Определение № 2335 от 27.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1307/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „И. 87“ ЕООД срещу решение № 753 от 08.02.2024г. по в.гр.д.№ 3160/2023г. на Софийски градски съд. Предмет на производството са обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „Софийски имоти“ ЕАД поради изтекла погасителна давност сумите: по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 37074/2014г. на СРС - 11 769.95лв. главница, заедно с лихва от 26.03.2022г. и 7 589.54лв. изтекли лихви за периода 19.11.2015г. - 25.03.2022г.; по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 26891/2015г. на СРС - 2 165.27лв. главница, ведно с лихва от 26.03.2022г. и 1 396.21лв. - изтекли лихви за периода 19.11.2015г. до 25.03.2022г. Съставът на ВКС счита, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК: Обективно съединените искове за недължимост на сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 26891/2015г. на СРС са с цена под допустимия размер за подлежащите на обжалване пред ВКС граждански дела. Обективно съединените искове за недължимост на сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 37074/2014г. на СРС имат за свой източник сделка, която е търговска. Изпълнителният лист е издаден (видно от заявлението по приложеното частно гражданско дело) за задължения на търговското дружество „И. 87“ ЕООД за наемни вноски за периода м.октомври 2013г. до 07.05.2014г. по договор за наем от 2008г. и Анекс от 06.10.2011г. за ползване на недвижим имот, находящ се в [населено място] с площ от 5 600 кв.м. - публична общинска собственост, която сделка очевидно е свързана с упражняваното от търговеца занятие. На основание чл.287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни по спора. По тези съображения решението по исковете за установяване недължимост на вземанията по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 26891/2015г. на СРС, е постановено по търговско дело с цена на исковете под 20 000лв., което обуславя недопустимостта и то да бъде предмет на касационно обжалване. Касационната жалба като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски на насрещната страна не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.