Определение № 533 от 21.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2831/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Евроинс„АД против решение № 1376/10.06.2019 г. по гр.д.№ 5069/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е частично отменено решение от 14.05.2018 г. по гр.д.№ 16 253/2016 г. на Софийски градски съд, в отхвърлителната му част и като е потвърдено, в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Л. К. Х. и И. Г. Х. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря, настъпила в причинна връзка с ПТП от 27.06.2016 г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил, в размер всекиму по 120 000 лева, е присъдил допълнително обезщетение до общия размер от 140 000 лева на всеки от ищците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.06.2016 г. до окончателното им изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Намира, че неправилно от събраните доказателства съдът е приел за необосновано възражението му за липса на виновно и противоправно поведение на водача на превозното средство, причинило ПТП и настъпването на вредите в резултат на случайно събитие. Страната намира съобразими в тази насока доказателствата, събрани в образуваното досъдебно производство, доколкото същото е прекратено с извода за „случайно събитие„. Оспорва правилността на извода, че за съответното налягане на въздуха в гумите по време на път и поддържането им в номиналните им стойности отговаря водача на автомобила, вместо лицето извършило технически преглед и потвърдило изправността на гумите, предходно на потеглянето на автомобила. Страната оспорва и извода на съда за липса на съпричиняване от страна на пострадалата. В тази връзка и предвид релевантността на обстоятелството бил ли е изобщо оборудван автомобила с обезопасителни колани, касаторът твърди съществено процесуално нарушение на съда, поради недопуснато му доказателствено искане - автотехническа експертиза с такъв предмет. От друга страна касаторът намира, че заключението на експертите от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертизи, по въпроса би ли настъпил летален изход за пострадалата и при надлежно поставен предпазен колан, е произволно, не почива на обективни данни, а на предположения каква би била траекторията на тялото и увредите от действието на инерционните сили. Липсва нужната категоричност в отговора на вещите лица, за съдържанието на търпимите увреди и при поставен предпазен колан. При това, според касатора, съдът е следвало да отчете съпричиняване предвид факта, че пострадалата сама е заявила желание да пътува в товарен автомобил, който не е предназначен за пътуване на пътници и не е оборудван с предпазни колани, с което сама се е поставила в риск. И в тази връзка касаторът се основава на показания, събрани в хода на досъдебното наказателно производство. Поддържа се и довод за нарушение на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК – несъобразяване на решението с всички събрани доказателства, доводите и възраженията на ответника и немотивирането му в съответствие със същите, доколкото не е изследвано поведението на водача на товарния автомобил, нито е обсъдено възражението, че пръсването на гумата не е резултат от състоянието и свойствата на вещта, нито от поведението на водача, а от стоящи извън неговата воля и поведение фактори, които същият нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди. Необоснован, според касатора, е и размера на присъдените обезщетения, като крайно завишени, вкл. изводът на съда за установена дълбока духовна връзка между ищците и пострадалата, въз основа единствено на показанията на семейна приятелка – св. Б.. Ответните страни – Л. Х. и И. Х. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулирани правни въпроси и необоснован допълнителен селективен критерий, с подробни съображения. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първоинстанцнионния съд, със следните решаващи мотиви, въз основа на допусната повторна автотетехническа експертиза досежно причината за разслояване на предната лява гума на предизвикалия ПТП товарен автомобил, което се твърди и пряката причина за отклоняване в траекторията му на движение и предизвикване на сблъсъка: Обект на застраховане по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите е отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС, които са резултат от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, свойства, неизправност, отговорност за което носи собственикът на вещта / чл. 45, чл.49 и чл.50 ЗЗД /. Д о р и да се приеме, че единствена причина за процесното ПТП е спукването на гумата на товарния автомобил, ответникът носи отговорност за причинените вреди и при липса на вина на водача на МПС. В конкретния случай, обаче, съдът приема наличие на вина, тъй като поддържането на съответно налягане в гумите е отговорност на водача и следва да го контролира във всеки един момент от движението на автомобила. Изхождайки от това, че принос по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице винаги,когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, съдът е съобразил специфичния механизъм на произшествието, при което се е разкъсала и разрушила цялата кабина, в която е пътувала пострадалата. При това положение, съдът е счел за ирелевантно наличието или липсата на предпазен колан, тъй като с поставянето му не би била избегната вредата. Действително, съдът се е позовал на данни от досъдебното производство, за липса на предпазен колан в автомобила, но не въз основа на този факт, който сам по себе си също би изключил съпричиняване от пострадалата, е мотивирал извода си за липса на такова. За да определи справедлив размер на обезщетението от 140 000 лева, съдът е изхождал от родствената връзка на ищците с пострадалата – нейни родители, с която същите са живеели в общо домакинство и на която са разчитали за подкрепа в морален и материален план. От показанията на св. Б. съдът е мотивирал извод за изключителна близост между ищците и пострадалата и тежко преживяване на загубата й. В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/Допустимо ли е предположението относно факти, като доказателство в гражданския процес и в тази връзка – може ли по отношение на отделни факти, правно релевантни за предмета на делото, изводите на съда да почиват на предположение ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с приетото в решение по гр.д.№ 999/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; 2/ Съставлява ли необоснования отказ на съда за събиране на доказателства незаконосъобразно ограничаване на правото на защита ? – въпросът не е обосноваван с допълнителен селективен критерий; 3/ Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните по спора факти ?; 4/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ? – всеки от въпросите е обосноваван поради противоречие с ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решенията по гр.д. № 2526/2015 г. на І г.о., гр.д.№ 4744/2008 г. на І г.о., гр.д.№ 1660/2009 г. на І г.о., гр.д.№ 241/2011 г. на І г.о. ,т.д.№ 1656/2013г.на ІІ т.о., т.д.№ 2432/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС; 5/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя ?; 6/ Кои са критериите при определяне конкретния размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД и следва ли решаващият съд задължително да изложи съображения по всеки един от тях, при определяне размера на обезщетението ? – въпросите обосновавани общо в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с решенията по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о., т.д.№ 490/2012 г. на ІІ т.о., както и с ППВС № 4/1968 г.; 7/ Следва ли и доколко съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, да съобрази нормативно определените лимити на застрахователната отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите и конкретните икономически условия / икономическа обстановка ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с решенията по т.д.№ 795/2008 г.,т.д.№ 619/2011 г., т.д. № 207/2011 г., т.д.№ 457/2014 г. и т.д.№ 3343/2013 г. – всички на ІІ т.о. на ВКС. Алтернативно се поддържа очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл.280 ал.2 пр.трето ГПК, по съображенията, сочени в обосноваване релевантността на преждепосочените въпроси. Първият от въпросите е предпоставен, видно от обстоятелствената част на изложението, от довода на касатора, че въпросът за травмите, които пострадалата би получила при поставен предпазен колан не е получил категоричен отговор в заключенията на първата и повторна комплексни СМАТЕ, които са взаимно противоречиви, като е основан на предположения, каквото предположение съдът е изказал и за силна духовна връзка между ищците и пострадалата. Категорично е установено, че пострадалата не е била с поставен предпазен колан. Спор е възникнал относно наличието на предпазен колан изобщо в товарния автомобил, като произведен през 1984 г. и предвид обстоятелството, че задължителни предпазни колани са въведени през 1986 г., както и относно обстоятелството биха ли настъпили същите увреждания, с летален изход, и при поставен предпазен колан. Вещите лица от първата КСМАТЕ са допуснали възможност и при поставен предпазен колан да настъпят - от пластичните деформации на кабината и от възникващите инерционни сили – травми, несъвместими с живота. При разпит в съдебно заседание са потвърдили, че при скорост над 60 км./ч. възможността за смъртен изход е голяма и при поставен предпазен колан. Вещо лице Г. изрично е посочило, че при фиксиране на тялото с предпазен колан, конкретните деформации на кабината на автомобила биха причинили тежко травмиране при механизъм на притискане. Действително, повторната КСМАТЕ заявява като решаваща причина за леталния изход изхвърлянето на пострадалата от шофьорската кабина и затискането й от автомобила при неговото преобръщане. Не заявява категоричен извод, че при поставен предпазен колан смъртта отново би настъпила, като поддържа и вероятност да не е имало такъв колан, позовавайки се на свидетелски показания от досъдебното наказателно производство и на годината на производство на автомобила - 1984 г.. В о.з. от 04.06.2019 г., обаче, вещо лице Б. е заявило, че независимо от поставянето на предпазен колан, смъртта би настъпила отново. Въпросът е правен, когато от отговора му е предпоставена възможна промяна на правния резултат - т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Така формулираният въпрос не е правен, тъй като отговор на същия сам по себе си не би променил правния резултат, основан на извода на съда, че товарният автомобил не е бил снабден с предпазен колан. В тази хипотеза остава без значение дали и при поставен такъв би настъпил леталния изход. Изводът на съда, че с оглед конкретния механизъм леталният изход би настъпил и при поставен предпазен колан / предвид деформациите на кабината / е евентуален, а не главен решаващ извод, при това същият се явява подкрепен от становището на второто вещо лице. Във всички случаи, обаче, от основно значение е факта за наличието на предпазен колан и разпределението на доказателствената тежест за това обстоятелство, респ. доказването на това обстоятелство, за което съдът не се е позовал на заключенията на вещите лица, а на материали от досъдебното производство.По допустимостта на същите като доказателствен материал в гражданския процес, страната не формулира въпрос. Поради необосноваване на общия селективен критерий е излишно обсъждането на поддържания допълнителен такъв. Вторият от въпросите е предпоставен от отказа на въззивния съд да допусне експертиза по въпрос трети на допуснатата повторна такава: за оборудване на товарния автомобил с предпазни колани. Въззивният съд е отказал, по съображение че липсва противоречие в констатациите между заключенията на вещите лица в първа и въззивна инстанция по този въпрос. Вторият от въпросите не е обоснован с допълнителен селективен критерий, което е достатъчно да се изключи годността му да обоснове основание за допускане на касационното обжалване. В изложението трети и четвърти въпроси са обосновани общо и свързани с изводите на съда за липса на съпричиняване и за справедлив размер на обезщетението. Касаторът счита, че съдът не е разгледал довода му, че пострадалата сама се е поставила в риск, настоявайки да пътува в товарния автомобил, който не е пригоден за превоз на пътници. Други конкретни, необсъдени от съда факти и доказателства касаторът не посочва, а се позовава на неправилна интерпретация на съобразените, като твърди простото им изброяване, без коментар на доказателствените средства, вкл. изброяване, без коментар на критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението. Действително, съдът не е изложил изрични мотиви във връзка с възражението за самопоставяне в риск от пострадалата, с качването в товарен автомобил.Рискът, обаче, се извежда отново от необезопасяването на мястото с предпазен колан, който, както вече се посочи по-горе и е обосновано от съда, е без значение за наличието на съпричиняване. Травмите биха настъпили и при поставен такъв, а забрана за пътуване в товарен автомобил няма, следователно с поведението си пострадалата не е допринесла по какъвто и да било начин за настъпването им. Несъстоятелни са твърденията на касатора, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, вкл. за определяне размера на обезщетението, като следва да се съобрази, че не съставляват допустими такива събраните в досъдебното производство. Обстоятелството, че интерпретацията на установените факти и подвеждането им към приложимия фактически състав не съвпадат с тези на касатора не е от естество да обоснове само по себе си неправилност на въззивното решение, а и формулираните въпроси са относими към приложението на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК, не и към порока необоснованост, съответно са обосновани с допълнителен селективен критерий само досежно процесуални нарушения на съда, каквито настоящата инстанция не съзира. За да биха удовлетворили общия селективен критерий поставените въпроси следва да се обвържат с конкретно несъобразено доказателство, което, ако би било съобразено, би променило правния резултат, досежно решаващ извод на въззивното решение. Такава обосновка изложението по трети и четвърти въпроси не съдържа, като общо и фрагментарно се твърдят процесуални нарушения от вида, визиран в тях. Аналогично – по пети и шести въпроси, относими към размера на присъденото обезщетение - касаторът е следвало да обоснове несъстоятелността на приложен критерий, доколкото пропускането на иначе съответен такъв не би било в негов интерес. Такава обосновка липсва. Съдът е мотивирал определянето на обезщетението с възрастта и личността на пострадалата и значението им при постоянното общуване и битуване в общо домакинство с ищците, съобразно и тяхната възраст и изградените отношения на близост и подкрепа за тях от страна на починалата. Коментирал е емоционалната им уязвимост и скръб и до момента. Правилността на преценката на съда, в обосноваване на точно този размер на присъдимо обезщетение, доколкото не се касае за определянето му в д р а с т и ч н о противоречие с критерия за справедливост, е предмет на друга фаза от касационното производство, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК. / Така за вреди от смъртта на пълнолетно дете, настъпили още през 2009 г., е присъдено идентично по размер обезщетение – реш. по т.д.№ 1556/2013 г. на ІІ т.о.; в идентична хипотеза, за вреди настъпили 2012 г. – по 130 000 лева - решения по т.д.№ 2056/2015 г. на І т.о. и т.д.№ 1562/2018 г. на І т.о. на ВКС и др., като се съобрази че настоящият деликт е настъпил 2016 г., а безспорна е тенденцията в завишаване размерите на присъдимите обезщетения, съобразно инфлационните процеси в страната и необходимостта от съблюдаване на конкретната социално-икономическа ситуация към момента на увреждането, за да би бил определен адекватен паричен еквивалент /. Именно посочената в предходния параграф съдебна практика / доколкото присъжда близки и идентични по размер обезщетения и за увреди, настъпили много по-рано от процесните / предпоставя нелогичност на формулирания седми въпрос спрямо интереса на касатора – застраховател. Ако не биха били съобразени определените л и м и т и на застрахователна отговорност, то това би обусловило занижени обезщетения, но интерес от формулирането и обосноваването на такъв правен въпрос биха имали ищците, а не ответника. Като не е от естество да промени правния резултат, съобразно предмета и петитума на касационната жалба, седмият въпрос не покрива изискването за правен, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г.на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение