по отношение на всички въпроси/ то налице би било само общо основание. Цитираната от страната съдебна практика, от която фрагментарно са изведени конкретни правни изводи, всъщност изрично е обобщена и в обжалваното решение, като съдът е изложил нарочен мотив за това, че трайната практика на ВКС по приложението на чл.139, ал.1 ТЗ може да бъде обобщена, с това, че нормата, не урежда изрично способа на връчване на поканата, като законът акцентира върху доказаност на факта на изпращане на поканата до съдружника, като способът, по който това е осъществено не е от съществено значение. Именно тази практика обсъжда в изложението си касаторът, като счита че решението е постановено в противоречие с нея. Както вече бе отбелязано такова противоречие не е налице, тъй като съдът изрично е съобразил и обобщил тази практика, но е приел, че в случая и с оглед характера на нормата, диспозитивен по отношение определяне способа на връчване на поканата, дружествения договор изрично предвижда като способ на връчване на покана за ОС – и изпращане / този глагол е употребен в чл.ІV 3.4./ чрез телепоща. Или страната не установява допълнителен критерий с така посочената съдебна практика. За пълнота следва да се отбележи, че цитираните решения на ВКС не разглеждат хипотезите съдържателно обуславящи въпроси №2,3,4 и 7, поради което по отношение на тези въпроси изобщо не е обоснован допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с така цитираната практика. Отговор на така заявените въпроси е даден с решението, на което се е позовал въззивният съд. С това решение, постановено по аналогичен на тези въпроси въпрос е възприето разбиране за възможност да бъде установено и фингирано връчване като способ за уведомяване, като е прието / а и касаторът го сочи изрично/, че приложими са правилата по чл.37 и сл. ГПК и по отношение на чл.139 ТЗ, а практиката по приложение на този текст / в това решение са изброени други такива по приложение на чл.37 и сл. ГПК/ е константна и обосноваваща възможност за такова връчване. Дори и поставените в т.ІІІ въпроси да бъдат приети за релевантни, страната не обосновава довод по отношение на общо посочения допълнителен критерий, съобразно приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на основанието по чл. 280, ал.`1, т.3 ГПК – т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. като в тази връзка не са развити каквито и да било съображения, както за непълнота или неяснота на правна норма, така и за неправилно формирана съдебна практика, която по конкретно изложени причини се нуждае от промяна. Самото твърдение на касатора относно наличие на практика, дори и такава, каквато той не споделя, изключва това основание. Касаторът, чрез пълномощника си е поддържала и основание чл.280,ал.2 ГПК, уточнено в изложението като „очевидна неправилност“, определена от нея с оплакването, че съдът бил цитирал решение на ВКС, което не съдържало подобни разрешения, а също така и това, че съдът прилагал в противоречие със закона института на правната фикция. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда, развити в контекста на защитната теза на страната са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството. При така заявеното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение