Определение № 318 от 19.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3748/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 96167 / 26.08.2013 год. на А. К. и М. К. чрез адв. Е. М. Б. – САК срещу въззивно Решение от 02.07.2013 година по гр. възз. д. Nо 5951/2012 год. на Софийския градски съд по допускане на делбата на жилищния имот в [населено място] С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по чл. 344 ал.1 ГПК с която е допусната съдебна делба на имот – жилищна сграда от къща близнак, ведно с ½ идеална част от дворно място УПИ VIII-174 кв. 27а м.“Х. Д.“ [населено място] с площ от 623 кв.м. между Т. И. А., Н. И. Ч./ дъщери наследници по закон на И. Д. К. - поч.2008 год. / и А. Д. К. и М. Г. К. при посочените права. За да допусне делбата на спорния недвижим имот, въззивният съд е приел, че ответниците по иска А. К. и М. К. не са придобили на основание изтекла в тях полза придобивна давност спорната 1/6 идеална част от имот, права останали като наследство на И. Д. К. - син на общите наследодатели. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 69 ЗС, на съществени процесуални правила и е необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С представеното по делото изложение, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, презумпцията на чл. 69 ЗС е приложена неправилно по отношение на М. К., която не е наследник на покойния Д. К. и решението на въззивния съд по този въпрос е в противоречие на задължителната съдебна практика на ВКС - ТР 1/06.08.2012 год.ОСГК на ВКС. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1. необходимо ли е когато двама съпрузи са установили владение върху един недвижим имот, който е собственост на други двама съпрузи в режим на СИО, след смъртта на единия от тях, когато само единият съпруг –владелец е наследник по закон, и двамата съпрузи владеещи недвижимия имот да извършват действия, с които да афишират пред останалите наследници по закон намерението си да своят имота или е достатъчно да продължат владението като отблъскват претенциите на останалите? 2. за значението на извършена от владеещите съпрузи сделка покупко-продажба на идеални части от спорния недвижим имот и демонстрираното намерение за своене на целия имот от тях- единият като наследник, а другия само като владелец, с довод че отговорът на тези въпроси е важен за развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- Т. А. и Н. Ч. – чрез адв.А. П. АК Х., се оспорват посочените основания за допускане на касационното обжалване, респ. релевираните основания за отмяна, претендират се разноски по делото. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск, настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима. След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията, визирани в закона за допускане на касационното обжалване на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. С ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС се прие, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита оборена. Прието е, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, съсобственикът който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност като основание за изключителна собственост на недвижим имот, при спор за собственост следва да докаже онези действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Изложените от касатора и защитата му доводи за „неправилността на въззивното решение поради нарушение на материалния закон по приложение на чл. 69 ЗС и противоречие с разясненията на ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС не могат приети. Данните по делото сочат на различна фактическа обстановка. Р. възражение за придобивна давност на спорните 1/6 идеална част е за времето от 1977 година / отговора по чл. 131 ГПК/ .Към посочения момент няма открито наследство след като бащата / собственик на имота/ Д. К. умира през 1991 година. Именно от този момент е налице съсобственост по отношение на делбения имот и от този момент би могло да се разсъждава за развилите се отношения между съсобствениците. С разясненията на посоченото тълкувателно решение ясно е посочено в каква насока следва да се ценят установените факти във всеки конкретен случай, свързани с отношенията между съсобствениците. Постановено от въззивния съд съдебно решение е в насока, съобразна с задължителна съдебна практика. Поставеният въпрос за значението на извършена разпоредителна сделка на идеални части от страна на един от съсобствениците на сънаследствен недвижим имот на друг от съсобствениците винаги и еднозначно е зачитан като юридически факт, по силата на който разпоредената идеална част, до момента на сделката е част от патримониума на титуляра на правото на собственост дори и да е владяна от лицето, комуто е прехвърлена в последствие чрез сделката. Колкото до последиците на осъществено владение на останалата идеална част, с титуляр друг от съсобствениците, то насоката на преценката за евентуалното придобиване по давност е изяснена именно с цитираното тълкувателно решение, което е приложено от решаващия състав в смисъла, даден с тълкуването на общото събрание на ВКС. По искането на ответника по касация за разноски: искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба и при изхода на касационното производство - недопускане на касационното обжалване, искането е основателно. С оглед на представените писмени доказателства разноските са доказани в размер на сумата 1000 лв. / хиляда лева/ и следва да бъдат присъдени именно за тази сума. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 81 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия