Определение № 432 от 15.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 650/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] приподписана от адвокат П. Г. срещу решение № 119/03.05.2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 655/2011 г. в отменително– уважителната му част. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор. Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. ВКС, ТК, първо отделение намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на [фирма] срещу решението на ВАС в обжалваната му част, поради следните съображения: Пред Силистренски окръжен съд /СОС/ са предявени кумулативно съединени искове по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата 97357 лв., представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги, сключен на 20.10.2008 г. и 1694.47 лв. неустойка за забава. Исковете са отхвърлени от СОС. ВАС е отменил решението на СОС и е постановил друго, уважаващо предявените искове – изцяло за главницата и частично за неустойката – за 1533.57 лв. ВАС е приел, че между страните са сключени два договора по процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG 161 PO 00-2.1.03 „Покриване на международно признати стандарти” от 15.12.2008 г. и BG 161 PO 00-1.1.02 „Подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги” от 20.10.2008 г./л. 7 първоинстационното дело/. ВАС е приел още, че видно от отговор на И. изх. № 01-11-00.5-2/22.02.2011 г. на изпълнителния директор М. В. /л. 119 първоинстанционното дело/ сключените договори между агенцията и [фирма] по процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са по процедури BG 161 PO 003-2.1.03 „Покриване на международно признати стандарти” и BG 161 PO 003-2.1.04 „Технологична модернизация в малки и средни предприятия”. Според ВАС спорът между страните е дължи ли се плащане за консултантски услуги по договор BG 161 PO 003-2.1.04 „Технологична модернизация в малки и средни предприятия”, след като писменият договор за услугата, сключен на 20.10.2008 г. има за предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG 161 PO 00-1.1.02 „Подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги” и няма анекс за изменение на предмета, като ВАС е отговорил положително на този въпрос. Според ВАС договорът за консултантски услуги няма изрична нормативна уредба и законово изискване за писмена форма като условие за действителност на сделката, поради което по аргумент от чл.293 ал.1 ГПК, писмената форма е форма за доказване. Затова изменението в предмета на договора може да се установява с други допустими доказателства. С оглед приложената фактура № 036/21.07.2009 г. ВАС е приел, че тази фактура, подписана от Г. З. /заключение на СГЕ/ доказва, че Г. З. в качеството си на член на съвета на директорите на [фирма] е приел извършената работа по изменения договор, сключен между страните и договореното възнаграждение за успех по проект по ОП ”Конкурентноспособност” грантова схема „Технологична модернизация в малки и средни предприятия”. ВАС е приел още, че е без значение липсата на осчетоводяване на фактурата при [фирма]. Договореното възнаграждение е възнаграждение за успех и се дължи ако се сключи договор за безвъзмездна помощ. Сключването на договора с МИЕ чрез агенцията се признава от ответника и се потвърждава от писмото на И. /л. 119 първоинстанционното дело/. Размерът на възнаграждението е договорен като 10 % от стойността на одобрената безвъзмездна помощ, която е на стойност 973 565,67 лв. видно от списъка на сключените договори за безвъзмездна финансова помощ по процедура BG 161 PO 003-2.1.04 публикуван в официалния сайт на И. /л.10 първоинстанционното дело/. С оглед на това ВАС е приел, че предявените искове са основателни за сумите: 97357 лв. възнаграждение по договор за консултантски услуги със законна лихва от 26.08.2010 г. до окончателното плащане и 1533.57 лв. неустойка за забава за същата главница за периода 11.08.2009 г. – 10.08.2010 г. със съдебните разноски, в какъвто смисъл е изменил първоинстанционното решение. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси в изложението си по чл.284 ал.1 т.3 ГПК: 1. Следва ли да бъде уважен иск за заплащане на цена на услуга само въз основа на представено копие на фактура, която не е осчетоводена при ответника, не е получена от него и не е подписана от лице с представителна власт? 2. Подписът под фактурата на член на съвета на директорите, при положение, че същата не е осчетоводена при дружеството-получател, достатъчно ли е, за да се приеме, че има валидно съгласие от страна на дружеството за възникване на правоотношението, което фактурата материализира? 3. Противопоставянето от страна на представляващият дружеството на действията без представителна власт и на съществуването на задължението по фактурата, подписана от лице без такава власт в отговора на исковата молба, достатъчно ли е за оборване на презумпцията по чл.301 ТЗ при положение, че фактурата на е осчетоводена при ответника, не е получавана от него преди завеждане на иска? Въпросите са обуславящи изхода на спора, обединени и конкретизирани /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и с оглед мотивите на ВАС във въззивното решение се свеждат до следното: Материализира ли валидно правоотношение фактура, която е подписана за дружеството–получател на посочена в нея услуга /АД/ от лице без представителна власт – член на съвета на директорите, фактурата не е осчетоводена при дружеството–получател и задължението по нея е оспорено с отговора по исковата молба в заведеното съдебно производство по предявен иск срещу получателя на услугата за заплащане на посочената във фактурата цена на услугата? Налице е противоречие на разрешаваните подвъпроси от така формулирания общ въпрос с приложената съдебна практика на ВКС по ГПРК /отм./ и ГПК, поради което са налице предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на ВАС в обжалваната му част. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 1977.81 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение: