Определение № 5060 от 05.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от С. В. Г., подадена чрез адв. П. Г. от АК-Варна, против въззивно решение № 50/15.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1601/2024 г. на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено решение № 1552/07.05.2024 г. по гр. д. № 10457/2023г. на Районен съд - Варна, с което е уважен предявеният от Н. Х. Л. против С. В. Г. иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК и са определени, мерки за лични отношения на бабата Н. Л. с детето С. Т. С., както следва: за 6-месечен период от влизане в сила на решението: всяка първа неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 12,00 часа в дома на бабата по бащина линия, в присъствието на майката на детето С. В. Г., която следва да води детето в дома на неговата баба; след изтичане на горния 6-месечен период: всяка първа неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 12,00 часа в дома на бабата по бащина линия, в присъствието на лелята на детето по бащина линия С. И. С., която следва да взима от и връща детето в дома на неговата майка С. В. Г.. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпроса: „Допустимо ли е при осъществяване на лични отношения между детето и бабата съдът да указва присъствието на лица извън тези по чл.128 от СК за сметка и вместо родителя и без да се отчита неговата воля?“. Сочи се, основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, с твърдения, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2- ро ГПК – недопустимост на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата Н. Х. Л. е подала писмен отговор, в който излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. Въззивният съд е приел за установено, че ответницата С. В. Г. е майка на малолетното дете С. Т. С., родено на 07.10.2015 г. / бащата на детето Т. С. е починал на 16.03.2016 г./, а ищцата Н. Х. Л. е баба по бащина линия на детето. Детето се отглежда и възпитава от майката. От събраните гласни доказателства е установено, че ищцата е виждала детето до навършване на двегодишна възраст от последното, като от тогава и до момента не е имала контакт с детето. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че в интерес на детето С. Т. С. е да поддържа лични отношения със своята баба по бащина линия, и че определеният режим на лични отношения веднъж месечно за по два часа, първо в присъствие /и активна подкрепа/ на майката, а за след изтичане на тези шест месеца от влизане в сила на решението в присъствие на лелята по бащина линия, е напълно обоснован, съобразен е с данните от доклада на ДСП и с гласните доказателства, като съответства и на препоръките на вещото лице по изслушаната пред въззивната инстанция съдебно- психологическа експертиза. Прието е, че след смъртта на бащата на детето, до навършване на двегодишна възраст от последното, бабата Н. Л. е продължила да идва в дома на семейството в [населено място] и да се вижда със своя внук, но след този момент контактът е бил преустановен. Установено е от заключението на съдебно- психологическата експертиза, че към настоящия момент между бабата и детето е налице т.нар. емоционална неутралност /дистанция/ – детето не изпитва силни чувства /нито положителни, нито отрицателни/ към баба си, тъй като между тях липсват споделени преживявания. Според заключението актуалната дистанцията в отношенията на детето от баба му можела да се обясни едновременно с: дълга раздяла и липса на всякаква комуникация; ранна възраст на раздялата /в момент, когато С. е бил твърде малък/; неутрално отношение към роднините по бащина линия от страна на майката /тя не е говорила на детето за баба му и не е стимулирала общуването с нея/. Според съдебно- психологическата експертиза за детето С. щяло бъде полезно преодоляването на емоционалната му неутралност спрямо бабата по бащина линия, защото това можело да му създаде усещане за приемственост и подкрепа и от други близки и да донесе удовлетворение на двете страни. В противен случай, ако статуквото на отношенията не се подобряло /с препоръчания от експерта подход/, с времето С. щял започне напълно да игнорира баба си и леля си, а с това реално и всичките си роднини по линия на бащата, предвид смъртта на последния още в най-ранна възраст на детето. Позовавайки се на заключенията на КСПсЕ пред ВРС и на СПсЕ пред ВОС, въззивният съд е достигнал до извод за липса на данни и доказателства ищцата да представлява опасност за своя внук или че общуването между двамата би причинило вреда на детето. Посочено е, че действително предвид заболяванията на бабата /претърпян инсулт и лека деменция/ тя не е в състояние да полага сама пълноценни грижи за детето, но е прието, че от една страна тя може да бъде подпомагана в този процес както от майката в началото /в този смисъл била препоръката на съдебния психолог пред ВОС: контактът между С. и баба му да се поведе тактично, ненатрапчиво, с уважение към чувствата и на двамата, както и изрично в началото в присъствието на майката/, така и от лелята /сестра на бащата, живееща в едно домакинство с бабата и грижеща се за нея/ впоследствие, с която от социалния доклад и гласните доказателства се установило, че детето все пак поддържа някакъв контакт чрез „Вайбър“. Прието е, че към момента на постановяване на решението с оглед възрастта на детето С. и при непродължително време на контакт с бабата /веднъж месечно от 2 часа/, възрастта му не предполага завишено като интензитет обгрижване, каквото би било необходимо при по- малко дете. С оглед установения продължителен период без общуване на ищцата с нейния внук, липсваща емоционална връзка и налична неутралност между тях и установените проблеми от здравословен характер при бабата, въззивният съд е приел, че оплакванията на ищцата във въззивната й жалба за „крайно ограничен“ режим на лични контакти са неоснователни. Отхвърлен е и доводът във въззивната жалба на ответницата за липса на „плавност“ в избрания режим на лични контакти. Посочено е, че той включва период от половин година в присъствие на майката, като най-силно доверено лице, след което самостоятелно общуване за същото време, но в присъствие на лелята по бащина линия, с която според гласните доказателства, данните от социалния доклад и от твърдения в отговора на исковата молба детето поддържа базисно познанство и контакти. Отхвърлено е възражението на ответницата срещу включването на лелята във втория период, при липса на твърдения и доказателства от това да следват негативи за детето. Според съда тя така или иначе живеела в дома на бабата и се грижела за майка си /бабата на детето/ и поради което логично би присъствала при всяко посещение на С. в дома на баба му и в самото начало. Липсвала забрана, лицето, което подпомага бабата и дядото в ежедневието, също да присъства на времето на общуване с внука им, когато това би било полезно за самата комуникация, какъвто бил настоящия случай. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – недопустимост на въззивното решение. Съгласно постоянната практика на ВКС недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Така недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран – например, когато решението е постановено след оттегляне или отказ от иска; когато въззивната инстанция е постановила решение по същество, макар че жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. В случая при служебна проверка не се установява да е допуснато подобно нарушение от въззивния състав. Доводът за липса на правен интерес от предявяване на иска по чл. 128, ал. 1 от СК е привързан към твърденията на касатора за липса на доказателства за възпрепятстване на личния контакт между бабата и детето от страна на майката. Налице трайна и безпротиворечива практика, съгласно която с разпоредбата на чл. 128 СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено условие е това да е в интерес на детето. Съдът следва да определи мерки за лични отношения между бабата и дядото и детето, за да не бъдат прекъсвани родовите отношения, ако това е в интерес на детето. Такъв е смисълът на нормата на чл. 128, ал. 1 СК, зачитаща обичайните традиционни отношения в българското семейство. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК не изисква за определяне на режим на лични отношение между баба и внук наличие на отрицателна предпоставка - да се пречи /възпрепятства/ на поддържането им /в т. см.: определение № 1101/06.11.2013 г. по гр.д. № 4852/2013 г. на ВКС, III г.о., в което е проведено разграничение между действащата норма и отменената норма – чл. 70, ал. 2 СК (отм.); определение № 1609/03.04.2024 г. по гр.д. № 3245/2023 г. на ВКС, IV г.о./. По поставения въпрос не се разкрива соченото специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. При заявено позоваване на това основание касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулирания въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и касаторът да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същия да бъдат разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая касаторът се позовава бланкетно на основанието по т.3 и не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения във връзка с приложението на разпоредбата на чл.128 СК. Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решението. Нормата на чл. 128 СК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба при определяне на мерките за лични отношения между прародители и техен внук, съд прилага съответно чл. 59 ал. 8, според който при необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението като: 1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице; 2. осъществяване на личните отношения на определено място; 3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава. Съдът не е ограничен да посочи конкретно лице, когато: има доказана необходимост от такова решение /напр. заболяване на бабата, което налага постоянна помощ от лелята/; лицето е подходящо и няма риск за детето; а присъствието на родителя не е задължително. При иск по чл. 128 ал.1 СК съдът сам определя условията за упражняване на правото на лични отношения, когато това е в интерес на детето. В този смисъл волята на родителя има значение, но не е решаваща. В практиката на ВКС е разяснено, че отношенията между внуците и техните прародители са самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзките между дете и родители, скрепени със законово определени правни последици. В производство по чл. 128, ал. 1 СК съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките на лични отношения по чл. 128 СК не са посочени конкретно, но са подобни на тези, които се определят между родители и деца по чл. 59, ал. 4 СК, като не е задължително да бъдат идентични с мерките за лични отношения на родителя, комуто не е поверено детето. Мерките винаги трябва да са конкретни и така съответни, че да са рамка за правилното развитие на детето и добрите взаимоотношения с прародителя. За интереса на детето от определяне на мерки за лични отношения с дядото и бабата, в производство по чл. 128 СК, съдът изхожда от целия комплекс от обстоятелства на конкретния случай, вземайки за база предпоставките по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., в светлината на проблематиката, за да постигне по възможност най-адекватното решение. Целта на цитираните законови разпоредби е да позволяват широк обхват на съдебно произнасяне и оптимално съобразяване с всеки детайл от фактическата обстановка. Добрите отношения, лични контакти на внуците с бабата и дядото, следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителите, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В същото време, режимът на лични отношения трябва да е така предписан, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, както и несъответното ограничаване на времето и възможностите за лични контакти на децата с родителите им. При осъществяване на личните отношения с внуците, бабата и дядото не трябва да се нарушават режима на отглеждане, почивка, здравето, и спокойствието на децата. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. Обжалваното решение е постановено в съответствие с даденото разрешение. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост; изходил е от спецификите по казуса – възрастта на детето; неговото емоционално състояние; здравословното състояние на неговата баба, пречеща й тя да бъде активната страна при иницииране на личните отношения между тях; преустановените контакти между последната и майката на детето. Отчел е интереса на детето да общува с пълния кръг от най-близки роднини, необходимо му за да получи приемане и подкрепа; да придобие опит и знания в различни житейски ситуации; да изгради чувство на родова принадлежност и семейни традиции. При постановяване на решението съдът е отчел и липсата на изградена положителна и стабилна връзка между страните по делото, и начина по който това се отразява на детето. Постановените от съда мерки по реда на чл. 128, ал. 1 СК са съобразени и с констатираната от СПсЕ емоционална неутралност между детето и неговата баба. В този смисъл предписанията на съда по чл. 59, ал. 8 от СК са съобразени и насочени към преодоляването й. Същите са насочени към създаване на усещане на сигурност на детето, което в първите шест месеца следва да бъде водено и вземано от майката. Определеният постъпателен режим, между детето и неговата баба, ще даде възможност за изграждане на връзка между тях и свободно общуване. Участието на лелята на детето, след изтичане на горния 6-месечен период, е предписано от съда доколкото доказателствата показват, че бабата не е в състояние да поеме грижите сама, поради заболяване, и че за детето е по-безопасно и уредбата с това трето лице ще служи на неговия интерес. Установено е, че лелята се грижи за бабата на детето и е преценено, че тя е най-подходящото лице за придружител и би гарантирала спокойствието и безопасността му, при липса на данни и доказателства, че тя или комуникацията й с детето представляват заплаха за неговото психическо здраве и развитие. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 600 лв. съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото писмени доказателства /фактура № 313/24.04.2025 г. и потвърждение за получен банков превод от 24.04.2025 г./ за платено такова в посочения размер. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение