Определение № 493 от 04.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 512/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Ц. А., подадена от пълномощникът й – адв.Я. Д. против решение №2883 от 07.12.2018 г. по гр.д. № 4296/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №3045 от 15.05.2018г. по гр.д. 8201/17г. на СГС, с което е уважен предявеният от Д. А. против ЗАД „ Армеец” АД, [населено място] иск по чл.432 КЗ за разликата над 16 000лв. до 30 000лв., в същата част по същество същият е отхвърлен, както и в частта по присъдените разноски. Ответникът по касация- ЗАД „ Армеец” АД, [населено място] е на становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът А., чрез пълномощника си, е поставила въпроса - „ Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер / чл.52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди”. Този въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с лаконичните мотиви на състава, изброяващи установеното по спора, което следвало да се вземе предвид без обосноваване на размера, съобразно задължителната за него тълкувателна практика. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението в разглежданата част до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №4/68г., според което справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят, САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- високия интензитет на търпяните болки и страдания, възрастта и активният живот на пострадалата, възпрепятстван от травматичните увреждания, а вместо това е изброил установените по спора факти, без да ги свърже с определените от ППВС № 4 /68г.критерии, без да обоснове приложимостта им към конкретния случай, при съществено намаляване на присъденото от първата инстанция обезщетение, без да посочва причините за това, изразени в допуснати незаконосъобразности при определянето му от страна на първостепенния съд. Тези мотиви довели до определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват.Или, след като в случая е дадено различно, спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната част. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, касаторът А. е освободена от заплащането на държавна такса. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение