Определение № 556 от 21.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1888/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу Решение №103 от 21.07.2023г. по в.гр.д.№204/2023г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение №35 от 15.02.2023г. по гр.д. №251/2022г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Зюмбюла А. Б. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.10.2021г. в [населено място], за горницата над 1680 лв. до пълния присъден размер от 2210,80 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2021г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на същото пътнотранспортно произшествие, както следва: на Зюмбюла А. Б. горницата над 12500 лв. до пълния присъден размер от 32500 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021г. до окончателното изплащане; на Р. С. Б. горницата над 2500 лв. до пълния присъден размер от 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021г. до окончателното изплащане; на Б. Р. К. горницата над 1000 лв. до пълния присъден размер от 3 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021г. до окончателното изплащане; на Eрдоан Ю. К. целия присъден размер от 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г. до окончателното изплащане; на А. Ю. К. горницата над 1000 лв. до пълния присъден размер от 2 800 лв. ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г. до окончателното изплащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликата до пълните им предявени размери, решението на Бургаски апелативен съд е влязло в сила към настоящия момент. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита, че въззивният съд е приложил неправилно принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, и като последица е определил обезщетение, което не кореспондира с причинените вреди, претърпените болки и страдания и продължителността на възстановителния процес на пострадалите. Твърди, че апелативният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства нито поотделно, нито в тяхната съвкупност, а тези, на които е направил доказателствен анализ, са обсъдени едностранчиво и в полза на ищцовата страна. Излага аргументи, че причинените телесни повреди на Зюмбюла Б. при процесното ПТП не са тежки и не се характеризират с усложнения извън обичайните, както и че наложилата се оперативна интервенция е протекла леко, с гладък следоперативен период и рехабилитация. С оглед на гореизложеното, счита, че определеното обезщетение е прекомерно. Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.52 от ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя?; 2.При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционният съд относно възприетия за справедлив размер на обезщетение от 32 500 лв. в полза на Зюмбюла А. Б., въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235 ал. 2 и ал. 3 от ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми? По въпроса по т. 1 от изложението поддържа противоречие с разясненията в ППВС №4/68г., както и с Решение №749 от 05.12.2008г. по т.д. №387/2008г. на ВКС, II т.о., Решение №95 от 24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на ВКС, I т.о., Решение №103 от 02.11.2020г. по т.д. №2181/2019г. на ВКС, I т.о. Решение №240 от 15.01.2019г. по т.д. №518/2019г. на ВКС, I т.о. Твърди, че въпросът по т.2 от изложението е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с Решение №157 от 11.02.2016г. по т. д. №3638/2014г. на ВКС, I т.о; Решение №42 от 05.03.2014г. по гр. д. №5488/2013г. на ВКС, IV г.о.; Решение №42 от 09.06.2014г. по т.д. №799/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение № 36 от 24.03.2014г. по т.д. №2366/2013г. на ВКС, II т.о.; Решение №197 от 23.12.2014г. по гр.д. №7364/2013г. на ВКС, III г.о.; Решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. на ВКС, IV г.о.; Решение №146 от 13.11.2015г. по т.д. №2687/2014г. на ВКС, II т.о. Касаторът въвежда и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК. Ответниците по касационната жалба Р. С. Б., Зюмбюла А. Б., Б. Р. К., Eрдоан Ю. К. и А. Ю. К. не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е недопустима в частта й, срещу решението на въззивния съд, постановено по иска на Зюмбюла А. Б. за обезщетение за имуществени вреди и по исковете за обезщетение за неимуществени вреди на Р. С. Б., Б. Р. К. и малолетните ищци Eрдоан Ю. К. и А. Ю. К., действащи чрез Б. К., в качеството й на тяхна майка и законен представител. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Искът на Зюмбюла А. Б. е с цена 2436 лв., предявените от Р. С. Б. и Б. Р. К. частични искове са с цена 5000 лв., а предявените от Eрдоан Ю. К. и А. Ю. К., действащи чрез Б. К., частични искове са с цена 3000 лв. Поради това касационна жалба срещу въззивното решение в частта по тези искове следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба, в частта й по предявения от Зюмбюла А. Б. иск за неимуществени вреди, е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил влязлото в сила решение №191 от 29.04.2022г. по НАХД №406/2022г. по описа на РС – Сливен, с което П. И. Г. е признат за виновен в това, че на 11.10.2021г, в [населено място] при управление на лек автомобил „Опел А.“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правила за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал.1, чл.6, ал.1 и чл. 12, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Зюмбюла А. Б., изразяваща се в счупване на раменната кост на дясната ръка в нейния горен край в областта на хирургичната й шийка с формиране на множество фрагменти с дислокация, което довело до трайно затруднение движението - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Извършителят на деянието Г. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК като му е било наложено административно наказание. Съставът на Бургаски апелативен съд е посочил, че по аргумент от чл.413, ал.2 от НПК решението е задължително за гражданския съд относно въпросите дали е извършено деяние, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. С оглед на това е приел за установен следния механизъм на ПТП: на 11.10.2021 г., около 11:00 часа, на кръстовището между [улица]и [улица], [населено място], лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от ищеца Р. С. В., спрял на червен светофар, но е бил ударен от движещия се зад него лек автомобил „Опел А.“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от П. И. Г.. В резултат от удара, л.а. „Опел Вектра“ се блъснал с предната си дясна част в електрически стълб. Съобразил е вида на получените телесни увреждания от ищцата Зюмбюла Б. - многофрагментно счупване на дясната раменна кост със значителна дислокация на костните частици, което наложило извършването на оперативно лечение с прилагане на метална остеосинтеза и последвало обездвижване на ръката, с възстановителен период за около година, с обичайните болки и невъзможност за служене с ръката. Приел е за правилно определен размерът на обезщетението на Зюмбюла Б. за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., от които първоинстанционният съд е приспаднал предварително платените 12 500 лв. и е присъдил разликата от 32 500 лв. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 - т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но не се доказва наличието на релевираните от касатора допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. По въпроса, свързан с приложението на чл. 52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968г., в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт. В същото е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението на пострадалите по прекия иск срещу застрахователя са възприети видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалите, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. В случая при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил вида на претърпените от ищцата Зюмбюла Б. увреждания, продължителността на търпените от нея болки и страдания, извършената оперативна интервенция, както и нуждата ѝ от рехабилитационно лечение, продължителността на възстановителния период на пострадалата, последвалото оперативно отстраняване на импланта. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по втория процесуалноправен въпрос. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В случая въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства, относими към пораждане на задължението за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Зюмбюла Б.. Обсъдил е съдържанието на относимите писмени доказателства, като се е позовал и на данните от заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза. Взети са предвид всички относими към размера на дължимото обезщетение обстоятелства: получените травматични увреждания от ищцата Б. – многофрагментно счупване на дясната раменната кост със значителна дислокация на костните частици и проведената оперативна интервенция за слагане на метална остеосинтеза; отчетена е продължителността на възстановителния период, който е протекъл за около година, съпътстващите го обичайни болки и невъзможност за служене с обездвижената ръка, както и необходимостта от провеждането на рехабилитационни процедури. Взета е предвид и представената епикриза от 04.05.2023 г., която свидетелства за оперативното отстраняване на импланта. При това съдът е обсъдил и платената от застрахователя сума в размер на 12 500 лв. преди депозиране на исковата молба, като е приспаднал последната от размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди от 45 000 лв. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл. 290 от ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Произнасянето на въззивния съд в съответствие с тази съдебна практика, дала отговор на поставените правни въпроси, обосновава извода за липса и на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК Дори и да бе основателно твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е формирал изводите си относно размера на присъденото обезщетение и същевременно не е обсъдил значими за този размер обстоятелства, това би довело до необоснованост на въззивното решение и оттам би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281, т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение. Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд