Определение № 60545 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 652/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. В. М., срещу въззивно решение № 1252/30.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2682/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 3256/17.07.2020 г. по гр. д. № 16976/2019 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Д. А. Д. не дължи на дружеството сумата 5 223,36 лв., представляваща стойността на начислена по фактура № [ЕГН]/09.10.2019 г. електрическа енергия за периода 05.11.2017 г. – 04.11.2018 г. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по следните въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства; 2) след отмяната на чл. 1 - чл. 47 и чл. 52 - чл. 56 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. състав на ВАС, прилагат ли се неотменените разпоредби на чл. 48 - чл. 51 вкл. По първия въпрос касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на решение № 222/27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г., IІ т.о., а по втория – на решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., IІІ г.о. и решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/ 2018 г., IІІ г.о. на ВКС. По втория въпрос се сочи и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата – Д. А. Д., представляван от адв. Е. М., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение с предмет - продажба на ел.енергия за обекта на потребителя. На 04.11.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за техническо измерване (СТИ) с фабричен № 17888080, монтиран на обекта на ищеца, за което е съставен констативен протокол № 1105141/04.11.2018 г., подписан от извършилите проверката служители на дружеството и от свидетели. Електромерът е снет и изпратен за проверка в БИМ. При проверката е установено (КП от 04.11.2018 г.), че невизуализирания регистър 1.8.3 съдържа показания за 027 479,3 кВтч ел.енергия. Според заключението на метрологичната експертиза, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; СТИ съответства на изискванията за точност на измерването, но не съответства на техническите характеристики. Предвид резултатите от проверката, дружеството е издало фактура № [ЕГН]/ 09.10.2019 г., в която начислило за заплащане от ищеца сумата 5 223,36 лв., представляваща стойността на 27 479 кВтч потребена ел. енергия за периода 05.11.2017 г. – 04.11.2018 г. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че СТИ е в срока си на метрологична годност; че процесните 27 479 кВтч ел.енергия са преминали през СТИ и са били отчетени в невизуализирания регистър 1.8.3; че е налице софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера, което е довело до натрупването на показания в скрития регистър, както и че стойността на допълнително фактурираната ел.енергия е изчислена аритметично точно и съобразно одобрените от КЕВР цени. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че по делото са останали недоказани доводите на дружеството – ответник за реално потребление на служебно начисленото количество енергия по партидата на ищеца. Посочено е, че след отмяната на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. състав на ВАС, към датата на приключване на въззивното производство ДКЕВР не е уредила правните последици за заварените правоотношения и инициирани проверки на СТИ на абонатите. С оглед действието във времето на решението на ВАС, отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон за извършената на 19.03.2019 г. проверка на СТИ в обекта на ищеца. Не било установено каквото и да е вмешателство в защитените от нерегламентиран достъп части и механизми на СТИ и не е ясно каква е причината за разминаването на показанията между дневната и нощна тарифа, както и обозначената в т. нар. „скрит регистър“ – 1.8.3; по каква причина регистърът, по който е извършена корекцията се явява „скрит“, респ. кое е наложило неговото отчитане и фактуриране. Освен това, не била използвана методика за изчисляване на количеството енергия за доплащане, съгласно правилата на ПИКЕЕ. Посочено е, че не може да се направи категоричен извод, че количеството електроенергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет, и констатираната разлика в данните между сбора от количествата електроенергия по активираните (видими) за търговски отчет регистри и общото количество, отразено в сумарния регистър, е реално доставена и потребена от абоната, но неотчетена електроенергия. В неотменените чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ били уредени материалноправните предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите, без да се изисква доказване на тяхно виновно поведение, но нито една от изброените хипотези в случая не била налице. Количеството енергия, чието заплащане ответникът претендирал, не било формирано съобразно данните от отчета на видимите и за потребителя регистри, а според отразеното в регистър, който не се отчита и фактурира, но се претендира като реално потребено. В допълнение съдът е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че скритият регистър е бил с нулеви показания при монтажа на електромера. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените в изложението правни въпроси са обуславящи и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с приложените от касатора решения на състави на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение