Определение № 569 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1850/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. В. В. срещу въззивно решение № 12/09.01.2023 г. по в.т.д. № 405/2022 г. на Варненския апелативен съд, с което като е отменено решение № 10/23.03.2022 г. по т.д. № 59/2021 г. на Шуменския окръжен съд в една част и е потвърдено в друга, искът на Е. В. В. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, е отхвърлен за разликата над 40 000 лева до пълния предявен размер 100 000 лева.

Ответникът по касационната жалба ЗК „Лев Инс“ АД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

На 10.12.2020 г. в [населено място] при управление на МПС водачът Илми А. И. e нарушил правилата за движение - чл.119, ал.1 от ЗДвП – не e пропуснал на пешеходна пътека ищцата Е. В. и по непредпазливост ѝ e причинил средна телесна повреда - трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-голям от 1 месец, средно за около 3 месеца, като това увреждане се дължи и е обусловено от фрактура на горния клон на лявата срамна кост на таза (счупване на пубисната кост). Виновният водач е имал валидна към датата на инцидента застраховка „гражданска отговорност“.

Пострадалата ищца е приета в болница и под анестезия и е извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация. Установени са заварени придружаващи заболявания, като хипертонично сърце, последици от мозъчен инфаркт, неинсулинозависим диабет с неврологични затруднения, диабетна полиневропатия, болест на Паркинсон.

Препоръчан е постелен режим и антитромботична терапия, ищцата е била на легло за срок от около месец.

При прегледа на ищцата от вещото лице по СМЕ е установено, че тя накуцва и се придвижва с бастун, ограничени са движенията в лявата колянна става, като има и артрозни промени. Клякане е невъзможно без чужда помощ. Болезнени и затруднени са движенията в поясната област и гръбначния стълб. Травмите от ПТП са обусловили затруднение в движенията за период от 30 дни, когато е бил препоръчан и спазван постелен режим.

Обичайният срок на възстановяване е 3-5 месеца, в случая е завършило с костно срастване на счупената кост. С това лечението е приключило, макар да не е налице оздравяване в смисъл на пълно възстановяване на ищцата след травмата, тъй като получените увреждания са изострили съпътстващи заболявания – артрозни промени в поясен отдел на гръбначния стълб и лява колянна става, поради което ищцата изпитва в тези области болки и движенията и са ограничени. Налице са отключени едновременно с увреждането дегенеративни промени. Именно те причиняват продължаващите болки, страдания и ограниченията на движенията на снагата долния крайник.

Налице е добра прогноза за възстановяване при подходяща терапия с рехабилитация и медикаменти. За рехабилитация не са представени документи.

Предвид възрастта на ищцата (74 г.) и няколкото ѝ други заболявания, пълно възстановяване не се очаква, но е налице прогноза за възстановяване, близко до предходното състояние преди инцидента. Установено е, че инцидентът е изострил някои от съпътстващите заболявания.

Въззивният съд е взел предвид още, че физическата травма се е отразила негативно и на психическото състояние на пострадалата – необходима е консултация с психиатър, приемане на медикаменти за намаляване на тревожността, установено е, че у пострадалата се е развил страх от излизане от дома, затвореност, ограничаване на споделянето.

Въззивният съд е определил справедливия размер на обезщетението като е съобразил установените обстоятелства: характера на увреждането; вида и продължителността на лечението, възрастта на пострадалата; наличието на други заболявания на ищцата, които са се повлияли негативно от нанесената в резултат на инцидента травма - конкретно е съобразено и обстоятелството, че травмата от увреждането е задълбочила и обострила съществуващи вече артрозни промени в гръбначния стълб и крайниците, особено долен ляв крак, пострадалата е със затруднено движение, накуцваща походка, не може да кляка без чужда помощ; отчетени са и настъпилите психологически травми – депресивно състояние, тревожност, намаляване на общителността, страх, притеснение, затвореност.

Въззивният съд е съобразил също, че оздравителният процес е протекъл без усложнения, налице е зарастване и добри прогнози за възстановяване; че ищцата не е претърпяла сериозни медицински интервенции, не се налага прием на лекарства, не е получи трайни, загрозяващи или инвалидизиращи я, а актуалното и състояние в голяма степен е обусловено от съществуващи и заварени заболявания. Така съдът е определил справедливия размер на обезщетението на 40 000 лева.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касационният жалбоподател извежда следните правни въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и за критериите, за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото? Този въпрос включва и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото.

2. Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риска гражданска отговорност на автомобилистите, като критерий наред с всички останали за определяне на размера на обезщетението?

Жалбоподателят твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

Първият въпросът е обусловил изводите на въззивния съд, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВС и ВКС и с посоченото решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г., I т.о. на ВКС.

За да определи размера на неимуществените вреди, въззивният съд е взел предвид всички конкретни обстоятелства, които са установени по делото, които са обусловили причинените на ищцата вреди, като не само ги е посочил, но е взел предвид значението им за определяне на размера на вредите и ги е оценил в достатъчна степен.

Вторият въпрос за конкретните икономически условия, като част от релевантните за определяне на размера на обезщетенията обстоятелства, също е обуславящ. Въззивният съд е определил паричния еквивалент на понесените неимуществени вреди към момента на увреждането, като е взел предвид конкретните икономически условия и обществено-икономическата конюнктура в страната към този момент. Поради това въпросът също не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика с ППВС 4/68 г. и с посочените решения на ВКС № 73/27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., II т.о., № 114/3.11.2014 г. по т.д. № 1053/2012 г., II т.о., № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г., II т.о., № 101/3.07.2014 г. по т.д. № 4391/2013 г., II т.о. и № 158/17.10.2014 г. по т.д. № 3594/2013 г., I т.о.

Въззивният съд не е приел, че обезщетението за неимуществени вреди, което има паричен израз не се явява детерминирано (определено) от икономическата конюнктура в страната, нито е приел, че нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя (независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на справедливост) не са част от проявните форми на икономическата конюнктура на страната. Обстоятелството, че въззивният съд не е обсъждал конкретните нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ не означава противоречие с решения, в които тези нива са сочени или обсъждани, тъй като, както е посочено и в правния въпрос, лимитите (нивата на покритие) имат значение за горната граница на обезщетенията като ориентир (индиция) при определяне на точния размер на обезщетенията, а в случая, конкретните претърпени вреди обуславят размер на обезщетение, което е далеч от горните граници.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски, но не е представила доказателства да е направила разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат.

Воден от изложеното съдът