Определение № 343 от 15.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 316/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по съвместна частна касационна жалба на Р. Д. Г. и Г. П. Г., двамата от [населено място], против определение № 673 от 30.09.2022 г. по в. ч. гр. д. № 523/2022 г. на Хасковски окръжен съд, потвърждаващо определение № 909 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 811/2021 г. на Хасковски районен съд, с което е отказано освобождаване на частните касатори (ищци в производството) от заплащане на дължимите от тях разноски за вещо лице в размер на сумата 500 лв. Частните касатори молят за отмяна на обжалвания акт като неправилен. Изразяват несъгласие с извода на въззивната инстанция, че са във възможност на заплатят депозита за допуснатата по делото експертиза. Според тях, този извод е направен, без да е съобразен фактът, че са длъжници по процесния договор за кредит и по изпълнителни дела и без да е отчетен ръстът на инфлацията и несигурната политическа обстановка в страната. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта, а също и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по въпросите: „ 1. Необходимо ли е при извършване на съпоставка и съобразяване между доходите на лицето и дължимата държавна такса съдът да има предвид имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото; 2. Следва ли съдът да се произнесе по всички наведени аргументи; 3. Съдът трябва ли да разгледа и други обстоятелства, имащи значение относно възможността за заплащането на държавната такса“. В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК частните касатори се позовават на следната съдебна практика: определение № 577 от 15.09.2014 г. по ч. т. д. № 176/2014 г. на ІІ т. о. (за първия въпрос); решение № 411 от 278.10.2011 г. по гр. д. № 18572/2010 г. на ІV г. о. и др. (за втория въпрос); и определение № 206 от 17.05.20134 г. по ч. гр. д. № 2434/2013 г. на ІІ г. о. (за третия въпрос). Ответникът по частната касационна жалба – „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място] – не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е приел, че отказът на първата инстанция да освободи ищците от заплащане на разноски по делото в размер на определеното възнаграждение 500 лв. за вещо лице е правилен. Споделил е извода, че с оглед данните от декларациите по чл. 83, ал. 2 ГПК, сочещи на месечни доходи на всеки от двамата ищци над минималната работна заплата за страната и на притежавани от тях жилище, вила и лек автомобил, както и предвид факта, че същите са освободени частично от заплащане на държавна такса, поемането на разноските за допуснатата счетоводна експертиза е във възможностите им. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, формулираните от частните касатори въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на делото по смисъла на задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са поставени абстрактно, без да са отнесени към конкретния случай (два от тях касаят освобождаване от държавна такса, а не от разноски). В действителност, въпросите обективират несъгласието на страните с извода на съда, че не са налице предпоставките за освобождаването им от разноски, т. е. касаят правилността на определението, която обаче е предмет на самия касационен контрол, а не основание за допускането му. Отделно от това, не може да се счете, че така поставените въпроси са разрешени в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС. Именно в съответствие с практиката на касационната инстанция, в т. ч. и разясненията в т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е преценил възможностите на двамата ищци да заплатят депозита за експертизата, като е съобразил всички установени по делото обстоятелства и доводи на страните, имащи значение за тази преценка. На второ място, касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното определение. Очевидно неправилно би било съдебното определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, частните касатори са аргументирали поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, отъждествявайки твърдяната от тях очевидна неправилност с неправилността на въззивното определение, с оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост, които обаче не покриват критериите за „очевидност“, изведени в практиката на ВКС. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение