Определение № 262 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 4889 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 4485/ 2006г. на Варненски районен съд е признато за установено по отношение на ответниците А. В. и Т. Д., че ищците К. К. и В. К. са собственици на едно жилище на първия етаж в сградата в [населено място], [улица], № 27, ведно с 1/6 ид.ч. от дворното място, както и на вилна сграда и място в [населено място], м. „В.”, а искът им за собственост и предаване владението на друга жилищна страда в [населено място], [улица], № 4 е отхвърлен. С решение № 2499 от 12.12. 2012 г. по гр.д.№ 537/ 2012 г. на Варненски окръжен съд решението на районния съд, с което исковете на К. К. и Д. К. са уважени, е отменено и тези искове също са отхвърлени, а в другата част първоинстанционното решение е оставено в сила. Касационна жалба срещу решението на въззивния съд са подали ищците К. и Д. К.. В жалбата си развиват оплаквания за допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивното решение е постановено с оглед представено в последното заседание завещание, без да се даде възможност на касаторите да се запознаят с него, да направят възраженията си и евентуално да представят съответни доказателства. С оглед на това оплакване е и правният въпрос, по който се иска допускане на касационното обжалване, а именно може ли спорът да се реши въз основа на доказателства, представени в последното заседание пред въззивния съд в отсъствие на другата страна и без да й се даде възможност да вземе отношение и да представи доказателства в подкрепа на възраженията си. Твърди се, че по този въпрос даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.4, ал.2 ГПК / отм./ и чл.9 и чл.8, ал.3 от действащия ГПК. В изложението се поставя и материалноправния въпрос във връзка с приложението на чл. 16, чл.48 и чл. 57 от Закона за наследството по повод правата на лицето, ползващо се от представеното завещание. Ответниците оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Първоначален собственик на имотите е бил В. В., а след смъртта му негови наследници са съпругата му Д. В., респ. нейната майка Неделя Д. И., както и майката на В.-И. К., а след нейната смърт- синът й А. В. В.. Ищците черпят права от Неделя Д. И., която им е прехвърлила наследената от нея ½ ид.ч. от имотите, останали в наследство от В. В., а ответниците са правоприемници на И. К., която, считайки се за единствен наследник на сина си В., се е разпоредила с всичките му имоти и в тяхната цялост в полза на ответницата Т. П. Д.. Първоинстанционният съд е приел, че И. К. е била собственик само на ½ ид.ч. от имотите, поради което до този размер е могла да прехвърли права и на ответницата Т. П. Д., а за останалата ½ ид.ч. съдът е признал права на ищците съобразно сделките, извършени с другия наследник- Наделя Д. И.. Пред въззивния съд, в последното съдебно заседание, ответниците са представено завещание, според което В. В. е завещал цялото си имущество в полза на своята майка И. К.. Въззивният съд е съобразил решението си с това доказателство, като изцяло отрекъл правата на ищците, които те черпят от другия наследник на В., а именно от съпругата му, респ. нейната майка Неделя Д. И., и в резултат на това отхвърлил предявения от тях иск за собственост на ½ ид.ч. от имотите, предмет на спора. Правният въпрос, който се поставя от ищците / сега касатори/ е обусловен от това, че въззивният съд е основал решението си единствено на представеното в последното съдебно заседание саморъчно завещание и направеното въз основа на него възражение от страна на ответниците, без да е дадена възможност на другата страна да вземе становище и евентуално да ангажира доказателства. Д., че въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС е основателен и това обуславя допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Така напр. в представеното решение № 147 от 23.01.2012 г по т.н.№ 861/ 2010 на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна за съдилищата съдебна практика, е прието, че начинът, по който е действал въззивният съд, аналогично на процедирането от въззивния съд по настоящото дело, е в нарушение на принципа за равенство на страните в процеса. В същия смисъл са и решения № 435/ 17.05. 2010 г. по гр.д.№ 749/ 2009г. на ВКС, І г.о., както и р.№ 841 от 12.09.2006г. по гр.д.№ 2635/ 2003г. на ВКС, ІІІ г.о. Поставените материалноправни въпроси са във връзка с действието на завещанието и разглеждането им е в зависимост от отговора на първия въпрос, поради което те самостоятелно не обосновават допустимост на касационното обжалване. По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение