Определение № 1233 от 23.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2156/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Настоящият съд е сезиран с молба на „Бон Марше“ ЕООД, с която се иска спиране изпълнението на решение № 171 от 05.05.2023 г., постановено по гр. д. № 20235200500148/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменено изцяло решение № 1287 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 3436/2020 г. на Районен съд – Пазарджик и е постановено друго, с което е признато за установено, че молителят дължи на „Въкейшън риал естейт“ ЕООД сумата от 11 571.32 лв., представляваща сбор от главници за дължими вноски към етажна собственост за 2019 г. за 24 бр. самостоятелни обекти (с посочени идинтификатори), със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и сумата 1192.49 лв. – обезщетение за забава за периода 02.10.2019 г. – 06.10.2020 г. Към молбата е приложен вносен документ за сумата от 12 763.81 лв., представляваща внесено обезпечение. Сумата е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС. Съдът намира, че следва да остави молбата без уважение. Съображенията му за това са следните: По реда на чл. 282, ал. 2 ГПК касаторът може да поиска спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. По посочения ред може да се спира изпълнението само на решения, които подлежат на принудително изпълнение - т.е. на осъдителни въззивни решения (чл. 404, т. 1 ГПК), но не и на решения, постановени по установителни искове. При установителните искове търсената защита се изчерпва със силата на пресъдено нещо, при което постановеното решение не се ползва с изпълнителна сила. Делото пред Районен съд – Пазарджик е образувано по искове по чл. 422, във вр. с чл. 410 ГПК, при които на изпълнение подлежи не въззивното решение, а издадената заповед за изпълнение и то след окончателно влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането – чл. 416 ГПК. От това следва, че не подлежи на спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК въззивно решение, с което е уважен иск по чл. 422, във вр. с чл. 410 ГПК. Молбата на „Бон Марше“ ЕООД е неоснователна и на още едно основание. В случая с исковата молба по чл. 422 ГПК са предявени множество обективно съединени искове, всеки с цена под 5000 лв., поради което постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК) и е влязло в сила. Не е налице, следователно, хипотеза по чл. 282 ГПК. Изложеното обуславя оставяне на молбата на „Бон Марше“ ЕООД без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение