Определение № 1024 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Н. В. и И. И. В., двамата чрез адв. Г. К. И. от АК П. срещу въззивно решение № 1407/29.11.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 1141/2012 г. Излага доводи за неправилност. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване друго по същество на спора, с което исковете им да бъдат уважени. Насрещните страни С. И. В. и М. Д. В. чрез адв. И. Н. Н. от АК П. до отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове за нищожност на договор за покупко-продажба поради невъзможен предмет, евентуално за унищожаване на договора за покупко-продажба като сключен при измама, евентуално за развалянето му, както и иск за заплащане на извършените в имота подобрения. Претенциите са отхвърлени. В изложението към касационната жалба е поставен въпрос единствено във връзка разрешението на съда по главни иск за нищожност на покупкопродажбата.. Въпросът е налице ли е самостоятелно вещно право - годен предмет на прехвърлителна сделка на прилежаща част към жилищен недвижим имот – таван или избено помещение. Въпросът е неотносим към постановеното от съда, който е приел, че таванът към жилище на подавачите по сделката, преди атакуваната сделка е бил обособен като самостоятелен обект с характеристиките на жилищен имот. Ако страната е несъгласна с този извод на съда, то това няма отношение към повдигнатия въпрос; други във връзка с фактическите и правни заключения, при които въззивната инстанция е достигнала до горното заключение, няма поставени. От друга страна, касаторът се позовава на противоречива съдебна практика и представя три решения на районни съдилища, без данни дали са влезли в сила, което ги изключва от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /срв. и ТР 1-2009-ОСГТК/. Цитирал е и две решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, но те също не са постановени по аналогични казуси, нито са дадени разрешения на повдигнатия въпрос. В Р-98-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 291/2009 г. съдът е разгледал въпроса към кой момент самостоятелен обект от сграда в процес на строеж, става годен за придобиване в изключителна собственост, трябва ли сградата да е изградена до карабина. В Р-748-2009-ІІІ ГО по гр.д. № 1033/2008 г. съдът е разяснил, че един договор не е нищожен при всяко допуснато закононарушение, а ако противоречи на императивна правна норма. Твърдените пороци, освен това нямат нищо общо с поддържаните по настоящото дело. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Предвид резултата, касаторът няма право на съдебноделоводни разноски за инстанцията, а следва да заплати на всеки от ответниците по 550 лв., платени от тях адвокатски възнаграждения за инстанцията. Мотивиран от горното, съдът