Определение № 156 от 23.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 576/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. Ц. А., чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 14 от 12.01.2021 г. по в.ч.т.д. № 418/2020 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение, постановено в открито съдебно заседание от 02.11.2020 г. по т.д. № 162/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК на производството по предявените от частната жалбоподателка против Застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, до приключване на досъдебно производство № 273/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – П.. В частната касационна жалба се излагат доводи, че определението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, незаконосъобразност и необоснованост, и се моли за отмяната му. Поддържа се, че в противоречие с установената съдебна практика въззивният съд е приел образуваното досъдебно производство като основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – в случая престъплението не е въведено като елемент от фактическия състав на деликта, поради което и не е необходимо изследване на въпросите относно съставомерността на деянието, а всички останали елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане могат да бъдат установени със способите на гражданския процес. Според жалбоподателя, по делото са налице достатъчно данни, за да се установи извършването на деликта и да бъдат поправени последиците от него, като изходът по спора не зависи от реализирането на наказателната отговорност на причинителя на вредата, поради което спирането на делото ще накърни правото на пострадалата за бързо уреждане на претенцията й. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните процесуалноправни въпроси, разрешени според жалбоподателката в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., определение № 450 от 06.11.2020 г. по ч.т.д. № 1446/2020 г. на ВКС, II т.о. и определение № 733 от 11.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6790/2013 г. на ВКС, IV г.о., а именно: 1. Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?; 2. Основание за спиране на гражданското производство по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ли е образуваното наказателно дело срещу водача, чиято отговорност е застрахована, в досъдебна фаза?; 3. Винаги ли при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и наказателно производство в досъдебна фаза срещу лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована, гражданското дело следва да бъде спряно или само ако бъдат установени престъпни обстоятелства, които не е възможно да бъдат установени със средствата на ГПК?; 4. Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебна фаза? и 5. Необходимо ли е за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес? В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба – Застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, чрез процесуални пълномощници, в който са изложени съображения, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Изтъква се, че по делото са налице достатъчно доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, с оглед на което са налице всички предпоставки за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е съобразил, че производството по т.д. № 162/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е било образувано по искова молба на ищцата срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени й неимуществени вреди вследствие смъртта на Л. Ц. А., неин брат, настъпила при ПТП на 23.12.2018 г., при твърдяна отговорност на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Т.“, с ДК [рег.номер на МПС] – П. Б. Ч.. Отчел е, че с отговора на исковата молба ответникът е отрекъл наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността му, поради липса на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Т.“, с ДК [рег.номер на МПС], доколкото вината за причиняване смъртта на пострадалия е на лицето, управлявало лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК [рег.номер на МПС], чиято отговорност е застрахована от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, а при установяване на виновното поведение и на водача на лек автомобил „Фолксваген Т.“ за смъртта на пострадалия се твърди, че същата е причинена с решаващо участие на лицето, управлявало лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“. От приложените по делото постановления от 27.06.2019 г. и 28.06.2019 г. на старши разследващ полицай в Отдел „Разследване“ при ОД на МВР П., съставът на въззивния съд е заключил, че по досъдебно производство № 273/2018 г. на Окръжна прокуратура – П. са привлечени като обвиняеми: 1. П. Б. Ч. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК във връзка с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 23.12.2018 г. към 17:50 часа при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Т.“, с ДК [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани със Закона за движението по пътищата, посочени в постановлението, и причинил по непредпазливост смъртта на падналия в пътната му лента от насрещно движещо се пътно превозно средство – конски впряг, Л. Ц. А.; и 2. И. С. Т. за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6, б. „б“, предл. първо, във връзка с ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 23.12.2018 г. към 17:50 часа при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в постановлението, допуснал пътнотранспортно произшествие в лентата си на движение, блъскайки отзад преднодвижещ се конски впряг с каруца и причинил по непредпазливост смъртта на Л. Ц. А., като след извършване на деянието деецът избягал от местопроизшествието. Посочил е, че по делото са проведени четири съдебни заседания, като са разпитани свидетели на ПТП – бащата на починалия, водачът на лекия автомобил „Фолксваген Т.“, водачът на друг автомобил, присъствал на местопроизшествието непосредствено след ПТП, чиито показания дават информация за механизма на ПТП и участието на двата автомобила във вредоносното деяние. При тези данни за предмета на производството по т. д. № 162/2019 г. на Окръжен съд – Плевен и образуваното във връзка с пътнотранспортното произшествие, при което е настъпила смъртта на Л. Ц. А., досъдебно производство № 273/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – П., по което са привлечени като обвиняеми водачите на двата леки автомобила, въззивният съдебен състав е приел, че, за да бъде спряно производството по гражданско дело на соченото основание, е необходимо пред съда да са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора и да не е възможно същите да бъдат установени в рамките на исковото производство, като спирането не е обусловено от наличието на вече предприето наказателно преследване относно разкритите по делото престъпни обстоятелства. Спирането в този случай се налага, защото за разлика от другите преюдициални правоотношения, които могат да бъдат установени от гражданския съд инцидентно по повод на иска, за който са от значение, извън хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление и произнасянето на наказателния съд в тази насока на основание чл. 300 ГПК има задължителен характер за него относно това, дали е извършено деянието, противоправно ли е същото и има ли вина деецът. Изхождайки от тези съображения, съставът на въззивния съд, е преценил, че в настоящия казус се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт и по делото са събрани гласни доказателства за механизма на деликта, който разкрива признаците на транспортно престъпление с причинена смърт. Предвид идентичността на обективните и субективните признаци от състава на това престъпление с елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл. 45 ЗЗД, присъдата на наказателния съд ще бъде задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. Тъй като отговорността на застрахователя по валидно застрахователно правоотношение е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахованото лице, следва да се установи, че именно последното е извършило виновно вредоносното противоправно деяние, а в конкретния казус механизмът на ПТП сочи участие на две лица в деянието, причинило вредоносния резултат, управлявали различни моторни превозни средства, застраховани при двама различни застрахователи и съответно в досъдебното производство за извършване на деянието са привлечени като обвиняеми две лица. Решаващият състав е счел, че установяването на извършителя и неговата вина е от преюдициално значение за отговорността на застрахователя по предявения иск, а фактът на престъплението не може да бъде установен от гражданския съд, при което изходът на гражданския спор, с който е сезиран Окръжен съд – Плевен, е обусловен от констатациите на наказателния съд за извършено от делинквента престъпление. По тези съображения е прието, че в случая предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК са налице. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, по следните причини: Първият поставен в изложението по чл.284 ал.3 ГПК процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната от частната жалбоподателка съдебна практика, тъй като сочените като необсъдени доводи на страната не са в състояние да променят обжалвания резултат по делото. Останалите формулирани въпроси най-общо се отнасят до възможността исковото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК в случай, че срещу водача – делинквент, чиято отговорност е застрахована от ответното застрахователно дружество, е образувано досъдебно наказателно производство; и какви са условията за това. По тези въпроси е налице актуална и многобройна практика на ВКС, ТК, споделяна от настоящия съдебен състав /вж. определенията по: ч.т.д.№ 852/2019 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1611/2019 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1735/2019 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 428/2020 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 302/2020 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1567/2020 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 1705/2020 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 1520/2020 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1457/2020 г. на І т.о., ч.т.д.№ 213/2021 г. на ІІ т.о./, на която обжалваното определение изцяло съответства. На съда са служебно известни и определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в които е отречено правомощието на съда да спре исковото производство на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на досъдебното, когато в последното водачът – делинквент не е бил привлечен като обвиняем /вж. определенията по ч.т.д.№ 468/2020 г. и ч.т.д.№ 1303/2020 г., двете на І т.о./, но настоящата хипотеза не е такава. Определението на ВКС, ТК, на което частният жалбоподател в случая се позовава, е инцидентно и се намира в противоречие с изброените по-горе, формиращи трайното становище на съставите на ТК на ВКС по релевантния процесуалноправен въпрос. Второто посочено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение на ВКС не кореспондира на фактическата обстановка по настоящия казус /касае образуване на прокурорска преписка по сигнал на една от страните по делото/, поради което не може да се приеме, че въззивното определение на Великотърновския апелативен съд му противоречи. С оглед изложеното се налага изводът, че липсват допълнителните селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение