Определение № 176 от 20.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1530/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез юрисконсулт С. Л. касационна жалба на ищеца Застрахователна компания „Лев инс“ АД, [населено място], срещу решение № 163 от 22.04.2024г. по възз.т.д. № 83/2024г. на Апелативен съд - Пловдив. С него е потвърдено в обжалваната от ищеца част решение № 434/14.11.2023г. по т.д.№ 734/2022г. на ОС - Пловдив, с която е отхвърлен предявеният регресен иск, с правно основание чл.274, ал.2 КЗ/отм./, за размера над 177 618.40лв. до 243 741.65лв. или за сумата 66 123.25лв. - заплатената законна лихва за периода от 23.11.2015г.-31.10.2019г. върху обезщетението за неимуществени вреди от 140 000лв. и заплатената законна лихва за периода от 12.12.2014г. до 23.05.2015г. и за периода 23.11.2015г.-31.10.2019г. върху обезщетението за имуществени вреди от 22 923.13лв.

В касационната жалба е релевирано основанието за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1 ГПК – материална незаконосъобразност. Касаторът намира, че въззивното решение противоречи на чл.223, ал.2 и чл.227, т.2 КЗ/отм./ Поддържа, че лихвите за забава, за които отговаря застрахованият, се включват в застрахователното обезщетение и, като единно субективно право, представлява главното парично задължение в производството по иска. Искането е за отмяна на въззивното решение и за уважаване на иска в пълния предявен размер. Претендира за присъждане на направените разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.1 т.3 ГПК са формулирани следните правни въпроси, отговорите на които според касатора са от значение за точното прилагане на материалния закон, тъй като целят въвеждане на правна яснота по въпроси, по които ВКС не се е произнасял:

1. Лихвата за забавено плащане може ли да е част от претендираната сума по предявен регресен иск от застрахователя срещу делинквента по чл.274, ал.2 КЗ/отм./?

2. При предявен регресен иск с правно основание чл.274, ал.2 КЗ/отм./ срещу делинквента и в случай, че последният е участвал като трето лице помагач в производството срещу застрахователя, образувано от увреденото лице по чл.226 КЗ/отм./, може ли подпомагащата страна да признае иска, като предприеме действия по изплащане на обезщетение на пострадалото лице?

3. При настъпило застрахователно събитие по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят, изплатил на увреденото лице присъдените му главница, лихви и разноски, има ли право да претендира заплатените лихви и разноски от застрахования-делинквент, в случай на установено регресно основание, регламентирано от закона?

Въведено е и основанието за допускане на ксационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - „очевидна неправилност“.

В подадения чрез адв.М. Т. от АК - Пловдив писмен отговор ответникът Г. Й. П. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложените договор за правна помощ и пълномощно.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд, т.д.№ 734/2022г. на ОС - Пловдив, е образувано по предявения от ищцовото дружество против застрахования Г.П. регресен иск, с правно основание чл.274, ал.2 КЗ/отм./, за сума в общ размер 343 741.65лв., представляваща сбор от заплатените на 31.10.2019г. по образуваното от пострадалото лице срещу ищеца изпълнително производство обезщетения за неимуществени и неимуществени вреди и лихви за забава.

С първоинстанционното решение предявеният регресен иск е отхвърлен за претендираната заплатена от ищеца законна лихва върху обезщетенията за вреди за периода след 23.11.2015г., когато е предявен прекият иск против застрахователя с правно основание чл.226 КЗ/отм./. Позовавайки се на разпоредбата на чл.227, т.2 КЗ/отм./, първоинстанционният съд е приел, че регресният иск за лихвите за забава е основателен за периода от увреждането до предявяване на прекия иск, като няма данни преди това застрахователят да е бил уведомен. Посочил е, че плащането от застрахователя до този момент е по застрахователния договор, а начислените след това лихви за забава са обусловени от забавата на самия застраховател и не се включват в регресното право по чл.274, ал.2 КЗ/отм./. Тези изводи са споделени и доразвити от въззивната инстанция.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на него е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по всички поставени въпроси произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.

Въпроси № 1 и № 3 са твърде общо формулирани. Въззивният съд не е отрекъл, а е признал правото на застрахователя да претендира от застрахования заплатените лихви и разноски, в случай на установено регресно основание, регламентирано от закона. Ищецът не поставя въпрос, свързан с приложението на чл.227, т.2 КЗ/ отм./, конкретно дали в регресното право на застрахователя се включват начислените законни лихви върху заплатените обезщетения след датата на уведомяване на застрахователя, респективно след предявяване на прекия иск по чл.226 КЗ/отм./

Въпрос № 2 не е обусловил крайните изводи на въззивния съд. Видно от мотивите, неоснователността на предявения регресен иск против застрахования за начислените законни лихви върху заплатените обезщетения за вреди за периода след предяваване на прекия иск по чл.226 КЗ/отм./ не е изведена от отричането на възможността застрахованият, като подпомагащата страна на застрахователя в производството по чл.226 КЗ/отм./ да признае иска, като предприеме действия по изплащане на обезщетение на пострадалото лице.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че касаторът не е обосновал приложното поле на въведеното по поставените въпроси допълнително основание за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.4 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС.

Необосновано от касатора е и приложното поле на въведеното основание за директен достъп до касационно обжалване – очевидна неправилност. Изведено от съдебната практика на касационния съд, основанието „очевидна неправилност“ трябва да може да се установи пряко от мотивите на обжалвания въззивен акт. Очевидно неправилен е съдебният акт, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, приложена е несъществуваща или отменена норма или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност, поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въведените в случая доводи за обосноваване на „очевидна неправилност“ са тъждествени с основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Респективно, не са въведени никакви доводи за обосноваване на някое от проявленията на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, изведени от съдебната практика на касационния съд.

С оглед на изхода на спора на касатора не са дължими разноски. На ответника се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба, доказани с договора за правна помощ, в размер на 3500лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: