Определение № 249 от 02.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5558/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба вх. № 5985 от 22.05.2015 г. от [фирма]- [населено място], в качеството й на ответник по касационното производство, с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 55 от 27.04.2015 г. в частта за разноските, като в полза на молителя бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2 000 лв. Ответникът по молбата – [фирма]- [населено място] е депозирал по реда на чл.248, ал.2 ГПК писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата и възразява срещу присъждането на търсените разноски, като поддържа, че присъждането същите не е било поискано в открито съдебно заседание по настоящото дело, а същевременно претендираните с отговора на касационната жалба разноски се отнасяли само до произнасянето във фазата по допустимост на касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Молбата за допълване на касационното решение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, считано от постановяване на решението. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 55 от 27.04.2015 г. настоящият състав на І г.о. на ВКС е оставил в сила решение № 1698 от 11.03.2014 г. по гр. д. № 3059/13 г. на Софийския градски съд, ІІ „А” състав, с което решение е обезсилено първоинстанционното решение от 20.12.2012 г. по гр.д.№ 58282/11 г. на СРС, 28 състав, с което е уважен предявеният от касатора- [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 440 ГПК, като е постановено изпращане на делото по компетентност на СГС с указания за разглеждане на действително предявения иск по чл.36 ЗОС във връзка с чл.439 ГПК. Същевременно в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по същата и молител в настоящото производство е оспорил касационната жалба на [фирма] като неоснователна и е изразил становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание по гр. д. № 5558/2014 г. на ВКС, проведено на 11.03.2015 г., ответникът по касация [фирма] е представил и списък на направените разноски по чл. 80 ГПК, видно от протокол от открито съдебно заседание от 11.03.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва на общо основание да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В конкретния случай искането за присъждане на разноски за съдебното производство е направено своевременно- с отговора на касационната жалба, поради което неоснователен се явява и довода на касатора, че такива не са поискани в открито съдебно заседание /още повече, че в същото е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, което по същество обективира искане за тяхното присъждане/. Действително, при осъществявано процесуално представителство от юрисконсулт юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение по договор за поръчка за конкретното дело, и в този смисъл заплащането на тези разноски не подлежи на доказване. Законодателят обаче е предвидил присъждане на възнаграждение за осъществявано процесуално представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща само по трудов договор, с цел юридическото лице, което е било защитавано в производството по делото от юрисконсулт, да бъде съответно възмездено за необходимостта от осъществяване на защита по неоснователно предявения срещу него иск, респ. подадена жалба срещу обжалваем съдебен акт. Дължимото юрисконсултско възнаграждение, което съдът присъжда, се равнява на адвокатското възнаграждение, определено на основание чл.7, ал.2, във вр. с чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. по размер същото е определено от закона – чл. 36, ал 3 ЗА /в този смисъл Определение № 556/20.08.2009г. по т.д.№213/2009 г. на ІІ ТО на ВКС и Определение № 259/25.06.2012 г. по гр. д. № 193 от 2012 г. на ІІ ГО на ВКС/. В конкретния случай дължимото юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно защитавания материален интерес по делото и съгласно чл. 36, ал. 3 ЗА, във вр. с чл. чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 988 лв., която сума подлежи на присъждане в полза на ответника по касация предвид отхвърлянето на касационната жалба, по която е образувано производството, за което се следват тези разноски. Без значение е, че искането на [фирма] за недопускане на касационната жалба до разглеждане е оставено без уважение, тъй като по смисъла на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК присъждането на разноски се дължи с оглед крайния изход на производството, който в случая е неблагоприятен за касатора, още повече, че във фазата на разглеждане на делото след допускане на касацията молителят е бил представляван от юрисконсулт като основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение