Определение № 494 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 425/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД против решение № 100/28.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 145/2021 г. от състав на Окръжен съд – Шумен. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че според Закона за енергетиката, източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД. Прието е, че от правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено определено количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, като при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. По делото обаче не се установява с категоричност, че описаното в КП от 08.10.2018 г. СТИ отчита ел. енергия, доставяна именно до имота на въззиваемия, предвид факта, че макар и на едни и същи клиентски и абонатен номер, проверката е извършена за СТИ с фабричен номер ......, на адрес: [населено място], [улица] като жалбоподателя твърди, че то е монтирано към имота на ищеца с протокол за монтаж № .... от 12.11.2014 г., в който обаче е посочено, че е извършен монтаж на електромер с фабричен номер........, на адрес: [населено място], [улица], а въззиваемият възразява и от показанията на свидетелите се установява, че имотът му се намира на адрес [населено място], [улица]. На следващо място, не се доказва датата на извършване на препараметризацията, тъй като установената от вещите лица е определяема според датата и часа на устройството, посредством което е осъществена софтуерна намеса в СТИ. Не се доказва и, че препараметризацията се дължи на въздействие върху СТИ от страна на въззиваемия. Не се установи по безспорен начин и какви са били показанията на скрития регистър при първоначалния монтаж на процесното СТИ, както и от коя дата е започнал записът в скрития регистър и през кои периоди от време е преминала отчетената от него ел. Енергия. Съдът е посочил, че липсата на конкретен момент, от който е започнало неточното отчитане обаче води до невъзможност да се определи реално доставената електрическа енергия за минал период и в този смисъл извършените от крайния снабдител корекции се явяват произволни, като това обстоятелство води до непозволен от закона резултат – доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа енергия, т.е. до неоснователно обогатяване. В случай, че констатираното натрупване се дължи на софтуерна неправомерна манипулация, както твърди ответникът, не се установява кога е настъпил този факт. Прието е, че не е доказано, че посоченото за заплащане от ищеца количество електроенергия във фактурата е реално консумирано точно в периода 09.10.2017 г. – 08.10.2018 г.. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се правен въпрос относно задължението на съда да вземе предвид всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и събраните в тази насока доказателства. Обосновката на този въпрос, във връзка с твърдение за наличие на противоречие с практиката на ВКС, която безспорно дава положителен отговор на този въпрос е, че съдът не е обсъдил и взел предвид приетите по делото заключения на съдебните експертизи. Съдът не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, доколкото е обсъдил приетите по делото експертизи, но изводите му за основателност на иска се основават на съвкупната преценка както на експертизите, така и на останалите по делото доказателства и доводи на страните, в каквато насока също е налице практика на ВКС, съобразена от въззивния съд. По въпроса относно приложението на разпоредбата на чл.183 ЗЗД при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, доколкото именно на това основание се е произнесъл съда, но приемайки, че и на това основание сумите не се дължат. Съдът не е отрекъл възможността пълното доказване да се извърши чрез косвени доказателства, но е приел, че същото не е осъществено, поради което не е налице соченото касационно основание по този правен въпрос. Твърденията в тази насока, както и по последния правен въпрос, касаторът обосновава с изводи относно фактите, различни от възприетите от съда, но неотнасящи се до съществените фактически изводи, касаещи различията в номерата на електромерите, монтиран и проверен, както и в адресите, на които са монтирани устройствата и този на ищеца по делото. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на обжалването. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските за това производство, в размер на 400 лева. Водим от горното, състав на ВКС